„Адът е само за нас“: началото на поемата „Ад“ от Гео Милев, текст на първите четири части

Подбор от шест творби на Пейо Яворов, събрани на едно място с пълните им текстове. Началото е с „Градушка“: разгърнатата картина на селския труд, на надеждата за добра реколта и на стихията, която за минути помита труда на цяло семейство. Следва „Заточеници“, където корабът отнася героите все по-далеч от родните брегове, а имената на реките и планините остават единственият спомен за загубения роден край. „На нивата“ носи натрапчивия рефрен на орача и показва как еднообразният труд, бирникът и мизерията се сливат в едно безизходно ежедневие. „Арменци“ представя изгнаниците в чуждия бордей, чиято песен прераства в бунт, подет от зимната буря. „Две хубави очи“ е кратката, музикална творба, изградена от повторения и огледални стихове, а последната част от подбора е поемата „Калиопа“ с приказния ѝ сюжет за затворената хубавица, младия ковач и стария лихварин. Текстовете са дадени изцяло, с оригиналното разделяне на строфи и части, така че да се четат, цитират и сравняват направо от страницата, без съкращения и преразказ. Подборът е удобен за подготовка по темите за социалната поезия и за интимната лирика на Яворов, за откриване на точен цитат при анализ, интерпретативно съчинение или устен отговор, както и за преговор преди изпитване върху творчеството на поета.

Стая с оголени стени, угаснала камина и човек, който не може да заспи: тук е поместен целият текст на „Нощ“ от Пейо Яворов, без съкращения и без чужд коментар между стиховете. Творбата тръгва от треската и полумрака в тясното помещение, минава през прозореца към бягащите облаци и от външната буря се пренася навътре, в душата, където тътенът се превръща в писъци, окови и размахан бич. Оттам израства обвинението на съвестта и клетвата пред родината, изречена с думите, които се цитират най-често от цялата творба. Следват виденията: веригите, които стягат насън, злобният дух с продадените отдавна мечти, изчезналата звездица и появата на мечтата, дошла окъсана и премръзнала, а след нея, тълпата. Втората половина е предсмъртно видение, отправено към майката: гробът, босилекът, жената, която ще дойде в лунна нощ, и гласът на родината, зовяща и живите, и мъртвите. Финалът връща утрото и същата стая, така че кръгът на творбата се затваря там, откъдето е тръгнал. Записът пази оригиналната графика, включително дългите редици чертички, с които е предаден прекъснатият сън. Удобен е за точно цитиране в анализ или съчинение, за наблюдение върху видението като похват, върху смяната на гласовете и върху мотивите за нощта, съня, съвестта и родината, както и за наизустяване на отделни части.

Поемата, с която българската литература влиза в двайсети век, поднесена цялата: тук е пълният текст на „Септември“ от Гео Милев, в дванайсетте му части и с оригиналното стъпаловидно разположение на стиха. Първата част носи прочутото начало за нощта, която ражда „вековната злоба на роба“, и дългото изброяване на местата, сечивата и хората, които се сливат в едно име: народ. Втората и третата стигат до слънчогледите, погледнали слънцето, и до подписа с кръв под думата „свободен“. Средните части изброяват градовете и селата на въстанието, представят хората на черния труд с чука и сърпа и стигат до изречението, което разделя творбата на две: „Започва трагедията!“ Оттам нататък вървят частите за първите паднали, за настъпващите войски и за поп Андрей с легендарния топ, а след тях и картината на нощта след погрома. Дванайсетата част е разговорът с античността и с небето: Ахил, Хекуба, Касандра и въпросът кой е излъгал вярата, преди финалът да стигне до „Септември ще бъде май“ и до последния стих за земята, която ще бъде рай. Текстът е даден без бележки и без анализ. Нужен е при заучаване на откъс наизуст, при точно цитиране в съчинение или теза, при проследяване на експресионистичното разположение на стиха и в час, когато трябва самата поема пред очите.

Пред теб е самото произведение, а не разказ за него: „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин в български стихотворен превод, четим изцяло на страницата. Именно затова текстът е удобен за точно цитиране при подготовка на анализ, съчинение, реферат или отговор на литературен въпрос, а не само за преразказ по чужди думи. Изданието започва с авторовото посвещение, в което Пушкин представя творбата като скъп залог на вярна дружба и предупреждава, че стиховете му са пъстри, ту шеговити, ту печални, родени и в безгрижни часове, и в безсъници. След него върви първата глава с епиграфа от княз Вяземски и с представянето на героя: домашното възпитание при чуждите гувернантки, лустрото на светското образование, езиците и танците, познанията, които стигат само колкото да блеснат в разговор. Оттам нататък текстът следва деня на Онегин в столицата, разходките, театъра, кабинета му, бала до зори и умората, която идва след всичко това, а после и заминаването при болния му вуйчо, наследството и първите му дни на село. Романът в стихове тече в характерните римувани четиринадесетстишни строфи, номерирани една след друга, а между тях се вплитат авторовите отклонения, в които разказвачът говори за себе си, за своята младост и за разликата между него и неговия герой. Оригиналната композиция е запазена, така че всяка строфа може да се намери по номер, а повествованието продължава глава след глава в същия стихотворен строй. Още в първата глава се вижда и онова, което прави романа необичаен за времето си: разказвачът не се крие зад героя, а спори с него, шегува се със себе си и предупреждава читателя да не бърка двамата. Тъкмо тези места са най-полезни при писане, защото дават готови опори за разсъждение върху иронията, върху отношението автор и герой и върху скуката, която движи Онегин. Текстът е подходящ за четене вкъщи и в час, за откриване и извеждане на цитати, за характеристика на героя, за наблюдения върху иронията на разказвача и върху ролята на авторовите отклонения, както и за подготовка по темите за романтическия герой и за руската класика.

Един нощен пост, един призрак и една държава, в която нещо се е разклатило: така започва най-известната трагедия на Уилям Шекспир. Тук тя е поместена изцяло, от първата реплика на стражата до последната сцена, без съкращения и без преразказ. В началото стои списъкът на действащите лица, от краля Клавдий и принц Хамлет до Полоний, Лаерт, Гертруда и Офелия, както и указанието за мястото на действието: замъкът Елсинор в Дания. Оттам нататък текстът следва делението на пет действия и двайсет сцени, със запазени ремарки за входовете, изходите и поведението на героите. Преводът е в стих и предава репликите така, както звучат на сцена, което позволява те да бъдат цитирани дословно в съчинение или в устен отговор. Към текста са добавени близо петдесет бележки под линия, които обясняват имена, места, оръжия и понятия от епохата, срещани в репликите, така че ученикът да не се спъва в непознати думи. Сред сцените, които се търсят най-често, са срещата с призрака на бащата, пристигането на актьорите в двора, разговорите с Розенкранц и Гилденстерн, гробарската сцена с черепа на Йорик и последното действие с двубоя. Всички те стоят на мястото си в текста, заедно с репликите на второстепенните герои, които обикновено отпадат в съкратените издания. В края е поместен и кратък текст за характера на Хамлет: за неговата меланхолия, за остротата на ума му в словесните двубои и за причината образът му да остава загадка за читателите и до днес. Пълният текст е полезен, когато трябва да се открие и цитира конкретна реплика, да се проследи развитието на един герой през всички действия или да се провери как точно звучи известна сцена, преди да се напише анализ, есе или отговор на изпитен въпрос.

Поема, в която Пенчо Славейков разказва последните дни на английския поет Шели и превръща спора за идеала в едно пътуване по вода. Тук е поместен пълният текст на „Сърце на сърцата“, заедно с мотото от Шели и с трите части на творбата. Първата рисува вечерта над залива и разпрята на брега: твърдението, че честит е онзи, чието сърце е олтар на истината, възражението за поета, чиито истини са враг на всяка истина в живота, и отговорът на Шели за Монблан и за светлината, която той иска не да смразява, а да стопля. Втората част се пренася в лодката под звездите: разговорът за силата, която трябва да се търси в самия себе си, защитата на утопията като единствен надежден компас и бурята, която връхлита, докато думите още не са свършили. Третата връща другарите на брега при кладата и стига до сцената, дала името на творбата, а после и до протестантските гробища в Рим, до ясмина над гроба и до мраморната плоча с надписа Cor cordium. Текстът е даден без бележки и без анализ. Нужен е при цитиране в съчинение или теза, при подготовка за час върху индивидуализма и кръга „Мисъл“, при темата за поета и идеала и при заучаване на откъс наизуст.