Търсене на материали

1. 44 Avenue du Maine 2. Сняг 3. Нощ 4. Пладня 5. Работник 6. Есен на Ке Волтер 7. Носачи на реклама 8. На заминаване 9. Завръщане 10. Пътник

Аз не разбирам хората, които     отиват при гадатели и врачки     и с бобени зърна и хороскопи     се мъчат да открият що ги чака     във бъдещите дни. Каква утеха     и смисъл има да живееш,

Всички, паднали за свободата     дето и да е, са наши братя —     пак по кръв, но само че пролята.

Той е вехт, но има сила странна:     може и да плиска над града,     взема ли със мене дъждобрана,     знам, ще секне на часа дъжда.

Бяха млади, много млади още     и да  бъдат двамата сами,     срещнаха се в крайнините нощем     при една от новите чешми

И зимата ще ни затвори скоро.     Ще падне сняг на нашите балкони.     Напразно в пустотата бяла взорът     картините на лятото ще гони.

Жални свирки на локомотиви     там час по час се обаждат     и бавно над къщите сиви     вместо бял сняг се сипят сажди.

Строгите фасади не обичам:     те са лицемерни и сурови,     но затуй как силно ме привлича     чудото на задните дворове!

Бе още ясно уж, а рукна изведнъж.     Ний изненадани се скрихме за минутка     от яростта на неочаквания дъжд     под дървесата, до затворената будка.

 Гори във пладнята просторът,     немеят листите от зной.     Прозорецът стои разтворен,     а в стаята умира той.

Аз бродя сам из улицата. Бавно     зад покривите като тях червена     догаря нейде вечерта на запад.     И вперил поглед в нея, аз си спомням.     Тя в този час гори и над Неапол.

От хълмовете иде хладен дъх на гибел     и вече в сините води на небосклона     дърветата потапят мрежа черни клони,     де сетните листа се бият като риби.