Поетът на прозореца и на вещите: биография на Атанас Далчев, от Солун до последното стихотворение
Зареждане на оценките…
Атанас Христов Далчев (12 юни 1904 — 17 януари 1978) е сред най-видните български поети и преводачи, представител на диаболизма в българската литература. Автор е на поезия с ярко философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски, и руски писатели. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет (1972).
Детство и ранни години
Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун като второ дете в семейството на прависта Христо Атанасов Далчев и Виктория Матеева Дишмова. Баща му работи като адвокат и преподавател по турски език в българската мъжка гимназия „Кирил и Методий“ в Солун.През 1907 г. Христо Далчев е предложен от групата на Яне Сандански за народен представител на Серската област в турския парламент. През 1908 г. заедно със семейството си се мести в Цариград. Там Атанас Далчев учи в местното българско училище. Със започването на Балканската война семейството се връща в Солун. През 1913 г. Христо Далчев се изтегля с българските войски България, а Виктория Далчева с децата си (вече пет) заминава за Дедеагач. След няколко месеца семейството се събира, но когато през 1914 г. къщата им в Солун изгаря при пожар, семейството се установява в София.
Атанас Далчев се записва с класически профил в Първа мъжка гимназия (днес Първо СОУ). През 1921 г. дебютира на творческата сцена със стихотворния си диптих „Залези“, публикуван в ученическия в. „Фар“. Година по-късно завършва гимназията и държи реч пред випуска. Същата година е приет в Софийския университет, специалност философия.
През 1923 г. публикува стихотворенията „Вечер“, „Здрач“ и „Елегия“ във „Вестник на жената“ и стихотворенията „Есенно завръщане“, „Хижи“ и „Старите моми“ в символистичното списание „Хиперион“. През същата година заедно с Димитър Пантелеев и Георги Караиванов издава поетически сборник „Мост“. През следващите години сътрудничи на сп. „Хиперион“, „Демократически преглед“ и в. „Изток“. Първият си самостоятелен сборник „Прозорец“ издава през 1926 г. Същата година заминава за Италия, при брат си склуптора Любомир Далчев, където слуша лекции по история на изкуството.
Заедно с авторите участвали в „Мост“ организира група, първоначално около в. „Изток“, но от 1927 г. започват издаването на собствения си вестник „Стрелец“, поставяйки началото на литературния кръг „Стрелец“ заедно Димитър Пантелеев, Чавдар Мутафов, Константин Гълъбов, Светослав Минков и др.
Зрял период
През 1927 г. завършва педагогика и философия в Софийския университет. Там, както мнозина преди и след него, Атанас Далчев осъзнава интереса си кьм литературата и културата на Европа и на света. Чрез гьотингенския доктор Константин Гълъбов и архитекта Чавдар Мутафов се запознава с „новата предметност“ и експресионизма в немското изкуство между двете войни. Атанас Илиев го провокира да посвети мигове от творческото си битие на невероятното сьчетание от медицина, психология и рационалност в психоаналитичната школа и последователите ѝ. В едни нефранкофонски времена, благодарение на Д. Б. Митов, най-богати плодове дава интересът му кьм френската култура и действителност. Есеизмът, диаболизмът, фантастичното, гротескното са другите имена на универсалността, при Далчев. Далчев заминава при брат си Любомир в Рим, където слуша лекции по история на изкуството и учи езика в продължение на седем-осем месеца.
През 1928 година публикува стихосбирката „Стихотворения“. През 1928-1929 г. слуша лекции в парижкия университет, където завършва курс за преподаватели по френски език. През 1930 г. излиза от печат стихосбирката „Париж“.
Работи като като училищен инспектор на началните училища в София, учител по български език в тогавашната 13-та гимназия, занимава се и с преводаческа работа. Заминава, без да знае, болен от малария за Франция. В Тулуза попада на специалист, който познава болестта. Завършва курс за преподаватели по френски език към Сорбоната. По предложение на Никола Фурнаджиев през 1937 г. е изпратен като учител по български език в българското училище в Цариград. Там пребивава шест месеца, но турските власти не му позволяват да практикува. Връщайки се в София започва работа като инспектор на прогимназиалните училища.
През 1939 г. се жени за Анастасия Атанасова и на следващата година се ражда първото им дете, Мария. През 1941 г. е назначен за директор на І прогимназия „Христо Ботев“. През 1943 г. се ражда синът му Христо и Далчев издава новата си стихосбирка — „Ангелът на Шартър“, в която събира трите си по-ранни стихосбирки и добавя още десет стихотворения.
По време на въздушните бомбардировки над София на 10 януари 1944 г. половината от къщата на семейството е разрушена и те се евакуират в Лясковец. На 30 март запалителна бомба опожарява цялото жилище на Далчеви на третия етаж.
Подложен на силен натиск в първото десетилетие след 9 септември 1944 г. той спира да пише. Започва работа като началник на отделение за обществено възпитание към Министерството на информацията и изкуствата и до края на 1947 г. е началник на отдел „Обществено възпитание“. През 1945 г. се ражда третото му дете, Виктория. На следващата година след реорганизация в министерството той остава без щатна работа и когато през 1950 г. се ражда четвъртото му дете, Райна, той се принуждава почти денонощно да се занимава с преводаческа дейност, за да издържа семейството, вече лишено и от собствен дом. Владеещ и ползващ свободно няколко чужди езика, Далчев превежда творби като „Братовчедката Бет“ на Балзак, „Басни“ от Лафонтен, „Червено и Черно“ на Стендал, разкази на Чехов, съвременни испански поети, лирика на Хьолдерлин и др.
През 1952 г. Далчев заема поста на Радой Ралин като редактор на списание „Пламъче“. Назначен официално за негов редактор едва през октомври на идната година той продължава да превежда. През следващите години, заедно с Александър Мутафов, в списанието той поставя началото на съвременното преводаческо дело.
Едва през 1956 г. започва да пише отново, а през 1965 г. публикува „Стихотворения“. През 1972 г. излиза сборникът „Балкон“, съставен от приятеля му Радой Ралин. През време на творческото си мълчание създава сборника поетично-философски афоризми и критически размисли „Фрагменти“, издаден през 1967 г. под редакцията на Борис Делчев. Удостоен е със званието Заслужил деятел на изкуството и културата. Същата година получава „Знак почета“ — орден на Президиума на Върховния съвет на СССР,за принос в популяризацията на руската и съветска литература у нас.
Късни години
През 1974 г. на руски език излиза том избрани негови съчинения. Далчев е особено радостен от този факт, особено от това, че преводът е осъществен от поетесата Мария Петровых. Същата година чества 70-годишен юбилей и бива удостоен със званието Народен деятел на изкуството и културата и с орден „Народна република България“ - ІІІ степен. През лятото на 1977 г. пише стихотворението „Художникът и вятърът“, посветено на Иван Симеонов. Това е първото му стихотворение в бял стих и последното за творческия му път.
Сред по-забележителните постижения на Далчев като преводач са творби на Йохан Волфганг Гьоте, Блез Паскал, Мишел дьо Монтен, Стендал, Йохан Кристиан Хьолдерлин, Емили Дикинсън, Антон Чехов, Исак Бабел, Федерико Гарсия Лорка, Габриела Мистрал и др.
С високонравствената си позиция се утвърждава като негласен водач на младите - и в поезията, и в живота. Далчев умира в София на 17 януари 1978 г.
Творчеството на Далчев е превеждано на френски, словашки, чешки, унгарски, руски, немски, италиански, полски, фински, испански, а също английски, турски, китайски, японски, арабски, шведски и други езици в периодични издания или сборници.
Свързани материали
Мислителят сред спрелите часовници: Атанас Далчев, творчески портрет и предметността в лириката му
Поезия, в която часовниците спират, а огледалата не отразяват никого, иска читател, готов да мисли, и точно такъв читател подготвя този творчески портрет на Атанас Далчев. Първата част е биографична: раждането в Солун, ранните литературни изяви и сборникът, с който дебютира, участието в литературния кръг „Стрелец“, следването и срещата с философията, оказала сериозно влияние върху мисленето му, годините на идеологически натиск, когато се прехранва с преводи, и късното признание, включително престижната международна награда. Втората част тръгва от собствените думи на поета по повод упрека, че лириката му била разсъдъчна, и обяснява каква работа върши размисълът в неговата поезия, както и защо още като млад той поема ролята на мислителя в българската лирика, при това във време, което очаква съвсем друго от поетическото слово. Същинската част се съсредоточава върху въпроса кои са опасностите, отнемащи смисъла на човешкия живот, и показва как лириката на Далчев отговаря на него, като разкрива двете страни на всяко нещо: на смъртта, на знанието и книгите, на връзката с другите хора. Самостоятелен акцент е поставен върху предметността. Обяснено е защо вещите в тази поезия имат двойствен характер и как часовниците, огледалата, портретите, къщите и прозорците се превръщат в знаци за времето, паметта и отсъствието на човека, както и защо тези образи изискват културна памет от читателя. Финалната част е за твърдата нравствена позиция на Далчев, за цената, която тя му коства, и за следата, която оставя в българската култура. Подходящ е за подготовка по българска литература между двете войни, за отговор на въпрос за предметността в лириката на Далчев и за въведение преди анализ на негови стихотворения.
Тестови задачи. Атанас Далчев – творчество. Литература – 12 клас (Вариант № 1).
1. Кои творци в българската литература „оварваряват” поетическия език? а) Христо Ботев и Иван Вазов б) Атанас Далчев и Гео Милев в) Пенчо Славейков и д-р Кръстев г) Николай Лилиев и Пейо Яворов 2. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение: а) Стихотворението „Вяра” е програмна творба на Христо Смирненски. б) Критиците определят романа „Тютюн” като „осъден роман”. в) Поезията на Атанас Далчев е
Щастливеца в 34 години: биография на Алеко Константинов с преглед на творчеството, фейлетоните и псевдонимите
Един живот, побрал в тридесет и четири години съдийска тога, адвокатска кантора, три световни изложения и две книги, които българинът цитира и до днес. Справката проследява Алеко Константинов от родната къща в Свищов до последния му път край Радилово, а след това представя и написаното от него. Първата част е строго фактологична: частните учители и училищата, войната и канцеларията на свищовския губернатор, годините в Николаев и Одеса, дипломата по право и постъпването в съдебната система. Изброени са длъжностите, уволненията по политически причини, опитът да се хабилитира като преподавател по право и трите изложения, които посещава. Отделно място е отредено на обществения човек: дружествата и комитетите, в които влиза, инициативата, дала началото на организирания туризъм в България, близостта с Петко Каравелов и сътрудничеството във вестника на Демократическата партия. Следващата част е преглед на творчеството. Започва се от ранните стихотворения и от поемата, писана в Одеса, и се стига до „До Чикаго и назад“ като първата зряла творба, където е обяснено какво прави пътеписа повече от географско четиво и къде минава границата между възторга от Новия свят и възмущението. Най-обстойно е разгледан „Бай Ганьо“: как забавните приключения на амбулантния търговец се превръщат в разговор за пътя на новоосвободена България, как се променя смехът във втората част на книгата и защо оценките за героя в критиката са толкова противоречиви. Следват фейлетоните с техните теми и похвати, творбите, в които обект на иронията е самият автор, цикълът за разните хора и разните идеали, пейзажните пътеписи, преводите от руски и френски, както и списъкът с псевдонимите на писателя. Текстът е подходящ за представяне на автора в час, за уводната част на реферат и за подготовка по „Бай Ганьо“ и „До Чикаго и назад“.
Поетът, който сам поиска фронта. Биография на Димчо Дебелянов за 7. клас
Кратка и подредена биографична справка за Димчо Дебелянов, събрана така, че да се прочете наведнъж преди изпитване или преди урок върху негово стихотворение. Материалът тръгва от рождението в Копривщица и ранното сирачество, преминава през преселването в Пловдив и гимназиалните години, в които поетът се сближава с бъдещи писатели и изгаря първите си стихове. Отбелязани са софийският период и двете ученически изяви, с които името му се запомня, както и поетът, чието влияние Дебелянов сам признава в първите си печатани стихотворения. Следват годините на несигурния литературен живот: напускането на чиновническата служба, работата като репортер, коректор, стенограф и преводач, недовършеното следване и редакторството в списание „Звено“ с кръга от приятели около него. Последната част е посветена на решението му да замине доброволец на фронта и на неговия край. Датите, местата и имената са изведени точно и могат да се използват като готов конспект за устен отговор в 7. клас.
Един ден на леда, който преобръща цял живот: Пенчо Славейков, живот и творчество
Как едно палаво тряванско момче, осмото дете в дома на Петко Славейков, се превръща в най-модерния български поет от началото на XX век? Разработката проследява живота и творчеството на Пенчо Славейков в хронологичен ред и показва как биографията и поезията му се преплитат. Началото е посветено на потеклото и на приемствеността между баща и син: наследеният темперамент, острият език и любовта към народната песен, откроени и в едно от най-известните стихотворения на поета. Проследени са ранните години в Трявна и учението в Стара Загора, София и Пловдив, както и ранните му четива. Отделно място заема съдбовната 1884 година и случката на заледената Марица, след която седемнадесетгодишният юноша три месеца се бори за живота си. Показано е какви последици оставя тя, къде поетът търси лечение и, най-важното, как самият той тълкува страданието и защо то се превръща в централна тема на творчеството му. Следва творческият и интелектуалният път: първата стихосбирка и необичайната ѝ съдба, критичните стихотворения от този период, годините в Лайпциг и срещата с новото европейско мислене, завръщането в България, работата начело на Народния театър и на Народната библиотека и мястото на поета в кръга „Мисъл“, допълнено със свидетелство на съвременник. Финалната част стига до уволнението през 1911 г., до заминаването за Цюрих и Италия, до последните месеци край езерото Комо и до онова, което преждевременната смърт осуетява. Изброени са и основните книги на Славейков. Подходяща е за подготовка за час, за реферат и за преговор върху българския модернизъм, както и като въведение преди изучаването на конкретна негова творба.
Наследникът, който отваря българската поезия към Европа: Пенчо Славейков, живот, творчество и духовен път
Син на Петко Славейков и в същото време поет, който извежда българската литература към европейските идеи на своето време: тази двойственост е нишката, по която върви разработката за живота, творчеството и духовния път на Пенчо Славейков. Началото проследява детството в Трявна, многолюдния дом, ученето в различни градове и ранния досег с книгите и обществените спорове. Следва годината, която променя всичко, и последиците от тежката болест, представени не като край, а като начало на съзнателното обръщане към литературата. Нататък разработката разказва за самообразоването и взискателността към собствените опити, за първата стихосбирка и за отзива, който тя получава от най-авторитетния тогава български писател, както и за неудовлетвореността, тласнала поета към нови форми. Отделно място е отредено на годините в Германия и на духовното пробуждане, което те носят, а след завръщането, на участието в литературния живот, на критическите статии и на убеждението, че поезията е средство за издигане на човека. Самостоятелен акцент е поставен върху кръга „Мисъл“ и ролята на Славейков в него, върху работата му в Народната библиотека и върху уволнението, което го отвежда в чужбина. Разгледани са и връзката с Мара Белчева, книгите от последните години, замисълът на „Кървава песен“ и предложението за Нобелова награда, останало неосъществено. Финалната част обобщава характера на поета, неговата непримиримост към посредствеността и чувствителността, която личи в лириката му, и показва защо биографията и творчеството му се четат заедно. Текстът е подходящ за подготовка за урок и за изпитване, за увод към анализ на негово стихотворение и за преговор преди тест.