Търсене на материали

1. Кой образ прави нощта по-страшна и студена? А) „сребристи цветя“ по стъклата, блестящи красиво. Б) „жълти стъклени очи“ на оградите, гледащи зловещо. В) „златни сълзи“ на стоманата, сипещи ?...

1. Какво подсилва мрачната тишина в началото? А) „снежинки… блестят кат кристал“ – блясък, който играе. Б) „електричен наниз морно свети“ – светлина, която трепти. В) „тъпо стъпките отекват ?...

1. Кое твърдение най-точно обяснява защо градът е сравнен с „черна гробница“? A) Защото градът е безлюден и тъмен като гроб. Б) Защото градът е украсен и светъл през нощта. В) Защото градът е шуме...

1. Творческа история Публикуване: цикълът „Зимни вечери“ излиза в лит. притурка на в. „Работнически вестник“ на 27 януари 1923 г. След смъртта на Смирненски е издаден в отделна книга (1924 г.). Илюс?...

Цикълът „Зимни вечери“ се ражда в трудни години – между двете световни войни, когато много хора в София живеят бедно и отчаяно по крайните квартали. Първата публикация е на 27 януари 1923 г. в ли...

Цикълът „Зимни вечери“ се появява в бурно време – годините между двете световни войни, когато войнишката бедност и градската мизерия тежат върху хиляди семейства. Първата публикация е на 27 ...

Любовта често се рисува като съботна вечер със свещи, усмивки на снимка и две ръце, които се държат. Но ако погледнем по-внимателно, ще видим, че тя има и друг, по-тих и по-труден образ: будилник в...

Носталгията е онзи тънък конец, който свързва човека с миналото му, дори когато той мисли, че го е отрязал. Тя идва тихо, без да пита, както идва вечерта в елегията на Димчо Дебелянов, когато „Да...

Да се завърнеш у дома – колко просто звучи това, а колко човешка драма, копнеж и болка се крият зад тези думи. Всеки човек носи в сърцето си едно място, към което се връща мислено дори и тогава, к...

Живеем в свят, в който всичко се променя с невероятна скорост. Хората тичат от сутрин до вечер, забързани, уморени, обградени от телефони, шум, реклами и стотици задачи. Често дори не забелязвам...

Когато отворя „Балкански синдром“ на Станислав Стратиев, имам чувството, че влизам в една зала с огледала. Около мен е шумно, смешно, малко нелепо, но в огледалата виждам лица, които познавам: ...

Романът „Железният светилник“ е книга за памет и лице. Памет – защото разказът събира гласовете на едно семейство, на един град и на една епоха. Лице – защото от тези гласове израства иденти?...