Търсене на материали

В живота си нивга не бях се надявал     на толкова мил комплимент:     покани ме Дявола — старият Дявол —     дома си на чашка абсент.

- Вечната     - Потомка     - Към нея     - Невяста     - Послушница     - Майчина песен     - Сребърна сватба     - Жертвата     - Като слънце     - Святата

1. Дъжд 2. Повест 3. Къщата 4. Лято 5. Младост 6. Убийство 7. Книгите 8. Пролетна нощ 9. Пръстен 10. Нищий духом

1. Болница 2. Хижи 3. Вятър 4. Старите моми 5. Коли 6. Вратите 7. Есенно завръщане 8. Зимният студ 9. Прозорец 10. Път 11. Стаята 12. Ручей

Щом тя се спусне, отначало горе     на куполите златото помръква,     а най-подир и на самата църква     потъва бавно каменния кораб.

Жални свирки на локомотиви     там час по час се обаждат     и бавно над къщите сиви     вместо бял сняг се сипят сажди.

Посред ровината във утрината синя     лъщи една железопътна глуха линия.     По релсите, обрасли с бурени зелени,     върви едно момиче с двама зли гамени.

Часовете капят върху пода.     Ти не спиш и слушаш сред нощта     стоновете кротки на комода     и бръмчението на съня.

Аз бродя сам из улицата. Бавно     зад покривите като тях червена     догаря нейде вечерта на запад.     И вперил поглед в нея, аз си спомням.     Тя в този час гори и над Неапол.

Стаята полека потъмнява,     става тъмно като във гора.     Синеокото момче оставя     своята игра.

Лица:     __Дядо Милко__, старейшина на селото     __Майстор Брайно__, глава на зидарите     __Дончо__, момък зидар     __Христо__, момък зидар     __Рада__, напета девойка, Христова изгора     __Иван_...

Известният столичен писател-реалист Кардашев излезе от дома си рано един есенен ден и тръгна да кръстосва града.  Той си бе дал дума да се не връща у тях си тоя ден, додето не намери тема за едн...