Търсене на материали
Намерени 960 резултата
Епопея на забравените - Иван Вазов
Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир. Мойта съвест инак днеска ми говори.
Тъгите на България - Иван Вазов
На България На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъчени?...
Пряпорец и гусла - Иван Вазов
Там, дето се види Балканът високи край дола тракийски, на южна страна, да пуща стремливо плещи си широки, величествен, страшен и прав кат стена:
Основни периоди на българския печат в Османската империя. Петко Славейков като журналист и публицист.
Вътрешен печат ( в границите на Османската империя) – периоди: 1. Списание „ Любословие“ (1842г.-1844г.-1846г.); „Български орел“ 1846-47г., Лайпциг, редактор Иван Богров; „Цариградски вестник“ 1848г-1862г....
Особености и регулация на българския печат през Възраждането
1. Правни и фактически условия – до 60-те години на 19 век в Турция е нямало строго установени правни норми с които да се уреждат въпросите на печата. Откриването на печатници и издаването на вес?...
Тест местоимения 6. клас
1.В кое изречение е употребено показателно местоимение? А) Върху дивана беше захвърлена нейната риза. Б) Хайде да си поръчаме голяма вкусна пица! В) Имаше толкова много хора на площада. Г) Ощ...
Моите песни - Иван Вазов
И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът. Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат.
Русия - Иван Вазов
Бях - малък аз, но още помня: във стаята ни бедна, скромна висеше образ завехтел до божата света икона.
На България - Иван Вазов
На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга,
Де е България - Иван Вазов
Питат ли ме де зората ме й огряла първи път, питат ли ме де й земята, що най-любя на светът.
Опълченците на Шипка /Епопея на забравените/ - Иван Вазов
Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор;
Волов /Епопея на забравените/ - Иван Вазов
Те бягаха бледни пред дивата сган. И Волов, юнакът, цял в кърви облян, извика: "О, боже! О, адска измама! подвигът пропадна и надежда няма!