Скритото познание: апокрифите в старобългарската литература, анализ на „Ходене на Богородица по мъките“ и представите за Страшния съд
Зареждане на оценките…
Представата ни за апокрифната литература обикновено се свързва с нейното название. Апокриф означава „скрит, таен текст". Това название се появява след IV век, когато църквата изготвя т. нар. „индекси", съдържащи заглавията на забранените книги, обявени за неканонични. Забраната да се създават творби, които канонът на църквата не допуска, не прекъсва развитието на апокрифната литература. И така, през средновековието апокрифите стават съставна част от литературата на всички християнски народи.
Онова, което предизвиква значителен интерес към този вид литература, е любопитството на средновековния читател към библейски събития, за които е казано
твърде малко в светото писание. Жаждата да научат повече от позволеното провокира въображението и така се раждат разкази, наситени с динамика на повествованието, жив диалог, ярки и изключителни герои, богата картинност на изображението. Друга част от апокрифите са израз на несъгласие с официалната религия и имат определена критическа насоченост и вероятна връзка с разпространените ереси.
Чрез така наречените псевдоепиграфи авторството на апокрифите често се приписва на известни творци на канонична литература. Това затруднява разпознаването им като забранена литература според църковните индекси и прави възможно разпространението им. Жанровата разновидност на апокрифите, макар и не категорично определена, обхваща прозаични и поетични творби, молитви, гадателни книги, въпроси и отговори. В тази връзка те могат да се класифицират според персонажите и събитията, с които са свързани, като старозаветни, новозаветни и късни апокрифи. Последните са извън библейски, а героите в тях не са канонизирани. Често апокрифите са изградени върху митове, легенди и предания, с влияние на дребния източен и гръцки фолклор, популярен през Средновековието.
Създателите на апокрифни творби внасят в изображението повече земни характеристики, отколкото има в каноничната литература. Обикновено това личи в
представите им за живота на душите в рая или ада, поставени там според земните им дела. Човешки земни са разбиранията за грях и добродетел. Водещи в апокрифите са социалните мотиви.
Разпространението на тези тайни текстове в България става най-вече чрез
преводи от византийски източници, но съществуват и оригинални творби, например „Повест за кръстното дърво" на Йеремия. По-известни заглавия на апокрифи са: „Откровение Варухово", „Книга на Енох", „Слово за Адам и Ева", „Детство
Исусово". Особен интерес предизвикват гадателните книги, както и тези, свързани с природните явления: „Гръмовник", „Лунник", „Коледник", „Трепетник", „Месецослов"и др.
Един от най-популярните апокрифи в старобългарската литература е „Ходене
на Богородица по мъките", в който като водещ мотив се откроява присъдата над
земната несправедливост. Създадените представи за устройството на света у
средновековния човек са формирани според християнските традиции. Неговите несъгласия с това устройство обаче влизат в противоречие с църковния Канон. Макар
и вярващият да се влияе от християнския морал. Като земен човек той явно осъзнава разминаването между реалния свят и религиозните предписания.
В апокрифа „Ходене на Богородица по мъките" са отразени моралните критерии на средновековния човек за доброто и злото, както и необходимостта от възмездие, възприемано като справедливост. „Ходенето" на Богородица през необятното пространство на ада отразява пред ставите за престъпленията и наказанията на човешките дела от Страшния съд. Вьзприемателят на творбата сякаш сам присъства при обхождането на ада, придружен от Божията майка. Самата тя е подпомогната от 400 ангели. Това, което авторът на апокрифа показва през погледа на състрадателната Божия майка, е ужасяващо. Наказанията съответстват на греховете и ужасяват с жестокостта си. Явна е връзката им с нарушаването на Божиите заповеди: „Не кради!", .Не лъжесвидетелствай!", „Не прелюбодействай!". Към тях са прибавени и наказанията за социалните несправедливости, като лихварството например. Не са пропуснати и
престъпленията, които имат обществен характер, каквито са интригите, свадите, липсата на уважение към общоприетите ценности и църковни ритуали. При изображението на страданията авторът на апокрифа е проявил находчивост и многообразие в избора на фантастични елементи. Въздействието е силно, провокира
въображението на читателя. Интригантката е „увиснала за зъбите и различни змии
излизаха из устата й и я хапеха". За клюкарите-клеветници е определено желязно
дърво с железни куки по клоните, на които тези хора висят за езиците си. Детайлите в отделните картини са с апокалиптичен рисунък: „И видя светата на друго
място човек, който виси на четирите си краища и от ноктите му течеше много кръв, а езикът му бе свързан от огнен пламък'. Водата в ада ври „като в котел” и вълни издигат и потопяват грешниците „на хиляди лакти". Забележително е, че в характерната образност на апокрифа преобладава присъствието на огъня и водата като
стихии, които причиняват дълготрайно страдание на прегрешилите земни хора,
вероятно защото страхът от природните бедствия е голям и човекът е безпомощен пред тях. Единствено Бог може да ги направлява и подчинява, а тук те са оръдие на неговото справедливо възмездие за делата на онези, които „са вършили зло и не са се отдалечили от злото”. Една от водещите идеи за Страшния съд е отдалечаването на човека от Бога. Той не е вече негово подобие: . „Чуйте всички. Рай насадих и създадох човека по свой образ и го поставих господар на рая. И живот вечен дадох на хората, а те не послушаха и в желанията си съгрешиха и станаха смъртни. Аз не бих искал да гледам делото на своите ръце, измъчвано от дявола”. Отдалечаването от Божия благослов осъжда хората да бъдат в плен на греха. Именно този мотив следва повествованието на творбата. Към него обаче неизменно се прибавя и мотивът за милосърдието и състраданието като морално-етична потребност. Щом има страдание, макар и в резултат на човешките грехове, трябва да има и милост, опрощение. Този дълбоко хуманен призив е реализиран чрез образа на Божията майка. Тя не само е потресена от видяното, но и затрогната от молбите на грешниците: . И рече просветата на архистратега: Моля ти се, да се помолим заедно да вляза и аз да се помъча с християните, понеже се нарекоха чеда на моя син". Нейната съпричастност към съдбата на земните хора е съвсем явна. Тя е породена от естественото желание на майката да закриля и да моли за опрощение греховете на съгрешилите.
Измолването на Божията милост обаче е съпроводено с явен драматизъм, както става в реалния свят на земята. Трудно се достига до справедливостта и де проявата на снизхождение, както от Бога така и от земните властници. Затова е повествованието света Богородица призовава цялото небесно войнство, всички светци. В тази сцена присъстват всички известни библейски и евангелски лица и това я прави внушителна и въздействаща в художествен и социално-нравствен аспект.
Образът на Бога-отец и Бога-син е израз на висшата справедливост и като наказание, и като проява на милосърдие: „Показахте се християни само на думи, а заповедите ми не спазихте. И затова се намерихте в неугасим огън. Така че няма да помилвам, но сега заради милосърдието на моя баща, който ме изпраща заради вас,
заради молитвите на майка ми, която много плака за вас... - ето давам на всички, а които се мъчат денем и нощем, почивка от великия четвъртък до св. Петдесетнииа, за да прославите Отца и Сина и Светия Дух”.
Християнската традиция в апокрифа обогатена с разнообразното представлява житейската реалност през Средновековието. Може би, затова в съзнанието на читателя остават картините на мъките и наказанията като следствие от земните дела на човека, като част от социалната система на обществото, в което живее. А в нея липсва жадуваната, необходимата справедливост и милосърдие. Така, освен страха от Бога в съзнанието - човека се поражда стремеж да надникне зад завесата на забраненото познание и да удовлетвори потребността от истинско хуманно възмездие за делата и отговорностите в земния живот.
Свързани материали
Майката, която слиза в ада: анализ на апокрифа „Ходене на Богородица по мъките“, човекът и Бог в старобългарската книжнина
Какво търси средновековният човек отвъд границата, от която никой не се е връщал, и защо точно един непризнат от църквата текст дава най-смелия отговор? Оттук започва разборът на апокрифа „Ходене на Богородица по мъките“. Началото поставя творбата в по-широка рамка: мястото на старобългарската литература в културния развой на народа и редът, по който деветокласниците стигат до нея, след старогръцката литература и след света на Библията. Обяснено е защо обичайното определение за апокрифа като таен и скрит текст не е достатъчно и защо разгадаването на средновековното слово изисква подходящ код за тълкуване; привлечено е и наблюдение от изследване на Мария Шнитер върху отношенията между видимия и невидимия свят. Същинската част разглежда произведението през три равнища на изображение: грешниците, Богородица и Бог. Проследени са трансформацията на библейския мотив за странстването, образът на божията майка като въплъщение на милосърдието и състраданието и нееднозначните ѝ реакции пред мъките, които преминават през одобрение на присъдата, съпричастие и молитва за помилване. Отделно е разгледан образът на Бога, който в апокрифа се отклонява от каноничните представи, както и художественият контраст между мрака на ада и светлината. Самостоятелен акцент е поставен върху поетиката: диалогът, натуралистичните картини на мъченията, достъпното слово и композиционната свобода спрямо каноничните текстове. Изложението предлага и няколко въпроса за дискусия в клас, сред които може ли смъртният човек да бъде съдник на другите. Финалната част очертава връзките напред по учебната програма, към „Ад“ на Данте, към Ботевата „Моята молитва“ и към Гео Милев, както и общочовешките значения на апокрифа за днешния читател. Текстът е подходящ за подготовка за изпитване и класна работа върху старобългарската литература в девети клас, за характеристика на образа на Богородица и за съчинение върху темата човек и Бог.
Тест по литература: Средновековието – обобщение върху библейските сюжети, християнските образи и делото на славянските първоучители (22 задачи с верни отговори и обяснения)
Вяра, книга и нравствен закон – върху тези три опори стои средновековната култура и точно по тях е построен настоящият обобщителен тест по литература. Той обхваща целия учебен дял и проверява как отделните теми се свързват помежду си. Изпитният вариант съдържа 22 задачи. Първите деветнадесет са с избираем отговор и следват реда на изучаването. Началните въпроси установяват какво е характерно за средновековния светоглед и с какви изкуства се украсяват храмовете, след което вниманието се насочва към Библията – нейното устройство като сборник и основното ѝ предназначение. Следваща голяма група задачи обхваща най-известните библейски сюжети: символиката на забранения плод, последиците от грехопадението, разликата между даровете на двамата братя и нравственият урок от тяхната история, повратният момент в живота на Моисей и значението на Десетте заповеди. Оттам проверката преминава към новозаветните образи – начина, по който Св. Богородица е представена в християнското изкуство, качествата, свързвани с нея, сърцевината на Христовото учение и символа на спасението. Заключителната част от затворените задачи е посветена на славянските първоучители: целта на мисията сред славяните, отличителните умения на Константин-Кирил, доводите в защита на славянската азбука, смисълът на първата буква в нея и обобщаващата идея на целия дял. Последните три задачи са с място за писане. Първата изисква съпоставка на две библейски истории по избран от ученика критерий с извеждане на общ нравствен урок. Втората – обяснение какво дава на един народ собствената писменост, подкрепено с конкретен пример. Третата е творческа и свързва два образа с представата за милост и любов, като изисква пример от изкуството или от празничната традиция. Приложен е ключ с верните отговори и кратки пояснения към всяка задача, както и примерни решения на трите отворени въпроса. За учителя това е готов инструмент за срочен преговор или за обобщителен урок върху дяла. За ученика тестът систематизира голям обем материал и подготвя за изпитване. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.
Тест по литература: Средновековие – обобщение върху библейските разкази, християнския нравствен идеал и „За буквите“ от Черноризец Храбър (20 задачи с верни отговори и обяснения)
Средновековният човек мери живота си не по онова, което е спечелил, а по онова, което е избрал. Настоящият обобщителен тест по литература следва тази идея през целия дял – от библейските разкази за избора до защитата на правото на един народ да има свои книги. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Първите седемнадесет са с избираем отговор. Началните въпроси установяват кое определя ценността на човека според средновековния светоглед и кои са основните средища на знанието през епохата. Следват задачи върху устройството и предназначението на Библията като сборник. Централната част обхваща най-изучаваните библейски сюжети, но е формулирана през понятието за избор: какъв е смисълът на забраната в райската градина, какви последици носи нейното нарушаване, какво чувство поражда престъплението на единия брат и какъв нравствен урок съдържа отправеното към него предупреждение. Оттам проверката преминава към мисията на Моисей и към значението на дадените му заповеди. Следващата група въпроси е посветена на новозаветните образи – иконографското представяне на Св. Богородица и свързваните с нея добродетели, сърцевината на Христовото учение и общото между чудесата и притчите. Заключителните затворени задачи разглеждат уменията на Константин-Кирил в защитата на славянското слово и двата основни довода в съчинението на Черноризец Храбър. Последните три задачи са с място за писане и са аналитични. Първата изисква съпоставка на два библейски разказа през проявите на свободната воля и личната отговорност. Втората – обяснение как създаването на писменост подпомага богослужението, училището и паметта на общността, с два конкретни резултата. Третата изисква формулиране на обобщен образ на идеалния човек през епохата. Приложен е ключ с верните отговори и пояснения, както и разгърнати примерни решения на трите отворени задачи. За учителя това е готов обобщителен инструмент за преговор или за диагностика. За ученика тестът свързва отделните теми в цялостна представа за епохата.
Тест по литература: Средновековие – обобщение върху християнския светоглед, библейските поуки и родното слово (20 задачи с верни отговори и обяснения)
Средновековната култура се държи на три опори: разбирането за смисъла на земния път, книгата, която го обяснява, и езикът, на който тя става достъпна. Настоящият обобщителен тест по литература проверява познанията и по трите. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Първите седемнадесет са с избираем отговор и се движат от общото към конкретното. Началните въпроси установяват как е осмислен човешкият живот в средновековното мислене и къде се създават и съхраняват книгите през епохата. Следват задачи за устройството на Библията и за нравоучителната ѝ цел. Централната група въпроси е насочена към библейските разкази и към поуките в тях: какво разкрива разказът за райската градина относно човешкия избор, какви са последиците от нарушената забрана, какво чувство поражда първото престъпление между братя и къде според този разказ се заражда злото. Проверява се и ролята на Моисей, както и обхватът на дадените заповеди. Следващата група задачи разглежда новозаветните образи – начина, по който е изобразена Св. Богородица, добродетелите, свързвани с нея, най-голямата заповед в Христовото учение и символиката на кръста. Заключителните затворени въпроси се отнасят до качествата, помогнали на Константин-Кирил в неговите мисии, до предимствата на богослужението на разбираем език и до основния довод в защита на славянската азбука. Последните три задачи са с място за писане. Първата изисква съпоставка на две библейски поуки и извеждане на общ извод за свободната воля. Втората – обяснение как създаването на писменост подпомага вярата, училището и културата. Третата изисква да се посочат ценностите, към които насочват двата централни християнски образа, с по един конкретен пример. Приложен е ключ с верните отговори, кратки пояснения и примерни решения на отворените задачи. За учителя това е готов инструмент за преговор или за обобщителен урок върху дяла. За ученика тестът систематизира материала и подготвя за изпитване. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.
Библията - книгата на човечеството. Обобщителен анализ на библейските сюжети: от грехопадението до Евангелията
Най-четената книга в историята, преведена на повече от три хиляди езика. Обобщителният анализ проследява основните ѝ сюжети. В началото е обяснено откъде идва самата дума „Библия“ и защо в оригинал тя е в множествено число, а след това е посочен периодът, в който текстовете са създавани. Същинската част тръгва от историята за грехопадението, разказана в самото начало на книгата Битие. Проследени са градината, забраната, змията като най-хитро от всички животни и думите, с които тя убеждава Ева. Отделен акцент е поставен върху мотивите. Мотивът за забранения плод е обяснен през идеята, че свободата идва с цена, а нататък са разгледани и останалите мотиви от историята. След това анализът минава през следващите ключови сюжети, всеки представен по същата схема: разказ, мотиви и значение за европейската култура. Самостоятелно е обяснено и защо тези сюжети се изучават в час по литература, а не само в час по религия. Отделно е обяснено и защо познаването на тези сюжети променя четенето на цялата европейска литература, включително на творби, които нямат нищо общо с религията. Анализът е подходящ за подготовка за класна работа върху библейските сюжети, за отговор на литературен въпрос и за съчинение по темата за избора и отговорността.
Светлината на словото. Подробен и разширен литературен анализ на „Пространно житие на Константин-Кирил Философ“ с въпроси и отговори
Житието е разгледано заедно с епохата и с жанра, които го пораждат. Началото описва историческия контекст и коренните промени в България през последните десетилетия на IX век. Следва раздел за агиографията и за житието като жанр, а после обяснение на триделната композиция на пространното житие, което е ключът към разбирането на текста. Отделна част въвежда средновековния светоглед и символите, без които четенето остава повърхностно. Анализът разглежда предисловието като ключ към смисъла, разказа за деянията като най-обемна част и разказа за смъртта и погребението. Въпросите и отговорите работят върху композицията и върху жанра и епохата: защо периодът на цар Симеон носи името, с което е известен, защо при канонизирането на светец се създават литературни творби и кои са агиографските текстове, нужни за честването на паметта му. Двадесет и три въпроса с отговори и задачи придружават анализа. Обяснението на триделната композиция дава готов отговор на въпрос за строежа на житието, който при този текст се задава почти винаги, а разделът за символите помага при тълкуването. Отговорите са разгърнати и подредени по частите на творбата.