Търсене на материали

Идеята за сътворението на света от един всемогъщ и мъдър Бог определя монотоеизма на религиозните вярвания в Стария завет. Всичко видимо е плод на висш духовен разум, създал и човека. Така се ?...

Поемата „Песен за човека" от Никола Вапцаров е един лирико-драматичен разказ, в който се проследява дилемата „за" или „против" човека, „за" или „против" неговата предразположеност към добро?...

Тук ще говорим за съчинението разсъждение като за учеников текст (създаван от ученика текст) с конкретна жанрова (видова) определеност. Изхождаме от убеждението, че успешността на съчинениет?...

Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто се рядко ражда и на Еньовден: такъв човек ти не можеш намери ни в Ингелизко. Хаджи Генчо е твърде почтен човек, твърде добър, много учен и разумен; той ?...

На боговете равен ми се струва     оня, който, до тебе приседнал,     те слуша тъй сладко да говориш     и да се смееш нежно-шеговита.

Виж сега, не съм искал да бъда син на бог.     Ако си взел тази книга, защото подозираш, че и ти си като мен, по-добре я захвърли веднага. Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за р...

— Лорй, не спиш ли?     Чуваш ли, Лорй?     „По-тихо! Скрий главата си! Отвън     на педя са от нас, не говори!“     — Лорй, сънувах толкоз хубав сън!…

Димитър Медара от Сърнено, някогашен хергеледжия при хаджи Петра, беше дошел, както правеше сегиз-тогиз, да се види с чича Митуша. Те си поприказваха доста време (с Медара не можеше да се говори...

— Е, Аго, харесваш ли ми годеника?     Василена почака, но разбра, че Аго не иска да и отговори, и се обърна пак тъй, както беше си стояла, като по-близко се притисна до Галунка, до сестра си. До тя?...

Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир. Мойта съвест инак днеска ми говори.

Когато искаше да си спомни как додоха и как се заредиха злочестините в къщата му, Вълкадин си мислеше и за оная вечер през август, когато, след като отвяха, сред хармана светна като злато голям ...

Към мен, Еньо, вървеше чудноват човек. Посред лято мъжът беше навлякъл зимно палто. Приближи се на две-три крачки и спря. Продължавах да го гледам втрещено, а непознатият ми се усмихна. Накрая р...