Търсене на материали

При различни народи са се запазили многобройни предания за богове и герои, живели в най-далечни времена, които можели да се движат във въздуха посредством летящи колесници. Трябва, разбира се,...

В българската литература има имена, които могат да намерят достойно място сред творците от западноевропейската и световната литература. Но за нас – българите, Иван Вазов ще си остане „патри?...

Има творци, чиито имена се свързват с популярен литературен герой, създаден от тях, други — с определено естетическо направление, а трети — с цяла епоха. Паисий Хилендарски принадлежи към по?...

1. Кой от редовете не представя някой от видовете текст? А) размисъл Б) повествование В) описание Г) разсъждение 2. В текст описание може да има засилена употреба както на прилагателни, така и на ...

Какво означава да осъзнаваш себе си, т.е. да отговориш на въпроса кой съм? Нека си представим, че се срещнат двама непознати. Първото нещо, което ще направят, е взаимно да си зададат същия въпрос...

СЪЩНОСТ НА ЛЕКСИКАЛНАТА НОРМА Лексикалната норма на българския книжовен език определя: Общоприетите значения на думите. Възможностите за употреба на думите в пряко и преносно значение. Прав...

Граматичните норми на езика определят правилата за словообразуване, за морфологични изменения в различните форми на думите, както и за свързването им в изречения. От това определение следва,...

През своето многовековно съществуване световната литература е достигнала високи върхове, направила е велики завоевания. Неизброими са имената на нейните гениални автори и творби. Сред тях е...

В корена на думите неударените гласни винаги се пишат така, както се чуват и изписват, когато са под ударение. Например: мъжът (мъж); кожух (кожа); пътешествие (път). Мекият звук о се пише като йо в...

Гласните, намиращи се под ударение, се произнасят ясно и отчетливо по начина, по който са изписани. В някои диалекти удареният гласен звук а в съществителни имена от женски род се произнася ка?...

В процеса на общуване думите имат различни функции - да назовават явления от действителността, да определят техните качества, да изразяват действия и състояния, да заменят имена, да служат за ...

Ако се замислим кога се появява историята като наука, ще останем учудени, че това се случва едва през 18. век – по време на Просвещението. Как така? – ще запитат онези, които познават имената на ?...