Търсене на материали

Бързай, странник, върви скоро къща бащина да стигнеш, пред къщата играй хоро, през хорото ти ще минеш

В тъги, в неволи, младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде...

Кавал свири на поляна, на поляна, край горица; млада, хубава Стояна търчи с менци за водица

Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна - запея песни юнашки, хайдушки, песни за вехти войводи -

Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих

Остави таз песен любовна, не вливай ми в сърце отрова - млад съм аз, но младост не помня, пък и да помня, не ровя

По чуства сме братя ний с тебе и мисли еднакви ний таим, и вярвам, че в светът за нищо ний няма с теб да се разкаем.

Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата,

Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани

Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела, та скитник ходя злочестен ази и срещам това, що душа мрази?

Ти целия скован от злоба си, о шумен и разблуден град, и твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят!

Атанас Христов Далчев (12 юни 1904 — 17 януари 1978) е сред най-видните български поети и преводачи, представител на диаболизма в българската литература. Автор е на поезия с ярко философска проблема...