Търсене на материали

Много мъка ли стене в душите ни,  много кръв ли е в наште души,  но езиците пак ненаситени  над ушите ми шепнат: руши!

Небето е ключът на Света.     Светът: небе и предмет. Небето пред предмета и небето зад предмета. Две небеса.     Небето _пред_ предмета е земна атмосфера, въздух. Небето пред предмета разтапя ф...

Привечер е. Бавно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града. Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива змия лежи шосето сред стихнали поля. И ето босо...

* Приказка за честта * Приказка за тинята В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент: покани ме Дявола — старият Дявол — дома си на чашка абсент.

В неделя Дявола облече расо —     любимия си тоалет;     и с тънка и загадъчна гримаса     огледа се добре отвред.

В живота си нивга не бях се надявал     на толкова мил комплимент:     покани ме Дявола — старият Дявол —     дома си на чашка абсент.

В стихосбирката си „Да бъде ден” (1922г.), Смирненски пише няколко стихотворения, посветени на социално онеправданите в големия град. Така се оформя своеобразен цикъл (”Децата на града”), в кой...

 Голите мъдреци гледат господа как седи на небето в своя престол, лицеприятствуват и с молитви, с тамян кадят носа на дявола, дано го прогонят от света, а не виждат, че дяволът е в кръвта, в умов?...

За сина си Илия, откакто забягна от село, пет-шест години дядо Георги беше слушал само лоши работи, но най-после чу и нещо добро: Илия го видели в града, минал бил наскоро отсам границата, излиза?...

1. Към родината 2. Среща на гарата 3. Мадригал 4. Нейде в Русия 5. Карловарска балада 6. Сбогуване с Карлови Вари 7. Див бурен 8. Гостенка 9. Ловният замък на „Морицбург“ 10. На един приятел 11...

На годините бързеят всичко отнася.     И сърцето най-сетне умира.     С безразличие ти отминаваш врага си,     преставаш да искаш и дириш.

Всички, паднали за свободата     дето и да е, са наши братя —     пак по кръв, но само че пролята.