Търсене на материали

Аз не разбирам хората, които     отиват при гадатели и врачки     и с бобени зърна и хороскопи     се мъчат да открият що ги чака     във бъдещите дни. Каква утеха     и смисъл има да живееш,

Мълчах години непрестанно     с опустошен от мисли лоб     и днеска от това мълчание     излизам аз като от гроб.

Детето беше още твърде малко,     ала очакваше тоз миг със трепет,     загледано от горния прозорец.     Разтваряше стопанинът вратата     на свойта двуетажна селска къща     и в двора втур?...

На годините бързеят всичко отнася.     И сърцето най-сетне умира.     С безразличие ти отминаваш врага си,     преставаш да искаш и дириш.

Всички, паднали за свободата     дето и да е, са наши братя —     пак по кръв, но само че пролята.

Той е вехт, но има сила странна:     може и да плиска над града,     взема ли със мене дъждобрана,     знам, ще секне на часа дъжда.

Бяха млади, много млади още     и да  бъдат двамата сами,     срещнаха се в крайнините нощем     при една от новите чешми

И зимата ще ни затвори скоро.     Ще падне сняг на нашите балкони.     Напразно в пустотата бяла взорът     картините на лятото ще гони.

Връща се в квартала той полека     с някаква усмивка на уста,     и не вижда нищичко човека,     и върви, нивиден от света.

Жални свирки на локомотиви     там час по час се обаждат     и бавно над къщите сиви     вместо бял сняг се сипят сажди.

Посред ровината във утрината синя     лъщи една железопътна глуха линия.     По релсите, обрасли с бурени зелени,     върви едно момиче с двама зли гамени.

Строгите фасади не обичам:     те са лицемерни и сурови,     но затуй как силно ме привлича     чудото на задните дворове!