Търсене на материали

В митическите народни песни, посветени на отношенията между хората и слънцето, лежи старият култ на някогашните славяни към слънцето. В народните вярвания то се явява или като неодушевен пре?...

Сръбският писател Бранислав Нушич, „вълшебник на смеха”, по думите на литературния критик Боян Ничев, притежава невероятно умение да изгражда комични ситуации. В откъса „География” от изв?...

Сега е тя безкръвна и почти безплътна,     безгласна, неподвижна, бездиханна.     Очите са притворени и хлътнали.     и все едно — дали Мария, или Анна е,

Няма прародителски портрети,     ни фамилна книга в моя род     и не знам аз техните завети,     техните лица, души, живот.

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,     префучава през боазите, вдига облак над диканите,     грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,     сваля портите, оградите и дец?...

 Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,     залудо пилееш дни и нощи,     божий свят ти станал, казваш, тесен.     Не видя ли, не разбра ли още?     Неведнъж те рекох и повторих:

Зимен път, ти прекосваш пустинните     и безбрежни долини от сняг.     Две дълбоки бразди — верен знак,     че по тебе кола е преминала.

Слушай, снощният шум зад вратите     и това, що сме взели за вятъра,     било тежкия звън на копитата     и дълбокия глас на земята.

Вратите, пътните врати         на старите прогнили къщи     вий ги познавате, нали,         от толкоз минали години;     те с шум закрехнати назад,         когато вечер се завръщате,     ви ст...

Ръцете бавно се протягат         и пее старият чекрък,     през сухите и тънки пръсти         се точат нишки от коприна     като лъчи през сухи клони         във пуста есенна градина:     то ?...

В мрачините стремглаво политнал,     с остър писък разсякъл просторите,     разлюля моя дом като кораб     и разтърси могъщо вратите.

Прихлупените вехти хижи         из крайнините на града,     стени с опадала мазилка         като че с белези от струпеи,     врата раззината и черна