„Какъв си ти мечтател, Фернандес“: текстът на стихотворението „Сън“ от Никола Вапцаров

Кратката творба на Никола Вапцаров е дадена тук изцяло, в петте си строфи, без съкращения и без тълкуване. Стихотворението е обръщение към един човек, Фернандес, който вече не може да отговори. Първата строфа съобщава какво се е случило, а нататък погледът се връща към самия бой: тръбния знак, тишината след сигнала, синкавия мрак в окопа, ръката, която рови земята, и гранатата, която някой грабва и отново оставя. Финалът съобщава изхода от боя и завършва с изречение, отправено пак към загиналия, което придава на цялата творба характер на лично сбогуване. Текстът е подходящ за четене в час, за наизустяване, за точни цитати в интерпретативно съчинение върху темата за другарството и саможертвата и за самостоятелна работа върху езика на Вапцаров. Тълкуване не е добавено, за да остане мястото за собствения прочит на ученика.

1. От кое стихотворение са стиховете? Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя - вратите не залоствай. A) „Писмо“ Б) „Сън“ B) „Вяра“ Г) „Прощално“ 2. От кое стихотворение са стиховете? За него - Живота - направил бих всичко. - Летял бих със пробна машина в небето, бих влезнал във взривна ракета, самичък, бих търсил в простора

Един другар, чиято кашлица издава повече от думите му, и очите на един огняр, жадни за случаен лъч светлина: върху този спомен е изградено стихотворението, чийто пълен текст стои тук. Читателят получава творбата в цялост, без съкращения: началният портрет на другаря от котелното, дванадесетте часа нощен труд, копнежът по пролетта, по шума на листата и по птиците в простора, както и дългото чакане до другата пролет. Втората част въвежда мотора, който започва да хърка и спира, и превръща повредата в тревожен въпрос, зададен на самия лирически говорител. Финалът се връща към началните стихове и повтаря портрета на огняря, но вече с друга тежест. Текстът е удобен за четене в час и за цитиране при анализ на социалните мотиви у Вапцаров, на образа на човека труженик и на кръговата композиция; подходящ е и за подготовка на интерпретативно съчинение или на отговор върху темата за човешката съпричастност.

Пред теб е самото произведение, а не разказ за него: „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин в български стихотворен превод, четим изцяло на страницата. Именно затова текстът е удобен за точно цитиране при подготовка на анализ, съчинение, реферат или отговор на литературен въпрос, а не само за преразказ по чужди думи. Изданието започва с авторовото посвещение, в което Пушкин представя творбата като скъп залог на вярна дружба и предупреждава, че стиховете му са пъстри, ту шеговити, ту печални, родени и в безгрижни часове, и в безсъници. След него върви първата глава с епиграфа от княз Вяземски и с представянето на героя: домашното възпитание при чуждите гувернантки, лустрото на светското образование, езиците и танците, познанията, които стигат само колкото да блеснат в разговор. Оттам нататък текстът следва деня на Онегин в столицата, разходките, театъра, кабинета му, бала до зори и умората, която идва след всичко това, а после и заминаването при болния му вуйчо, наследството и първите му дни на село. Романът в стихове тече в характерните римувани четиринадесетстишни строфи, номерирани една след друга, а между тях се вплитат авторовите отклонения, в които разказвачът говори за себе си, за своята младост и за разликата между него и неговия герой. Оригиналната композиция е запазена, така че всяка строфа може да се намери по номер, а повествованието продължава глава след глава в същия стихотворен строй. Още в първата глава се вижда и онова, което прави романа необичаен за времето си: разказвачът не се крие зад героя, а спори с него, шегува се със себе си и предупреждава читателя да не бърка двамата. Тъкмо тези места са най-полезни при писане, защото дават готови опори за разсъждение върху иронията, върху отношението автор и герой и върху скуката, която движи Онегин. Текстът е подходящ за четене вкъщи и в час, за откриване и извеждане на цитати, за характеристика на героя, за наблюдения върху иронията на разказвача и върху ролята на авторовите отклонения, както и за подготовка по темите за романтическия герой и за руската класика.

Гласът тук е женски: жена говори на мъжа, който вече е излязъл през вратата, и цялото стихотворение е нейната изповед, поместена в пълния си вид на тази страница. Читателят намира творбата без съкращения: тревожният покой в малката къща, стихналият бой и неизпълненото очакване, споменът за молбите и плача преди тръгването, тишината, останала в стаята. Следват ревността към една дума и признанието колко тежи изведнъж настъпилата пустота. Последните два стиха дават развръзката на това очакване. Текстът е подходящ за четене и цитиране при анализ на лирическия говорител у Вапцаров, при съпоставка между личното и общото в поезията му и при подготовка на устен отговор или на съчинение.

Стая с оголени стени, угаснала камина и човек, който не може да заспи: тук е поместен целият текст на „Нощ“ от Пейо Яворов, без съкращения и без чужд коментар между стиховете. Творбата тръгва от треската и полумрака в тясното помещение, минава през прозореца към бягащите облаци и от външната буря се пренася навътре, в душата, където тътенът се превръща в писъци, окови и размахан бич. Оттам израства обвинението на съвестта и клетвата пред родината, изречена с думите, които се цитират най-често от цялата творба. Следват виденията: веригите, които стягат насън, злобният дух с продадените отдавна мечти, изчезналата звездица и появата на мечтата, дошла окъсана и премръзнала, а след нея, тълпата. Втората половина е предсмъртно видение, отправено към майката: гробът, босилекът, жената, която ще дойде в лунна нощ, и гласът на родината, зовяща и живите, и мъртвите. Финалът връща утрото и същата стая, така че кръгът на творбата се затваря там, откъдето е тръгнал. Записът пази оригиналната графика, включително дългите редици чертички, с които е предаден прекъснатият сън. Удобен е за точно цитиране в анализ или съчинение, за наблюдение върху видението като похват, върху смяната на гласовете и върху мотивите за нощта, съня, съвестта и родината, както и за наизустяване на отделни части.