Търсене на материали

В митическите народни песни, посветени на отношенията между хората и слънцето, лежи старият култ на някогашните славяни към слънцето. В народните вярвания то се явява или като неодушевен пре?...

Чу се, че в долните села, далеч не повече от един ден път, дошла чумата и хората там мрели толкоз много, че не сварвали да ги погребват. Тая страшна вест изплаши всички и, както ставаше и при друг?...

Да не беше никога изгрявал     оня жарък и задушен ден!     Изгорен от жажда, се наведох,     знойни устни за да разхладя,

Вратите, пътните врати         на старите прогнили къщи     вий ги познавате, нали,         от толкоз минали години;     те с шум закрехнати назад,         когато вечер се завръщате,     ви ст...

Сам дяволът я сякаш дал под наем,     но неизвестно кой е наемателят.     Затворена е всякога вратата     а мракът спи и през деня във стаите.

 [* Дори да сложиш заедно хиляда птички, те пак ще бъдат тъжни в кафеза.]     Градчето Вериер може да мине за едно от най-красивите във Франш-Конте. Белите му къщи с островърхи стрехи, покрити с ч...

Когато натежи като капак небето     върху духа, съзнал печал и нищета,     и хоризонта цял обгърне, при което     ни праща черен ден, по-тъжен от нощта;

 Бяхме в занималнята, когато влезе директорът, а след него един нов, облечен по градски, и училищният прислужник, който носеше висок чин. Ония, които спяха, се събудиха и всички станаха, като че ...

Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.  Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроени...

НЯКОГА, може би преди хиляди години, когато по върховете на големите планини живеели боговете, а по полята и горите щастливи и безгрижни хора, когато всички деца се раждали в мир и свободни, на ...

Димитър Медара от Сърнено, някогашен хергеледжия при хаджи Петра, беше дошел, както правеше сегиз-тогиз, да се види с чича Митуша. Те си поприказваха доста време (с Медара не можеше да се говори...

Да се завърнеш в бащината къща,     когато вечерта смирено гасне     и тихи пазви тиха нощ разгръща     да приласкае скръбни и нещастни.     Кат бреме хвърлил черната умора,     що безутешни...