Търсене на материали

О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата...

Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя туй, що, глупци, вий не знайте позор ли е или слава!

Свети владико! Пастир народен! Днес тебе песен пея за слава и казвам: отче, ти си достоен не за епархия - за държава;

Защо не съм и аз поет, поет като Пишурката? Ех, че ода бих направил на баба си на хурката!

Патриот е - душа дава за наука, за свобода; но не свойта душа, братя, а душата на народа!

Ликуй, народе! Старо и младо, хвалете и днес бога и царят! Днес е Гергьовден. От овце стадо тъй блейше вчера подир овчарят,

Питаш ме, защо съм аз дохождал нощя у вас, как съм скочил през плета и що щял съм да крада.

Бързай, странник, върви скоро къща бащина да стигнеш, пред къщата играй хоро, през хорото ти ще минеш

В тъги, в неволи, младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде...

Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих

Остави таз песен любовна, не вливай ми в сърце отрова - млад съм аз, но младост не помня, пък и да помня, не ровя

Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани