Търсене на материали

Ето. След три години скитане по чужбина Липо пак се връщаше в село. Бос, с тесни стражарски панталони, попукани от напора на едрите му бедра, по риза — кирлива, залепена като мушама на плещестат...

 Старият воденичар дядо Угрин прегледа още веднъж с голямо внимание гнилия и жабунясал улей на воденицата, разсипания градеж под него и едвам докуца с патерицата си до вратата, дето, отмалял, ...

На другия ден беше Успение Богородично, храмовият празник на Жрелинския манастир, прочут по чудотворната икона на светата майка и по трите сладкогласни камбани, чийто ек благославяше цялата ...

Селяните от село Криво школо отдавна знаеха, че учителят им е болен и че някой ден ще ги изненада да умре.     Той бе почнал да линее от някаква си невярна болеет и лицето му от ден на ден тъмнее...

О, Майко моя, родино света! Защо тъй горко, тъй скробно плачеш? Гарване и ти, птицо проклета, над чий там гроб тъй грозно грачеш?

Змей Мене ме, мамо, змей люби… Остави ме! — Змей Огнен е моят любовник! Посред пламък и вихри гръмовни — змейове с бели жребци, в златни каляски змеици

През първите следосвобожденски десетилетия българският печат е групиран около двете партии, които са в учредителното събрание – либерали и консерватори. Така да се каже разрояването на печ?...

Ако по време на Възраждането общия брой на периодичните издания е 107, то в периода от 1878 до 1944 год. масива е 10 200. Това е първата основна разлика спрямо възрожденския период. Втората главна разл?...

Вътрешен печат ( в границите на Османската империя) – периоди: 1. Списание „ Любословие“ (1842г.-1844г.-1846г.); „Български орел“ 1846-47г., Лайпциг, редактор Иван Богров; „Цариградски вестник“ 1848г-1862г....

Своеобразието на българското Възраждане оставя дълбок отпечатък и в развоя на българската журналистика. В сравнение с журналистиката в западна Европа, нашата журналистика изостава близо с ...

Единственото задълбочено изследване на проблемите на периодизацията е на Филип Панайотов. Според неговото разбиране не може да има периодизация различна от тази на националната история. Пр...

I. Радиоразпръскването 1927 – 1947 г. Фундаменталните принципи относно развитието на медийния сектор през Третата българска държава се съдържат в Търновската конституция: “Чл.79.(1) Печатът е своб...