Търсене на материали

Всички, паднали за свободата     дето и да е, са наши братя —     пак по кръв, но само че пролята.

Той е вехт, но има сила странна:     може и да плиска над града,     взема ли със мене дъждобрана,     знам, ще секне на часа дъжда.

Бяха млади, много млади още     и да  бъдат двамата сами,     срещнаха се в крайнините нощем     при една от новите чешми

И зимата ще ни затвори скоро.     Ще падне сняг на нашите балкони.     Напразно в пустотата бяла взорът     картините на лятото ще гони.

Връща се в квартала той полека     с някаква усмивка на уста,     и не вижда нищичко човека,     и върви, нивиден от света.

Жални свирки на локомотиви     там час по час се обаждат     и бавно над къщите сиви     вместо бял сняг се сипят сажди.

Посред ровината във утрината синя     лъщи една железопътна глуха линия.     По релсите, обрасли с бурени зелени,     върви едно момиче с двама зли гамени.

Строгите фасади не обичам:     те са лицемерни и сурови,     но затуй как силно ме привлича     чудото на задните дворове!

Бе още ясно уж, а рукна изведнъж.     Ний изненадани се скрихме за минутка     от яростта на неочаквания дъжд     под дървесата, до затворената будка.

Не зная твоя чин, ни име     на ангелите във реда,     но знам, че ти в нощта откри ми     отново пътя към света.

Бе пролет като всяка божа пролет.     Бе ден подир дъждовна нощ: сияен.     Прозорците на къщите блестяха,     блестяха керемидените стрехи,     блестеше мократа зеленина

Тук пътищата спират във небето.     Кажи, какво видя по твоя път     из таз безкрайна равнина, където     на облаците сенките пасат?