Търсене на материали

Сръбският писател Бранислав Нушич, „вълшебник на смеха”, по думите на литературния критик Боян Ничев, притежава невероятно умение да изгражда комични ситуации. В откъса „География” от изв?...

Борбата е безмилостно жестока.     Борбата както казват, е епична.     Аз паднах. Друг ще ме смени и…                                 толкоз.     Какво тук значи някаква си личност?!

Чу се, че в долните села, далеч не повече от един ден път, дошла чумата и хората там мрели толкоз много, че не сварвали да ги погребват. Тая страшна вест изплаши всички и, както ставаше и при друг?...

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,     префучава през боазите, вдига облак над диканите,     грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,     сваля портите, оградите и дец?...

Да не беше никога изгрявал     оня жарък и задушен ден!     Изгорен от жажда, се наведох,     знойни устни за да разхладя,

Слушай, снощният шум зад вратите     и това, що сме взели за вятъра,     било тежкия звън на копитата     и дълбокия глас на земята.

Вратите, пътните врати         на старите прогнили къщи     вий ги познавате, нали,         от толкоз минали години;     те с шум закрехнати назад,         когато вечер се завръщате,     ви ст...

Ръцете бавно се протягат         и пее старият чекрък,     през сухите и тънки пръсти         се точат нишки от коприна     като лъчи през сухи клони         във пуста есенна градина:     то ?...

Прихлупените вехти хижи         из крайнините на града,     стени с опадала мазилка         като че с белези от струпеи,     врата раззината и черна

Стрелките на отсрещния часовник     описват върху своя циферблат     дванайсетте кръга на моя ад     и жънат мойте часове отровни.

Остаряват хора и дървета;     падат дни, нощи, листа и дъжд;     неизменен в есента и летото,     камък, ти стоиш все същ!

Тази бяла варосана зала на градската болница,     до самите стени прилепените бели легла     и лица побледнели по тях, и лица меланхолни     с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.