Уличната жена - Христо Смирненски

    Христо Смирненски
    Уличната жена

    Мизерията залюля те в свойта люлка
    при първите лъчи
    и на живота под фалшивата цигулка
    танцуваш ти с разплакани очи.

    Нощта е твойта мащеха неумолима —
    безмилостна и зла,
    последний нарцис на душата ти отнима
    и свлича те по черни стъпала.

    Под блясъка на електрическите ламби
    празнуваш вечен грях
    и смееш се така, че ти сама едвам би
    разбрала болката на своя смях.

    Закичила гърди с увехнали циклами,
    сама посърнал цвят,
    завръщаш се дома пияна от измами,
    за да беседваш с гостенина Глад.

    А там виси, уви, над масичката прашна
    портретче на дете
    и в ясний поглед на невинност някогашна
    сегашният ти ужас се чете.

    И все така… А в есента на твойта хладна
    и блудна красота
    ще спре Смъртта, настръхнала и безпощадна,
    пред твоите отключени врата.

    Но щом простре ръка душата ти да вземе,
    тя в миг ще се смути:
    Всевластникът Живот преварил я навреме —
    и ти… отдавна без душа си ти!