Възникване на баснята и басните на Езоп с поука
Зареждане на оценките…
ВЪЗНИКВАНЕ НА БАСНЯТА. ЕЗОП
Баснята може да бъде причислена към най-древните произведения на устното народно творчество. Това е кратка творба в прозаична или стихотворна форма с изобличително-поучително съдържание. Баснята води началото си от приказките за животни. Връзката с животинския свят говори, че тя вероятно е възникнала по времето на древните ловци и скотовъдци. Едва когато към нея е прибавен поучителният елемент, тя се отделя като самостоятелен литературен жанр. Основна задача на баснописците е да осмеят и да изобличат пороците на хората, лошото, нередното в човешките взаимоотношения и да ги отрекат, противопоставяйки им положителен пример. В баснята, често пъти изградена като диалог между двама герои, се говори за едно, а се подразбира друго, т.е. баснята има алегоричен смисъл. Други характерни белези на баснята са олицетворението и афористично изказаният извод (поуката). Ето защо и до днес баснята служи на хората при оформянето на техните етични и естетически възгледи за живота. Обикновено герои на баснята са животни, растения, предмети, които са одухотворени и се проявяват като хора - с човешки черти и нрави. Героите се отличават със свои присъщи качества, които стават иносказателен израз на човешките нрави, характери и поведение. Страхливите хора често са сравнявани със заека, коварните - със змията, лукавите - с лисицата, кротките и глуповатите - с овцата, упоритият и инат човек - с магарето и т.н.
Първата известна басня в писмена форма се свързва с поета Хезиод от VIII в. пр. н. е. Тя показва безсилието на обикновения човек пред знатния и властен господар. Баснята в древногръцката литература обаче се свързва най-често с името на Езоп - писател, роден през VI в. пр. н. е. във Фригия, Мала Азия. Според една легенда, този гърбав фригийски роб е бил изключително умен и съобразителен, прозорлив и находчив. Езоп притежавал дарбата да разказва увлекателно сътворените от народа приказки, да ги обогатява и променя така, че да се открои поуката. Сам измислял нови басни и ги вплитал умело в разговори и спорове. Благодарение на своята мъдрост и талант, той неведнъж спасявал честта и достойнството на господаря си - изтъкнат философ. За награда той му връща свободата, а цар Крез взема Езоп за свой съветник. Веднъж той го изпраща в Делфи да направи жертвоприношение на бог Аполон, но делфийските жреци от храма завиждат на неговата мъдрост и решават да му навредят с измамничество. Те скриват една златна чаша в дисагите на Езоп, а след това го обвиняват, че я е откраднал. Езоп е осъден на смърт и хвърлен от една скала в дълбока пропаст. Така загива прочутият мъдрец и разказвач на басни. Те са събрани и издадени през IV в. пр. н. е. в сборник, съдържащ 462 басни в проза. Чрез алегоричните образи в тях Езоп обобщава нравите на своето време и им дава сатирична оценка. От майсторството на Езоп се учат по-късно Лафонтен във Франция, Крилов в Русия, Стоян Михайловски в България.
В басните си Езоп не описва конкретна историческа действителност, нито пък отнася действието в определено време. Разказът в баснята носи мъдрост и поука за хората, независимо че героите са животни. Тя е внушена както чрез диалога между героите, така и чрез случката, която обикновено е кратка. Сред известните негови басни са „Кон и магаре", „Гарван и лисица", „Лисица и козел". В баснята „Кон и магаре" конят отказва да помогне на магарето и да поеме част от товара му. Затова получава заслужено наказание след смъртта на умореното магаре. Конят нарамва не само багажа на магарето, но и самото него. Осъзнал своята грешка, конят възкликва: „ - Тежко ми на мен, нещастника! Какво ми дойде до окаяната глава ? Не пожелах да взема малко от товара и ето сега нося всичко, дори и кожата!" Горделив и високомерен, конят мисли магарето за по-нисше същество и му отказва приятелството си. Магарето всъщност не е глупаво и упорито, а зад неговия образ прозира работливият и всеотдаен човек. Конят в случая представя горделивия и зъл човек, лишен от чувство за състрадание. Затова остава самотен, след като загубва другаря си. Поуката от баснята е, че човек трябва да се отнася с разбиране към приятелите си, да бъде добър и готов на саможертва за тях: „Баснята разкрива, че когато големите и малките живеят другарски, те един на друг си спасяват живота."
Често срещан персонаж както в приказките за животни, така и в басните, е лисицата, а една от най-често срещаните басни за нея е „Гарван и лисица". Тя е лукава и хитра, лицемерна и пресметлива. Със своите ласкателства успява да подведе гарвана, да го накара да се възгордее. Хитраната му прави комплимент, че той е най-хубавата птица и че „на него най-приляга да бъде цар, че това щяло да е напълно възможно, стига да има глас". Глупав и доверчив, гарванът изпуска парченцето месо, което носи в устата си, за да заграчи и да докаже, че има глас и е певец над певците. Самочувствието и жаждата му за слава стават причина да загуби плячката си. Освен хитра и подла, лисицата в случая е и съобразителна, и сладкодумна: „ - Гарване, ако имаше и разум, нямаше да ти липсва нищо, за да станеш цар на всички птици.“ С тази басня Езоп изобличава доверчивите и неразумни хора, които лесно се ласкаят и имат прекалено високо самочувствие за себе си.
Лисицата е героиня и в баснята „Лисица и козел". Тя олицетворява онези хора, които със своята съобразителност и находчивост успяват да постигнат целите си. Лисицата подмамва доверчивия и глупав козел да слезе в кладенеца и да утоли жаждата си, като за целта хвали качествата на водата. И козелът слиза - не само защото е жаден, а защото е и любопитен и иска да се убеди в думите й. Дори за миг не се замисля за най-важното - как ще излезе оттам. Чрез неговия образ се осмиват глупавите и прекалено доверчивите хора, които страдат от своето лекомислие. Лисицата допълва критичната оценка за него: „Ако имаше толкова ум, не би слязъл в кладенеца, преди да помислиш за излизането си." Езоп обобщава поуката с думите: „ Така и разумните хора трябва да обмислят по-напред изхода от нещата и чак тогава да се залавят за тях."
В баснята „Земеделецът и децата му" героите са хора. Действителността е позната - разказва се за поминъка на земеделските стопани. Бащата събира децата си, преди да умре, и им казва, че им оставя богатство, което е скрил в лозето. За да го намерят, те многократно прекопават лозето, но така и не намират съкровището. Затова пък лозето им се отплаща с добра реколта. Поуката е, че трудът дава най-ценните и най-сладките плодове. Именно родителите са тези, които трябва да възпитат децата си, да ги научат на труд, защото това е най-голямата добродетел. Съобразителният баща успява да разпали любопитството им, както и желанието да открият богатството му. Езоп обобщава поуката кратко и ясно: „трудът е съкровище за хората ".
В България басните на Езоп са преведени от възрожденския книжовник Петър Оджаков при посредничеството на преводите на сръбския автор Доситей Обрадович, както и от Петко Рачов Славейков, Теодор Хрулев и Райно Попович, които ползват гръцки извори.
Изобличавайки човешките пороци, противопоставяйки ги на добродетелите, Езоп вдъхва вяра в доброто, оптимизъм в тържеството на красивите мисли и дела.
Свързани материали
Литературен анализ на басните на Лафонтен и Езоп – „Кокошката със златните яйца“ и „Гарван и лисица“: две истории, две поуки, една човешка мъдрост
Материалът събира в един учебен ресурс два знакови модела на баснята – творчеството на Жан дьо Лафонтен и Езоп – и ги представя чрез „Кокошката със златните яйца“ и „Гарван и лисица“. Подходът е особено удобен за ученици, които трябва едновременно да разберат жанровите особености на баснята и да проследят как различни автори изграждат поука чрез кратък сюжет, ярки образи и човешки слабости, представени в художествена форма. Първият дял е посветен на Лафонтен. Той започва с кратко въвеждане в мястото му в басенната традиция и връзката му с Езоп, след което вниманието се насочва към особеностите на неговия стил – достъпния език, авторовото присъствие, приятелския тон и начина, по който нравственото послание се вплита в самия разказ. След този обзор материалът преминава към „Кокошката със златните яйца“, където анализът е организиран около героя, конфликта, развитието на действието и поуката. Така ученикът получава ясен модел как от кратък сюжет се извежда характеристика и нравствен смисъл. Следва отделен обобщителен блок за композицията на басните на Лафонтен. В него са откроени структурата на кратката история, ролята на диалога, бързото развитие на конфликта и финалното обобщение. Този раздел е особено полезен при подготовка за урок или писмен отговор, защото показва кои елементи трябва да се наблюдават при литературен анализ на басня. Втората голяма част е посветена на Езоп и въвежда накратко историческия и жанровия контекст на неговото творчество. След това анализът преминава към „Гарван и лисица“, като разглежда героите, поведението им, функцията на олицетворението и начина, по който кратката случка води към ясна нравствена поука. Така материалът предлага паралелно, но не механично представяне на двамата баснописци и позволява лесно да се видят общите принципи на жанра и различният начин, по който те работят с тях. За ученика това е удобна опора за преговор, домашна работа, устен отговор или подготовка за литературен анализ. За учителя ресурсът може да се използва за сравнителна работа между Лафонтен и Езоп, за урок върху баснята като жанр, за беседа по композиция и поука или като основа за самостоятелни въпроси и задачи. Съчетаването на два автора и две популярни басни в един материал повишава практическата му стойност: вместо отделни разпокъсани разработки, читателят получава подреден обзор с ясни тематични ядра, последователен анализ и възможност за съпоставка. Това го прави подходящ учебен ресурс както за първо запознаване с жанра, така и за обобщителен преговор и подготовка за оценяване.
Кокошката, лисицата и гарванът пред Краля Слънце: анализ на басните на Лафонтен
Учебна разработка върху баснописеца Жан дьо Лафонтен и върху най-известните му басни, съобразена с първата сериозна среща с жанра в пети клас. В началото е представен авторът и времето, в което твори: Франция на Луи XIV, нарастващото народно недоволство и смелостта на един писател да напада чрез алегория онова, което тогава се смята за неприкосновено. Посочени са книгите му, както и парадоксът, че славата му идва точно от жанр, приеман по негово време за нисш. Следва частта за източниците и за приноса му. Обяснено е какво Лафонтен взема от Езоп, от индийските баснописци и от народните приказки за животни и с какво променя самата басня, въвеждайки приказен елемент, по-разгърнат сюжет и собствен глас на разказвача. Същинската част разглежда конкретни творби. „Кокошката със златните яйца“ е разчетена през алчността и през алегорията със златото и блясъка; „Лисицата и гроздето“ е съпоставена с Езоповия вариант, за да се види разликата в подхода; „Гарванът и лисицата“ и „Погребението на лъвицата“ са свързани с темата за ласкателството и раболепието, а „Вълк и агне“ е разгледана като сатира срещу правото на по-силния. Поуките са цитирани и обяснени, а не само изредени, като е показано кой човешки порок стои зад всеки алегоричен образ и защо героите са именно тези животни. Финалната част извежда защо басните на Лафонтен продължават да важат и за днешния читател. Разработката е подходяща за урок и за преговор върху баснята като жанр, за отговор на въпрос по литература и за подготовка за изпитване в пети клас.
Подробен и разширен анализ на одата „Левски“ от Иван Вазов, от лирическия цикъл „Епопея на забравените“. Въпроси и отговори.
Един монах стои в килията си посред нощ, четири пъти казва „мисля“ - и после излиза. Между този изход и бесилото се побира цял един живот, превърнат в житие. Оттук тръгва и този пълен анализ на най-известната Вазова ода. Материалът започва с обстоен портрет на Иван Вазов - биография, място в българската култура, жанрово разнообразие на творчеството, позицията му на народен поет и полемиките с кръга „Мисъл“. Следва общ поглед върху одата, творческата ѝ история с автентични свидетелства на самия Вазов и художественият контекст на създаването ѝ. Аналитичната част се разгръща последователно през мястото на творбата в цикъла, смисъла на заглавието „Епопея на забравените“, жанровата ѝ природа като ода, житие и похвално слово, значението на самото име „Левски“, композицията с нейните три части и скъсени стихове, художественото пространство като нравствен избор и художественото време с неговите три пласта. Разгледани са проблемите, мотивите и образите - апостолското слово, предателството, сакрализацията, романтическите черти на героя. Отделен дял е посветен на метафората и метонимията с конкретни примери, следван от речник на важните понятия. Допълнителните точки обхващат стихосложението, образа на народа, мотива за словото и мълчанието, безсмъртието и значението на творбата днес. Практическата част е много обширна: тринайсет наблюдения върху текста с подробни отговори, девет въпроса и задачи - включително систематизирана таблица с художествените средства, съпоставка с одата „Паисий“, резюме на нови исторически изследвания и коментар върху кинотворбите за Левски. Следва размисъл върху един исторически парадокс, четири тези за дискусия по модела „да, защото… / не, защото…“ и двайсет допълнителни въпроса за проверка на знанията. Материалът е подходящ за класно съчинение, интерпретативно съчинение, отговор на литературен въпрос, подготовка за матура и изпитване, преговор и самостоятелна работа.
Пълен и задълбочен анализ на стихотворението „До моето първо либе“ от Христо Ботев. Песента на бурята срещу песента на любовта
По това стихотворение се пише повече, отколкото по всяко друго Ботево, и точно затова повтарянията са най-много. Този материал е направен така, че да издържи проверка. Всеки цитат е сверен по нормативното издание и всяка дата е потвърдена. А където обичайните твърдения не издържат, е казано защо. Обемът и обхватът го правят основен материал по темата. Единайсет раздела, близо трийсет и четири хиляди знака и деветдесет и шест абзаца, с пълния текст на творбата вътре. Нищо не се налага да бъде търсено другаде. Подредбата върви от външното към вътрешното. Първо биографичният и историческият контекст. После средата, в която творбата се появява, и двете представи за любовта, между които стои. След това идват три подстъпа за четене и самият текст. Нататък са първите наблюдения и систематичният анализ по жанр, композиция и проблематика. Накрая образите и средствата, гласът на критиката, речник на термините, близък прочит на единайсет ключови израза и заключение. Работата с текста е изключително плътна. Сто двайсет и седем изнесени цитата от два и повече думи, над сто от тях различни, и нито един без тълкуване. Цитира се не само разглежданата творба, а и още седем Ботеви стихотворения, с което се показва как един мотив се държи през цялата му поезия. Пълният текст на стихотворението е вътре, в девет отделни строфи. Това не е просто удобство: нормативният текст се разминава с широко разпространените в мрежата версии на няколко места, а материалът дава верния. Поправени са шест неточности в самия текст на творбата, които се срещат в помагала и в интернет. Две от тях променят и тълкуванията, защото засягат думи, върху които се градят наблюдения. Поправени са и пет сбъркани цитата от други Ботеви творби. Един от тях в разпространената си версия съдържа два стиха, несъществуващи у Ботев. Проверени са и фактите извън текста. Поправени са годините на един биографичен период, адресатът и датата на известно писмо, данните за първата публикация и първоначалното заглавие на творбата, което е различно от днешното. Последното има пряко значение за едно от най-честите тълкувания. Отделно е отстранено едно твърдение, което се повтаря в почти всички достъпни работи по темата, а не се потвърждава от речника на книжовния език. Вместо него е дадено какво точно стои там. Разделът за критиката е преработен докрай. В него влизат само позовавания, които могат да бъдат проверени, с посочено издание и година. Твърденията, чийто автор не успях да потвърдя, са запазени като литературоведски позиции, но без име, за да не се преписва чужда атрибуция наготово. Систематичният анализ обхваща онова, което обикновено липсва. Жанрови очаквания вместо готово етикетче. Две възможни композиционни деления с аргументи за всяко. Точни данни за строфиката и римата, включително изключението в една от строфите. И анализ на показателните местоимения и на наречието за място. Речникът на термините и обясненията на остарелите думи вършат отделна работа. Девет понятия и над двайсет диалектни и старинни форми са обяснени с всекидневни думи, при това в хода на изложението, а не само в списък. Езикът е книжовен и в същото време опростен. Средната дължина на изречението е под дванайсет думи, а всяко отвлечено място получава пример. Академичните формулировки от този тип материали са преведени на разбираем език. Обемът покрива няколко учебни часа, а разделите стават и поединично. Контекстът е готово въведение. Текстът с първите наблюдения е за работа в час. Анализът по жанр и композиция е за писмена работа. Близкият прочит е за устно изпитване, а речникът е опора за преговор. Полза за учителя: материал, по който се работи без допълнителна проверка. Посочени са и местата, където разпространените версии на цитатите са грешни. Става и за разговор защо точността на цитата променя тълкуването. Полза за ученика: пълен и подреден анализ с верния текст на творбата и с обяснени думи и понятия. Остават готови опори за домашна работа, за класна работа, за устен отговор и за съчинение.
Анализ на народната приказка „Болен здрав носи“: двубоят между Кума Лиса и Кумчо Вълчо
Кой всъщност печели в приказката и защо победата на по-умния не носи радост? Материалът разглежда „Болен здрав носи“ като приказка за животни и стига до отговор, който изненадва мнозина петокласници. Началото поставя творбата в широкия свят на приказките за животни: каква е била ролята на животните в бита на древния човек, откъде идват вълчите празници и поверията, защо героите животни толкова приличат на хората и как народът е разпределил чертите на характера между лисицата, вълка, таралежа и мечката. Същинската част следи сюжета епизод по епизод. Първо срещата със стареца и откраднатата риба, после гостуването на Кумчо Вълчо, риболовът на реката, случката при воденичаря и накрая сватбата, от която идва и самата реплика в заглавието. Всеки епизод е свързан с конкретно качество на героите, а наблюденията са подкрепени с цитати от текста на приказката. Отделно внимание е отделено на думите, с които народният разказвач характеризира своята героиня, и на въпроса докъде хитростта е ум и откъде нататък става коварство. Финалната част съпоставя двамата герои като носители на противоположни качества и извежда поуката на народния творец. Материалът е подходящ за подготовка на устен отговор и на характеристика на герой в 5. клас, за преговор преди класна работа и за самостоятелна работа върху приказките за животни.
Анализ с 39 въпроса и задачи с подробни отговори върху „История“ от Никола Вапцаров – от страниците на историята към гласа на безименните
„Въпроси и задачи с подробни отговори върху стихотворението „История“ от Никола Вапцаров“ е богато разработен учебен материал, който превръща работата с творбата в последователна система от 39 въпроса и задачи с аргументирани отговори. Подходящ е за ученици, които искат да проверят не само дали познават текста, но и дали умеят да разчитат неговите образи, композиция, език и послания, както и за учители, които търсят готова основа за беседа, дискусия или преговор. Основната част е организирана според трите смислови ядра на стихотворението. Първият блок насочва към началното обръщение, образа на историята, колективния говорител и отношението между официалната памет и човешкия живот. Вторият преминава към разказа за поколението и предлага въпроси върху характерни езикови, пространствени и конфликтни решения. Третият е съсредоточен върху финалната част, поетическото слово и връзката между преживяното и неговото съхраняване. Силна страна на материала е, че въпросите не се ограничават до възпроизвеждане на готови знания. Те изискват работа с конкретни думи и изрази, проследяване на художествени средства, тълкуване на композиционни отношения и осмисляне на поведението на лирическия говорител. Подробните отговори показват как от текстовото наблюдение се стига до аргументирана литературна интерпретация и така дават практичен модел за самостоятелна работа. Отделният раздел „Критическа дискусия“ разширява подготовката отвъд непосредствения анализ на стихотворението. Задачите насърчават ученика да съпоставя позиции, да защитава становище и да осмисля по-общи въпроси за историята, паметта и стойността на поезията. Така материалът развива едновременно литературни знания, аргументативни умения и критическо мислене. „Литературна работилница“ добавя още едно равнище на работа. В нея се използват варианти на текста и други изказвания на Вапцаров, за да се проследи как се изгражда художественото послание и как авторовите решения променят внушението. Блокът е полезен за по-задълбочена подготовка, сравнение на текстове и формулиране на самостоятелни наблюдения. Финалният раздел с 20 въпроса за проверка на знанията функционира като цялостен преговор. Той връща вниманието към композицията, образите, езика, художествените средства, личното и колективното, времето, пространството, паметта и актуалността на творбата. Така ученикът може лесно да установи кои аспекти владее уверено и към кои трябва да се върне. Материалът е отличен избор за подготовка за урок, класна работа, писмено изпитване, интерпретативна задача или ДЗИ. Ясното разделяне на въпросите, подробните отговори и разнообразните типове задачи позволяват той да се използва както последователно, така и избирателно според конкретната учебна цел. Това е практична разработка за преминаване от познаването на „История“ към уверено, аргументирано и текстово подкрепено литературно мислене.