Търсене на материали

„Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?“     Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. При...

От планинските рътища водица     снежлива ниско като че пълзи,     облива бледовръхлата тревица,     каквот’ горещи кървави сълзи     гърдите на злочеста удовица,

Зима дойде, сняг захвана,     няма птиче да запей,     вред студено вече стана,     всякой тича да се сгрей.

Вятър вей, гори вълнува,         в планината тътен;     вихър по поле върлува,         въздухът подмътен.     Я какви са, виж, над мене         облаци бухлати,

Орел и рак и щука,     не зная по каква сполука,     такваз им работа дошла     да теглят наедно кола.     И ето те са впрягат,     напъват са, напрягат,     ей тъй, че ще са пукнат чак,     а пус...

Пристигна пролет радостлива,     приятен ветрец тихо вей;     ни мраз, ни ранина мъглива,     а слънчицето топло грей.

Пенчо бре, учи! Пенчо си мълчи. Пенчо бре, чети! Муси се, сумти. Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. Пенчо, работи! Пенчо пак не ще…

Мизерията залюля те в свойта люлка при първите лъчи и на живота под фалшивата цигулка танцуваш ти с разплакани очи. Нощта е твойта мащеха неумолима — безмилостна и зла, последний нарцис н...

Гърми тя с трясъците непрестанни и с грижите всевечни на света и шепне кървавите си закани, притисната от каменни титани и бремето на пъстра суета.

Градът бързо се подновяваше и растеше. Но все пак оставаха много улици, където още можеше да се видят тихи, едновремешни къщурки, скрити в гъстия листак на асми и овошки, обградени с високи кат?...

„В тия времена восташа разбойници многи, които се назоваха дахалии и кърджалии, изгориха села много и дойдоха на село в неделю месопустную, и оловиха много человеци и обраха и изгориха село...

Когато искаше да си спомни как додоха и как се заредиха злочестините в къщата му, Вълкадин си мислеше и за оная вечер през август, когато, след като отвяха, сред хармана светна като злато голям ...