Търсене на материали

История на създаването и публикуването на цикъла. Иван Вазов създава своята „Епопея на забравените“ с дълбокото убеждение, че историята и подвизите на националните герои трябва да останат ?...

Героичното е проблемен център на Вазовото творчество. Синтез на авторовата естетическа концепция за подвига и на художествения модел за неговото лирическо представяне е цикълът “Епопея на ...

В послесловието на „История славянобългарска“ Паисий съобщава кои са били мотивите му да се захване с издирване на „забравените и погребани“ източници за историята на българския народ: Ра...

Стихотворението е последното от цикъла „Епопея на забравените“, посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народ?...

Своя поетичен цикъл „Епопея на забравените" Вазов създава, за да прослави мисията, всеотдайността и родолюбието на героите на националното ни Възраждане. Утвърдил величието на отделни лично...

„Опълченците на Шипка“ е последното стихотворение от поетическия цикъл „Епопея на забравените“, писан от Вазов между 1881 и 1884 година. Цикълът се състои от 12 стихотворения, посветени на дейц...

Вазовата ода „Българският език“ в смислово и емоционално отношение твърде много напомня патриотичния дух на неговата „Епопея на забравените“. Ако в дванадесетте оди на този поетичен цикъ?...

Одата „Опълченците на Шипка" е последното стихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторът влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюбие, ...

Още ранните рецензии за първата Вазова стихосбирка след Освобождението „Гусла" се откроява цикълът „Епопея на забравените". И досега този цикъл остава самотно извисен сред така богатата на ...

Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир. Мойта съвест инак днеска ми говори.

 Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор;

Те бягаха бледни пред дивата сган. И Волов, юнакът, цял в кърви облян, извика: "О, боже! О, адска измама! подвигът пропадна и надежда няма!