Александър Пушкин - "Приказка за рибаря и златната рибка"

Пет приказки на Ангел Каралийчев събират човешкия и вълшебния свят в подборка от „Имало едно време“. Материалът включва „Братче и сестриче“, „Двамата старци и месечината“, „Златното момиче“, „Хитрата лисица“ и „Иванка и Марийка“. Всяка творба е представена под собствено заглавие, което позволява да се чете самостоятелно или като част от обща приказна среща. Подборката е подходяща за семейно четене, работа в час и подготовка за преразказ на избрана история. Началната приказка „Братче и сестриче“ предлага по-разгърнато повествование с множество епизоди, разговори и вълшебни елементи. Тя дава възможност да се упражни проследяването на последователността и разделянето на дълъг текст на смислови части. При четене на глас диалозите позволяват да се разграничават гласовете на персонажите, а повторенията насочват вниманието към характерния ритъм на приказното разказване. „Двамата старци и месечината“ въвежда различна група герои и свързва домашната обстановка с природния и небесния свят. Повествованието включва описания на всекидневни дейности, разговори и необикновени преобразявания. Това съчетание е удобно за наблюдение върху преходите между познатото и чудесното. Читателят може да се съсредоточи върху отделна сцена, да подбере важните действия и да ги свърже в последователен устен разказ. Следва „Златното момиче“, където сходни ситуации се представят чрез поведението на различни персонажи. Повтарящата се организация на епизодите предоставя основа за съпоставка на действия, реплики и отношения. „Хитрата лисица“ променя приказния свят с присъствието на животни и поредица от срещи. Разговорите и включената стихотворна реч разнообразяват четенето и дават възможност да се работи с различни начини на изразяване в рамките на един текст. Подборката завършва с „Иванка и Марийка“. Двете героини са представени в отделни, свързани сюжетни линии, които позволяват да се сравняват постъпки и реч. Заедно със „Златното момиче“ тази приказка може да послужи за обсъждане на повторението, противопоставянето и ролята на изпитанието. Общото присъствие на вълшебни предмети, преобразявания, човешки и животински персонажи осигурява разнообразни опори за разговор върху особеностите на приказката. Ясното отделяне на петте текста улеснява избора според времето за четене и интереса на детето. Родителят може да прочете една история и да обсъди героите, а учителят да подбере откъс за изразително четене, план или преразказ. По-дългите повествования позволяват работа на етапи, а диалозите – четене по роли. Отворете приказния свят на Ангел Каралийчев, изберете история и оставете място за въпросите, впечатленията и собственото разказване на малкия читател.

Една изгоряла питка, търкулната по прашния път, отвежда едно момиче далеч от бащиния дом. Оттам започва бесарабската народна приказка „Златната мома“, поместена тук в пълния си текст така, както се предава от уста на уста. В началото мащехата принуждава бащата да изведе доведената си дъщеря и да я остави сама сред пътя. Изоставеното момиче тръгва напред и по пътя си среща ябълка, геранче и соба, които го молят за помощ, а по-късно стига до къщата на една стопанка с малки деца. Следва изпитанието: първо в грижата за децата, а после край една необикновена река, по която текат води в различни цветове и по която трябва да се бди внимателно. Точно там девойката получава онова, което е заслужила. Втората половина на приказката повтаря целия път, но този път с родната дъщеря на мащехата и с хубава бяла питка вместо изгоряла. Същите срещи, същата стопанка, същата река, а краят е друг. Какъв точно, приказката казва в последните си редове. Текстът е удобен за четене в клас и у дома, за преразказ и за работа върху фолклорния модел за света: вълшебните предмети и помощници, повтарящите се епизоди, изпитанието и наградата, противопоставянето между доброто и злото. Подходящ е и за характеристика на героите и за извеждане на поуката на народната приказка.

Пет разказа от Чудомир, събрани в един файл и дадени в пълен текст така, както са писани: с диалектната реч, с прякорите и с късата ударна фраза, по която авторът се разпознава веднага. „Un cadeau“ започва на перона на гарата, където цялата официална власт посреща голям френски гост, а един сергиджия се промушва напред с необичаен подарък и с приветствие, което никой не е предвидил. „Аламинут“ е разказан от човек, който сравнява едновремешното пътуване до панаира с новото време на аероплани и бързина, и оттам стига до собствената си случка. „Баклата“ проследява един ден на жена, тръгнала по тъмно за нивата, но стигнала я чак когато слънцето е превалило, заради приказки и заплеси по пътя, и срещата ѝ с човека, който кладе купен на съседната нива. „Без късмет“ дава думата на шивач от чаршията, който се оплаква от жена си и от всекидневните ѝ благословии и обяснява откога според него го преследва липсата на късмет. „Вечеринка“ тръгва от майчината гордост на цяло село: синът ще казва стихотворение на вечеринката, а майка му вече е обиколила всички от единия до другия край, за да се похвали с него. Текстовете са дадени изцяло, без съкращения и без преразказ, затова репликите и описанията могат да се цитират дословно. Подходящи са за четене по избор и за домашно четене, за читателски дневник, за подготовка на устно представяне на творба от Чудомир и за работа върху хумора, иронията и речевата характеристика на героите.

Пред теб е самото произведение, а не разказ за него: „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин в български стихотворен превод, четим изцяло на страницата. Именно затова текстът е удобен за точно цитиране при подготовка на анализ, съчинение, реферат или отговор на литературен въпрос, а не само за преразказ по чужди думи. Изданието започва с авторовото посвещение, в което Пушкин представя творбата като скъп залог на вярна дружба и предупреждава, че стиховете му са пъстри, ту шеговити, ту печални, родени и в безгрижни часове, и в безсъници. След него върви първата глава с епиграфа от княз Вяземски и с представянето на героя: домашното възпитание при чуждите гувернантки, лустрото на светското образование, езиците и танците, познанията, които стигат само колкото да блеснат в разговор. Оттам нататък текстът следва деня на Онегин в столицата, разходките, театъра, кабинета му, бала до зори и умората, която идва след всичко това, а после и заминаването при болния му вуйчо, наследството и първите му дни на село. Романът в стихове тече в характерните римувани четиринадесетстишни строфи, номерирани една след друга, а между тях се вплитат авторовите отклонения, в които разказвачът говори за себе си, за своята младост и за разликата между него и неговия герой. Оригиналната композиция е запазена, така че всяка строфа може да се намери по номер, а повествованието продължава глава след глава в същия стихотворен строй. Още в първата глава се вижда и онова, което прави романа необичаен за времето си: разказвачът не се крие зад героя, а спори с него, шегува се със себе си и предупреждава читателя да не бърка двамата. Тъкмо тези места са най-полезни при писане, защото дават готови опори за разсъждение върху иронията, върху отношението автор и герой и върху скуката, която движи Онегин. Текстът е подходящ за четене вкъщи и в час, за откриване и извеждане на цитати, за характеристика на героя, за наблюдения върху иронията на разказвача и върху ролята на авторовите отклонения, както и за подготовка по темите за романтическия герой и за руската класика.

Пълният текст на една от най-обичаните български вълшебни приказки, поднесен така, както се разказва от поколения. Всичко започва в градината на бедна жена, където всяка година узрява само една ябълка, но златна, и всяка година в нощта на узряването я отнася хала. Началото представя тримата братя и поредните им опити да опазят ябълката. Още там приказката поставя своето първо изпитание и ясно показва кой от синовете е готов да го посрещне. Оттук действието се пренася към кървавата следа, която води до пещера без видимо дъно, и към спускането в нея, разказано с типичното за жанра утрояване на опита. Средната част въвежда двореца на халата, трите пленени царкини и предмета, който по-късно се оказва решаващ. Точно тук приказката прави своя най-горчив завой, защото изпитанието вече не идва от чудовището, а от най-близките. Долната земя, в която се озовава героят, е отделен свят със свои беди: пресъхнали реки, змей и град, който плаща страшна цена за глътка вода. Финалната част събира вълшебните помощници на приказката, тежкото условие, което юнакът трябва да изпълни, и жертвата, която прави, без да се оплаче. Развръзката остава за самия текст. Езикът е такъв, какъвто го помни устната традиция: кратки реплики, повторения, устойчиви обръщения и преизказни глаголни форми, които веднага издават, че историята се предава от уста на уста. Това прави текста удобен и за наблюдения върху езика на приказката, а не само върху нейния сюжет. Приказката е удобна за четене на глас, за преразказ, за откриване на характерните приказни числа и формули, за съпоставка между тримата братя и за разговор върху доброто, завистта и наградата. Подходяща е и за домашна работа върху вълшебната приказка, за характеристика на герой и за илюстриране на разликата между приказка и легенда.

Приказка, в която реката тече червена, синя, зелена, черна и жълта, а от цвета, който момичето дочака, зависи целият му по-нататъшен живот. Тук е поместен текстът на българската народна приказка „Златното момиче“ без съкращения и без коментар. Историята започва с познатото начало: момиче, останало без майка, мащеха, която не го търпи, и баща, който отстъпва пред всекидневните кавги. Питката, търкулната по стръмното, отвежда детето далеч в планината, при чудноватата бабичка с редките сивозелени коси, бухала на рамото и двора, пълен със змии и гущери. Оттам нататък приказката върви по правилата на вълшебното: как момичето се държи в чуждия дом и с гадинките на бабичката, какво му поръчва тя, преди да заспи край реката, и какво успява да хване във водата. После всичко се повтаря втори път, с другото момиче, и се разгръща наопаки, защото в приказката за всяка постъпка се плаща. Финалът, в който истината излиза наяве пред сватбарите, е оставен за прочит. Текстът е подходящ за четене в час и вкъщи, за работа върху вълшебната приказка и нейните повторения, за съпоставка между двете момичета и между трудолюбието и мързела, за преразказ и за характеристика на героите.