Търсене на материали

1. Болница 2. Хижи 3. Вятър 4. Старите моми 5. Коли 6. Вратите 7. Есенно завръщане 8. Зимният студ 9. Прозорец 10. Път 11. Стаята 12. Ручей

Щом тя се спусне, отначало горе     на куполите златото помръква,     а най-подир и на самата църква     потъва бавно каменния кораб.

Жални свирки на локомотиви     там час по час се обаждат     и бавно над къщите сиви     вместо бял сняг се сипят сажди.

Посред ровината във утрината синя     лъщи една железопътна глуха линия.     По релсите, обрасли с бурени зелени,     върви едно момиче с двама зли гамени.

Часовете капят върху пода.     Ти не спиш и слушаш сред нощта     стоновете кротки на комода     и бръмчението на съня.

Аз бродя сам из улицата. Бавно     зад покривите като тях червена     догаря нейде вечерта на запад.     И вперил поглед в нея, аз си спомням.     Тя в този час гори и над Неапол.

Стаята полека потъмнява,     става тъмно като във гора.     Синеокото момче оставя     своята игра.

Лица:     __Дядо Милко__, старейшина на селото     __Майстор Брайно__, глава на зидарите     __Дончо__, момък зидар     __Христо__, момък зидар     __Рада__, напета девойка, Христова изгора     __Иван_...

Известният столичен писател-реалист Кардашев излезе от дома си рано един есенен ден и тръгна да кръстосва града.  Той си бе дал дума да се не връща у тях си тоя ден, додето не намери тема за едн...

Отечество любезно, как хубаво си ти!     Как чудно се синее небето ти безкрайно!     Как твоите картини меняват се омайно!     При всеки поглед нови, по-нови красоти:     тук весели долини, там...

Пустота в обществото, в главите, редом царствува сън или мраз, пустота във словата, в душите, пустота пълни всичко у нас,

Бъди герой пословичен и чуден,     разбивай спънките в живота труден,     от камък имай воля в тоя час,         от стомана обятията,     но тебе пак ще те разбий у нас                 апатията.