Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 121 резултата
Скрити вопли”, „Помниш ли...” - скръбните вопли на Дебеляновата душа
Тъгата обгръща Димчо Дебелянов в мигове на изповед. Всяка негова поетична творба е отново преживян спомен, който придобива „плът" чрез приглушения стон на мъката и радостта, слели се в едно и ...
Завръщането - спасение и невъзможност (Димчо Дебелянов)
Дебелянов загива млад и приживе не познава радостта от появата на своя стихосбирка. Първото излизане на негова книга е четири години след смъртта му под редакцията на Д. Подвързачов, Н. Лилиев...
Взаимната връзка между дома и пътя - „Да се завърнеш в бащината къща..."
Лирическото изживяване в елегията на Димчо Дебелянов „Да се завърнеш в бащината къща...", известно и под заглавието „Скрити вопли", се вмества между мисленото завръщане в миналото и реалната ?...
Светът на спомените срещу светът на настоящето - „Скрити вопли" и „Помниш ли, помниш ли..."
Димчо Дебелянов е поет с изострена чувствителност към заобикалящия го свят, която намира израз с помощта на художествените средства, похвати и лексикално богатство на символистичната поети?...
„Скритите вопли" на героя - „Да се завърнеш в бащината къща..." и „Помниш ли, помниш ли..."
Поезията на Димчо Дебелянов е поезия дълбоко изповедна, задушевна, нежно-лирична и духовно-изящна, родена от глъби¬ните на една „разнолика, нестройна душа". Основният тон в тази поезия е елег?...
Пътят и споменът в елегията „Да се завърнеш в бащината къща"
Всеки човек, изпаднал в отчаяние, най-често търси спасение от проблемите си сред топлината и уюта на родния дом. Това е мястото, което слага началото на един дълъг път, определящ човешкото съще...
Домът - храм / Димчо Дебелянов - „Да се завърнеш в бащината къща..."
Изпитал горести и несгоди, разочарования и неосъществени мечти, докоснал се до самотността на бездомника и до отчаянието на скитника, Димчо Дебелянов създава поезия, в която оживяват всички ?...
Легенда за разблудната царкиня - Димчо Дебелянов
Mon ame est une Infante… Albert Samain I … И там, на тоя бряг пустинен, от вечните води и милван, и терзан, на вярна стража спрян, един чертог старинен, един чертог зловещ виши безгласен ...
Прииждат, връщат се… - Димчо Дебелянов
Прииждат, връщат се, шумят като разлените вълни на взбунено море, пияно от несдържната си мощ — под тежките им стъпки сякаш морната земя звъни, тук всеки ден е ден без отдих, безсъ?...
Тиха победа - Димчо Дебелянов
Денят за труд е отреден, за сласт и мирен сън — нощта, а що е нощ и що е ден за нас, изгнани из света?
Сиротна песен - Димчо Дебелянов
Ако загина на война, жал никого не ще попари — изгубих майка, а жена не найдох, нямам и другари.
Един убит - Димчо Дебелянов
Той не ни е вече враг — живите от враговете бурна ги вълна помете нейде към отсрещний бряг. Ето, в хлътналия слог легнал е спокойно бледен с примирена скръб загледан ...