Кокошката, лисицата и гарванът пред Краля Слънце: анализ на басните на Лафонтен за 5. клас
Зареждане на оценките…
БАСНИТЕ НА ЛАФОНТЕН
Жан дьо Лафонтен е френски писател, който живее и твори през XVII век (1621- 1695 г.). По това време, когато Франция се управлява от Луи XIV, наречен Кралят - Слънце, нараства народното недоволство. Лафонтен открито се противопоставя на абсолютната власт на краля и на произволите на неговите приближени, поради което си спечелва известност като сатирик и свободомислещ творец. Автор е на разкази, поеми, комедии, роман и на 12 тома басни. Негови са „Приказки и разкази в стихове" (1665-1685), както и книгите „Басни" (1668- 1694). Лафонтен взаимства от античните образци - басните на Езоп, от произведения на индийски баснописци, както и от народни приказки за животни. Той успява да създаде запомняш, се стил и да промени жанра на баснята, използвайки елементи от приказното народно творчество. Въпреки че в епохата, в която живее, басните са смятани за нисш жанр, именно те му носят слава и признание дори и след толкова векове. Това са творби, в които Лафонтен умело разкрива и изобличава порочните нрави на своето съвремие: лицемерие и двуличие, раболепие, ласкателство, егоизъм, паразитизъм, тъпота, разврат, подлост, страхливост, горделивост. Басните му са блестяща художествена илюстрация на френския обществен и политически живот през XVII век, когато външната пищност и блясък не могат да скрият пороците на обществото.
Лафонтен има смелостта чрез алегоричната форма на баснята да напада дори тази институция, която във Франция се е смятала за божествена и неприкосновена - кралския престол и цялото негово обкръжение. Неслучайно в неговите басни се срещат образи на животни, които са познати като царе в животинския свят, могъщи и силни - вълка, лъва. Например, в баснята „Кокошката със златните яйца" Лафонтен не се страхува да използва алегория със слънцето, със златото и блясъка, които са отличителни белези на властта и величието на Луи XIV. В тази басня френският баснописец изобличава човешкото недоволство, алчност и ненаситност чрез героя - стопанина-скъперник, притежател на една „необикновена кокошка, която всеки ден снасяше в един ъгъл на кокошарника по едно златно яйце". Недоволният и алчен човек, който всеки ден получава наготово и без труд златно яйце, е изкушен от любопитството и желанието да има повече, затова заколва красивата птица, даряваща го с необикновени и ценни яйца. Огромно е обаче разочарованието му, когато не открива нищо по-особено във вътрешностите й, напротив лишава се и от това, което е имал: „Скъперникът загуби изведнъж и яйцата, и кокошката.“ Подобно на Езоп, Лафонтен обобщава поука в края на басните. В тази басня тя гласи: „Който много иска, остава с празни ръце." Човешката ненаситност и лакомия са безгранични, но те причиняват само разочарование и страдание на човека. Богатството всъщност не е гаранция за щастие. Напротив, то изкушава хората, прави ги безсърдечни и безразсъдни. Затова неблагодарните и алчните са наказани.
За разлика от древногръцкия разказвач на басни, френският баснописец въвежда приказен елемент, например в началото на баснята: „Имаше едно време една необикновена кокошка..." Случката до известна степен напомня вълшебна приказка, има и фантастичен елемент (златни яйца, снесени от кокошка). Лафонтен изказва и своето отношение, давайки пряка характеристика на героите си - „стопанинът на кокошката, един стар скъперник", проследява преживяванията им и прави своите изводи, сякаш е пряк наблюдател на случката. Баснята не е така кратка и лаконична както творбите на Езоп, но Лафонтен взаимства сюжети не само от него, но и от Федър.
По сюжет на Езопова басня Лафонтен пише „Лисицата и гроздето". Но докато Езоп отбелязва само най-важните моменти от случката и завършва с поука, то Лафонтен поставя проблема: „Харесва ми цвета на това грозде…. ще се опитам да го стигна с един скок." Търси неговото разрешение и проследява душевните преживявания на героите си: „Тогава, за да се утеши, гдето не е могла да го стигне, каза ядосана..." Този скок, който прави лисицата в желанието си да достигне и хапне от вкусните „червени гроздове“, всъщност е алегория на високото самочувствие на някои хора, които искат да притежават и невъзможното или които имат много високо мнение за собствените си възможности и дори опитват да надскочат себе си. Те обаче не признават своята слабост или недостатъци, затова се оправдават, казвайки, че това, което са искали, не заслужава вниманието им: „Гроздето е много кисело... Не заслужава вниманието ми. “
Лафонтен посвещава много свои басни и на друг особено разпространен порок на своето съвремие - ласкателството. В баснята „Гарванът и лисицата", отново по известната Езопова басня със същото име, Лафонтен изобличава и критикува изкушените от ласкателствата, които не могат да преценят собствените си качества и бързо се възгордяват. От това обаче те само губят или сами си вредят. Така и гарванът, повярвал на суперлативите на лисицата, че заслужава да стане цар на животните, стига да може да пее, отваря човката си, за да запее и да докаже своя талант, и така изпуска парчето сирене (при Езоп - парче месо). За съжаление, гарванът разбира твърде късно, че „ласкателят дрънка хубави приказки и сипе похвали само за своя полза".
Срещу ласкателството и раболепието, обкръжаващи двореца, е отправен хуморът и в баснята „Погребението на лъвицата". Основната поучителна мисъл в нея, изказана с пределна яснота и смелост, е: „Безсрамно разточителствайте ласкателство, ако искате от господарите да получите благоволение. Макар тяхното сърце да гори от гневна ярост, те всичко ще ви простят - така всесилен е чарът на ласкателя.“
Повече от три века баснята „Вълк и агне" остава образец за поетично-живописна и ярко целенасочена сатира срещу принципа, че правото е на страната на по-силния. Лафонтен влага и конкретно историческо съдържание, като насочва острието на своята мисъл и на сатиричното си изобличително слово срещу господарския морал, по силата на който народът в държавата на Краля-Слънце трябва само да се подчинява.
Със своите басни Лафонтен остава безсмъртен за поколения наред читатели. Загатвайки събития от своята действителност, френският баснописец всъщност изобличава със силата на хумора човешки пороци, които за съжаление са живи и в съвременното ни общество. Той ни завещава своите мъдри поуки, в които се опитва да противопостави на пороците и злото добродетелите и вярата в тържеството на разума.
Свързани материали
Литературен анализ на басните на Лафонтен и Езоп – „Кокошката със златните яйца“ и „Гарван и лисица“: две истории, две поуки, една човешка мъдрост
Материалът събира в един учебен ресурс два знакови модела на баснята – творчеството на Жан дьо Лафонтен и Езоп – и ги представя чрез „Кокошката със златните яйца“ и „Гарван и лисица“. Подходът е особено удобен за ученици, които трябва едновременно да разберат жанровите особености на баснята и да проследят как различни автори изграждат поука чрез кратък сюжет, ярки образи и човешки слабости, представени в художествена форма. Първият дял е посветен на Лафонтен. Той започва с кратко въвеждане в мястото му в басенната традиция и връзката му с Езоп, след което вниманието се насочва към особеностите на неговия стил – достъпния език, авторовото присъствие, приятелския тон и начина, по който нравственото послание се вплита в самия разказ. След този обзор материалът преминава към „Кокошката със златните яйца“, където анализът е организиран около героя, конфликта, развитието на действието и поуката. Така ученикът получава ясен модел как от кратък сюжет се извежда характеристика и нравствен смисъл. Следва отделен обобщителен блок за композицията на басните на Лафонтен. В него са откроени структурата на кратката история, ролята на диалога, бързото развитие на конфликта и финалното обобщение. Този раздел е особено полезен при подготовка за урок или писмен отговор, защото показва кои елементи трябва да се наблюдават при литературен анализ на басня. Втората голяма част е посветена на Езоп и въвежда накратко историческия и жанровия контекст на неговото творчество. След това анализът преминава към „Гарван и лисица“, като разглежда героите, поведението им, функцията на олицетворението и начина, по който кратката случка води към ясна нравствена поука. Така материалът предлага паралелно, но не механично представяне на двамата баснописци и позволява лесно да се видят общите принципи на жанра и различният начин, по който те работят с тях. За ученика това е удобна опора за преговор, домашна работа, устен отговор или подготовка за литературен анализ. За учителя ресурсът може да се използва за сравнителна работа между Лафонтен и Езоп, за урок върху баснята като жанр, за беседа по композиция и поука или като основа за самостоятелни въпроси и задачи. Съчетаването на два автора и две популярни басни в един материал повишава практическата му стойност: вместо отделни разпокъсани разработки, читателят получава подреден обзор с ясни тематични ядра, последователен анализ и възможност за съпоставка. Това го прави подходящ учебен ресурс както за първо запознаване с жанра, така и за обобщителен преговор и подготовка за оценяване.
Гърбавият роб, който накара животните да говорят: възникване на баснята и басните на Езоп с поука, учебен материал за 5. клас
Учебен текст за баснята като жанр и за най-известния ѝ създател в древността, подреден така, че първо да обясни жанра, а после да го покаже в действие. Първата част определя какво е баснята, откъде води началото си и кога се отделя като самостоятелен литературен жанр. Изброени са характерните ѝ белези: алегоричният смисъл, олицетворението, кратката случка и афористично изказаната поука. Отделено е място и на това защо героите са животни и растения и кое човешко качество стои зад всеки от постоянните образи. Посочено е и с кое име се свързва първата известна написана басня и какво показва тя. Втората част представя Езоп: легендата за фригийския роб, дарбата му да преразказва и да измисля басни, службата при царя и краят му в Делфи. Отбелязано е кога басните му са събрани в сборник, кои по-късни баснописци се учат от него и кои възрожденски книжовници го превеждат у нас. Същинската част разглежда четири басни поотделно: „Кон и магаре“, „Гарван и лисица“, „Лисица и козел“ и „Земеделецът и децата му“. За всяка е проследено какво се случва, какъв човешки характер стои зад героя и как самият Езоп формулира поуката с едно изречение. Подходящ е за урок върху баснята в пети клас, за подготовка на отговор какво е басня и кои са белезите ѝ, както и за преговор преди работа върху конкретна басня с поука.
Пътят на едно сърце към дома. Анализ на „Косачи“ от Елин Пелин. Въпроси и отговори
Анализ, при който ученикът първо предполага какво ще стане, а после проверява дали е познал. Такъв е този прочит на „Косачи“. В началото е поставен въпрос за автора и за онова, което вече знаем от него, а веднага след това какво подсказва заглавието. Същинската част върви по откъси. За първия са зададени въпроси за наблюдение: какво видяхме и чухме, а после защо един от селяните е наречен Благолаж. След това идват предположенията: какво ще избере да разкаже Благолажът и защо, а веднага след тях спорът за приказките и проверката съвпаднало ли е очакването. При втория откъс схемата се повтаря: какво разбрахме за Лазо, одобрявам ли думите, отправени към него, и какво смятам, че ще се случи по-нататък. Именно това редуване на предположение и проверка учи на четене с разбиране, а не на запомняне. Материалът съдържа въпроси с отговори. Отделно е обяснено и защо приказката вътре в разказа е по-важна от самата случка и защо Елин Пелин ѝ отделя толкова място. Материалът може да се използва и при първо четене на творбата, тъй като въпросите вървят по реда на текста. Подходящ е за работа в час, за подготовка за класна работа и за самостоятелно четене.
Анализ на разказа „Косачи“ от Елин Пелин с въпроси и отговори – темите, героите, пейзажът и спорът дали приказката е лъжа
Обстоен анализ на „Косачи“ от Елин Пелин във формата въпрос – отговор. Обхватът е широк: от темата и заглавието, през строежа на образите и пейзажа, до жанровата определеност на творбата и мястото на изкуството в живота на човека. Кратко въведение представя автора и връзката между неговата несбъдната мечта за живопис и умението му да рисува с думи – наблюдение, което подготвя следващите части за пейзажа. Първата аналитична част изяснява двете теми на творбата, разглежда какви очаквания поражда заглавието и защо те се оправдават само отчасти, посочва единствената случка, върху която е изграден сюжетът. Отделено е специално внимание на имената на двамата главни герои – смисълът на прякора и връзката на другото име с библейски образ, което подготвя тълкуването на финала. Следва част за външния вид и характерите на героите, за атмосферата край огъня и за начина, по който разказвачът привлича вниманието на слушателите. Обособена е обемна част за природата като жив герой: какви представи създава началният пейзаж, кои изрази изграждат тайнствената атмосфера, как олицетворението свързва човека и природата, как останалите пейзажни картини съответстват на душевните състояния. Изводът обобщава всички функции на пейзажа в творбата. Самостоятелна част разглежда повествователя – в кое лице говори, защо е дискретен и какво постига авторът с този избор. Централната част е посветена на спора за приказките: защо изморените мъже не заспиват, а слушат, каква е реакцията на слушателите, коя особеност на фолклора поражда несъгласието, какъв смисъл се влага в отделни реплики. Следват частите за диалога и обвиненията, за въздействието на приказката и песента върху младия герой и за неговото преосмисляне. Заключителните части обобщават ролята на изкуството, поставят въпроса за нуждата от приказки днес и доказват жанровата определеност на творбата. На ученика материалът дава готови отговори по всяка страна на творбата. На учителя – основа за разбор в час.
Тест по литература върху „Косачи“ на Елин Пелин – 20 задачи с отговори за похватите, нощната атмосфера, детайла и авторовото отношение
Двадесет задачи с избираем отговор върху „Косачи“ на Елин Пелин, без отворена част. Проверката е насочена към художествената страна на творбата. Условията рядко питат какво се случва; те питат какво постига авторът с написаното – защо избира точно такива герои, как създава настроението, какъв похват използва. Началото се отнася до заглавието и до първата картина край огъня. Втората задача изглежда проста, но насочва към нещо съществено: огънят събира хората и прави разговора възможен. Следва въпрос защо творбата е населена с обикновени работни хора. Той извежда извън разказа – към разбирането за литература, което авторът следва. Обособена е линия за разказвача край огъня. Разгледани са начинът, по който той разказва, и противопоставянето между измислените истории и онова, което героите наричат истина. Втората задача е сред най-стойностните: тя показва, че приказката тук не е бягство от нищо, а лекарство срещу нещо съвсем определено. Средната част проследява младия косач – мястото на чувството у него, промяната в състоянието му, докато другите заспиват, действието на чуждите думи, външните признаци на вътрешното терзание. Задачата за тези признаци е удачна: тя изисква да се забележи, че героят мълчи, а тревогата му личи само по поведението. Отделно място заема въпросът за магарето и звънчето на шията му. Такава подробност почти никога не се проверява, а тук е поставена самостоятелно и изисква да се разбере, че дребните битови неща изграждат достоверността на нощната картина. Друга задача се отнася до внезапното прекъсване на разказването, когато се обади нощна птица. Тя показва как тишината между думите работи не по-малко от самите думи. Обособена е и линия за строежа: как е устроен разказът и чрез какви средства са предадени вътрешните преживявания. Втората от тези задачи е важна, защото верният отговор насочва към природните картини като огледало на състоянието. Отделен въпрос разглежда отношението на автора към неговите герои. Той рядко се задава, а е съществен: показва, че тук няма присмех, а съчувствие. Заключителните задачи се отнасят до положението, което принуждава героя да е далеч от дома, до поведението на останалите сутринта, до смисъла на неговото тръгване и до общата поука. Отговорите са изнесени накрая, като всеки верен вариант е придружен с обяснение от едно изречение, което посочва основанието за избора. Вариантите са дълги, но различими по смисъл. Неверните описват положения, каквито в творбата няма – обреди за дъжд, говорещи животни, заминаване за учение, – така че отхвърлянето им е лесно. Заради това материалът е достъпен за клас със средна подготовка, макар че въпросите за похватите предполагат вече проведен разбор в час. Липсата на отворена част прави проверката бърза за оценяване и позволява тя да се проведе в част от учебния час. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи и ясно отделени варианти. Учителят получава проверка, насочена към начина на изграждане на разказа. Ученикът – възможност да види как настроението се създава от подробности.
Как словото връща човека при сърцето му. Анализ на „Косачи“ от Елин Пелин. Въпроси и отговори
Подробен анализ на разказа „Косачи“ от Елин Пелин, изграден като поредица от въпроси с готови отговори. Разработката обхваща творбата от всички страни, които се проверяват при изпитване, и е особено подходяща за ученици, които се готвят да отговарят на литературен въпрос. Началото представя автора с най-необходимото: истинско име, години, родно място, определението, с което е известен, и любопитен факт за псевдонима му. Първата аналитична част изяснява мястото, времето и обстановката – къде се развива действието, какъв период обхваща то и защо героите са принудени да нощуват сред полето. Тук личи и една силна страна на материала: почти всеки отговор е подкрепен с цитат или с конкретен израз от текста. Следва частта за героите: смисълът на заглавието, какво обединява петимата мъже, как са представени външно и по характер, какви са отношенията между тях. Отделено е внимание и на портретните детайли, чрез които авторът рисува образите само с няколко думи. Обособена е част за случката и нейното подреждане – кратък преразказ, определяне на начина, по който започва разказът, и съдържанието на разговора край огъня. Самостоятелна част е посветена на тревогите на младия герой: за кого мисли, какво си представя, защо е заминал и защо на сутринта го няма. Отделно са разгледани повествователят и неговата позиция, отношението му към природата и към събитията, както и доказателството, че творбата е именно разказ. Централната част е спорът за приказките – двете противоположни разбирания, ключовите реплики, тълкуването на прякора и обяснението какъв избор прави героят накрая. Следват частта за пейзажа с подробен разбор на епитетите и олицетворенията и заключителната част за съотношението между полезното и прекрасното. На ученика материалът дава готови отговори по всяка страна на творбата. На учителя – готова основа за разбор в час или за задачи по конкретни въпроси.