Търсене на материали

Повестта „Маминото детенце” е първата част на Каравеловата творба „Три картини от българския живот", която е публикувана през втората половина на 1875 г. на страниците на сп. „Знаме". Макар и н...

В разказа „Една българка" Иван Вазов разкрива нравствените добродетели на една обикновена жена от народа. Чрез образа на баба Илийца той показва на какво е способен човек, когато изпитва въз?...

Любовта е най-чистото, най-истинското и най-топлото чувство, което пълни очите с блясък и гали душата на влюбените. На това нежно и красиво чувство е посветил Елин Пелин своя разказ “Ангелинка...

Колко много вълнуващи мигове има в човешкия живот! Но само един от тях е истинският миг. Мигът, в който сърцето започва да бие, да тупка но от първата любов, когато човек се събужда за нов живот....

Слушай, снощният шум зад вратите     и това, що сме взели за вятъра,     било тежкия звън на копитата     и дълбокия глас на земята.

Госпожа Воке, по баща Конфлан, е стара жена, която от четиридесет години държи в Париж семеен пансион на улица „Ньов Сент Женевиев“ между Латинския квартал и предградието Сен Марсел. Този пан...

ПИСМО ОТ КАПИТАН ГЪЛИВЪР ДО БРАТОВЧЕД МУ СИМПСЪН     Ще бъдете готов, надявам се, да признаете публично, ако Ви призоват да сторите това, че с неотстъпна и упорита настойчивост Вие ме убедихте...

 Драмата „Многострадална Геновева“, която щеше да се представи довечера в мъжкото училище, не е позната на повечето млади читатели. А между това тя преди трийсетина години наред с „Александ...

Това е разказ за петте години, през които аз и моето семейство живяхме на гръцкия остров Корфу. Първоначално възнамерявах книгата да представлява леко носталгично описание на флората и фауна...

След смъртта си един воденичар оставил на тримата си сина всичко на всичко: една воденица, едно магаре и един котарак. Подялбата направили бързо. Не викали нито нотариус, нито съдия, защото и б?...

Васил беше докарал от пазаря две млади кобилки. Отвързаха ги от каруцата и ги пуснаха в харманя, празен по това време и обграден с висок дувар. И двете кобилки бяха още неопитомени, току-що хван...

Мълчах години непрестанно     с опустошен от мисли лоб     и днеска от това мълчание     излизам аз като от гроб.