Хиляда години в една книга: Библията като културен паметник, разработка за състава на Стария и Новия завет
Зареждане на оценките…
В представите на християнина светът е създаден само за една седмица от всемогъщия Бог, следващ своя прецизен замисъл. Но не такава е историята на създаването на книгата, в която се разказва за сътворението и за всички други събития, довели до идването на Христос. Свещеното писание на християните - Библията - се създава в един период, траял повече от хиляда години.
Самата дума „Библия“ има старогръцки произход – Biblos – и означава „книги“. Това е така, защото текстът на Свещеното писание действително е съставен от много книги, възникнали по различно време и написани от различни автори. Веднъж обединени обаче, те се възприемат като една цялост, разказваща една-единствена история за създаването на света и човека, грехопадението, изпитанията, през които хората минават, и накрая - изкуплението и спасението след идването, учението и саможертвената смърт на Исус Христос. Следва създаването на Църквата от неговите ученици, за да се стигне до края на света, когато ще се състои Страшният съд, въздаващ всекиму според делата.
Първата част от християнската Библия се заема от книгите, обединени от общото название Стар завет. В него се разказва за създаването на света и първите хора, както и за всички изпитания, през които човекът минава. В основата на старозаветния разказ лежи идеята, че евреите са богоизбран народ, който в замяна на божието благоволение трябва да следва безпрекословно заветите на своя Бог. Ако заради своите човешки слабости хората се отклонят от своя дълг, Бог, който носи името Яхве, им изпраща наказания. В проследяването на тази история се оформя основният сюжет на Стария завет. Започва се със сътворението на света, минава се през грехопадението, заради което хората са изгонени от рая, след това еврейският праотец Авраам сключва договор (завет) с Бога да му служи вярно, заветът бива нарушаван на няколко пъти, заради което следва наказание, което все пак бива опростено, и Бог помага на Мойсей да достигне отново Обетованата земя. Следват създаването на юдейското царство, вавилонският плен и мечтата за идването на Месията. Проследяването на този сюжет превръща старозаветното предание по-скоро в история на еврейския народ, отколкото израз на някакъв мистичен култ.
Книгите на Стария завет са 39 според канона на православната църква, но в някои от другите вероизповедания стигат до 50. Те са написани между XIII в. пр. Хр и I в. сл.Хр. Макар че точни датировки са много трудни, все пак можем да различим четири главни исторически периода, около които се оформят дяловете на старозаветното предание.
Първият и най-важен период е около XIII в. пр. Хр. Смята се, че тогава е живял Мойсей, който под непосредственото ръководство на Бога написал първите пет книги. Наречени са Петокнижие или Тора (закон). Това са книгите Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. В тях освен историите за създаването на света и оформянето на еврейския народ са събрани и всички правила, които евреите трябва да спазват при всеки отделен случай на живота си.
Вторият период обхваща събитията, случили се след завръщането в Обетованата земя (X – IX в. пр.Хр.). Основната история тук, описана в четирите книги Царства, е свързана с възникването на юдейската държава под управлението на цар Давид и неговия син Соломон. По това време е построен и първият Йерусалимски храм, в който се е съхранявал кивотът със свещените скрижали, които Яхве изпраща на Мойсей на върха на Синайската планина. На тези две каменни плочи са записани Десетте божи заповеди. Към тази част от Стария завет принадлежат и книгите Еклезиаст, Притчи Соломонови, Псалми Давидови и Песен на Песните. В тях са отразени основните принципи на вярата, както и правилата за общуване на човека с неговия Бог.
Третият период от оформянето на старозаветния канон е свързан с времето на вавилонския плен, под който евреите попадат заради разединението си и заради нарушаването на договора с Яхве (VIII - VI в. пр. Хр.). В резултат от преживените исторически изпитания се появяват книгите на пророците – Исайя, Йеремия, Данаил и др. В тях се прокарва идеята, че спасението ще дойде с появата на един богоизбран водач - Месия, който ще върне народа в правия път на вярата и отново ще въздигне царството. По-късно християните възприемат тези пророчества като основно доказателство за предопределената поява на богочовека Исус Христос.
Четвъртият период обхваща времето след освобождаването от вавилонския плен до прогонването на евреите от земите им. По това време писанията за пръв път са преведени на гръцки език - т.нар. септуагинта или превода на седемдесетте, за който се вярва, че е боговдъхновен. В края на периода се случват и събитията, описани в Новия завет, поставили началото на християнската вяра.
Основа на Новия завет са четирите Евангелия (от гръцки „блага вест“). В тях е разказана историята за чудесното раждане на богочовека Исус Христос, възникването на неговото учение и мъченическата му смърт в името на човешкото спасение. Всъщност евангелията са били много повече - около седемдесет, но по-голямата част от тях остават апокрифни след канонизацията на Свещеното писание от Вселенските събори, оформили християнската религия.
Четирите евангелия са написани през втората половина на I в. сл.Хр. и началото на II в. За техни автори се смятат четирима от учениците на Христос – Матей, Марко, Лука и Йоан. На практика книгите са написани от анонимни автори, но имената на апостолите са необходими, за да може словото да получи авторитет. Първите три евангелия са признати за синоптични, т.е. съдържанието им почти напълно съвпада. Четвъртото евангелие обаче – това от Йоан – е по-различно. То се съсредоточава върху основите на вярата и нейните проявления в чудесата, извършени от Исус, и притчите, с които той разяснява същността на своето учение.
В Новия завет влизат и книгите, разказващи за събитията, случили се след смъртта на Христос. Най важната от тях е наречена "Деяния на светите апостоли" и в нея се разказва за създаването на християнската църква. Важни са и Посланията на апостолите и особено тези на апостол Павел, в които са разяснени най-важните принципи на новото учение. А за да бъде представата за света завършена и цялостна, в края на Новия завет е включена и книгата "Откровение на св. Йоан Богослов", известна още като "Апокалипсис". В нея се говори за края на света, когато Христос отново ще дойде на земята - второ пришествие - и ще въздаде справедливост според делата на всеки човек поотделно (Страшния съд).
Книгите на Стария и Новия завет образуват Свещеното писание на християните, полагащо основите на вярата. Но обединяването на тези възникнали по различно време книги, е трудна задача. Затова тълкуванията стават важна част от религиозната догма. Едва след основно редактиране и канонизиране книгите на Библията се превръщат в цялостен текст, даващ отговор на всички въпроси от човешкия живот.
Свързани материали
Книгата на книгите: Библията като културен феномен. Анализ на структурата, сюжетите и посланията
Защо една книга, писана в продължение на векове, продължава да дава отговори на всяко следващо поколение? С този въпрос започва разработката за Библията като културен феномен. Първата част изяснява защо тя е наречена Книга на книгите и Свещено писание и защо може да се разглежда като универсална библиотека с непреходна стойност, обхващаща поезия, притчи, философски трактати, исторически съчинения и сентенции. След това е представена структурата на двете основни части: съставът и времето на създаване на Стария и на Новия завет, трите големи цикъла в Стария завет и книгите, включени в тях, както и съдържанието на четирите евангелия, Деянията, посланията и Апокалипсиса. Отделен акцент е поставен върху книгите, свързани с цар Давид и с цар Соломон, и върху поетичния им стил. Същинската част разглежда сюжетите с най-универсален смисъл: двата варианта на разказа за Сътворението и мястото на човека в тях, историята на Йосиф и неговите братя с нравствените ѝ послания, историята на Мойсей, Десетте Божи заповеди и проблемът за свободата на духа. Финалната част проследява какво ново внася Новият завет: притчите на Иисус, преосмисленият нравствен кодекс и идеята за опрощението. Разработката е подходяща за въвеждащ урок върху Библията, за подготовка по темата за библейските сюжети в литературата и за отговор на литературен въпрос.
Библията - Книга на книгите: Свещеното писание като извор на вяра, мъдрост и култура. Културно-исторически и литературен преглед на Библията с въпроси и отговори: От Божието слово до духовните корени на човечеството
Прегледът представя книгата и като свещен текст, и като културно явление. Въведението обяснява защо тя е една от най-значимите книги в историята и как е формирала духовния свят на милиарди хора. Следват раздели за същността на Библията, за нейното възникване и структура и за двете големи части, Стария и Новия завет. Отделно са разгледани евангелските откъси за раждането на Христос. Следваща част проследява преводите през вековете, а после е обяснено значението на книгата за европейската култура, което е особено важно при изучаването на литература. Включени са речник на важните понятия и практическо обяснение как се цитира от Библията, което рядко се среща в училищни материали. Заключението обобщава изводите. Разработката е подходяща за въведение преди изучаването на библейски сюжети, за реферат и за преговор преди изпитване. Практическото обяснение как се цитира от книгата е рядко срещано и особено полезно при писмени работи, а речникът позволява текстът да се чете и без предварителна подготовка по темата. Заключението обобщава прегледно и без излишни повторения на казаното. Наблюденията върху езика помагат и при търсене на подходящи цитати за собствен текст.
Четиридесет автори, петнадесет века и една книга: Библията, нейната структура, съдържание и значение за европейската култура. Учебен обзор на Стария и Новия завет, на канона и на българските преводи
Сборник, чието име на гръцки означава просто „книги“, се оказва най-разпространената книга в света: с това уточнение започва обзорът върху Библията. Първата част обяснява защо Свещеното писание се приема за Божие послание, какво значи откровение и защо вярващият не е пасивен читател. Следва разделът за възникването: около четиридесет автори в продължение на петнадесет века, езиците на двата завета и жанровата пъстрота от религиозна лирика и притчи до исторически разкази и пророчества. Старият завет е представен през тричастната си подредба на Закон, Пророци и Писания, а после през самия разказ, който води от сътворението и потопа през Авраам, робството в Египет и Изхода до царете, храма, пророците и Вавилонския плен. Новият завет е разгледан по четирите си групи книги, с кратка характеристика на всяко от евангелията, с делото на апостолите и с образния език на Откровението. Отделни раздели изясняват какво означава канон и защо преводите са толкова важни, а самостоятелна част проследява българската следа от изданията на Петър Сапунов и Неофит Рилски през първата пълна печатна Библия до синодалния превод и неговата по-късна редакция. Следва подробна схема на библейските книги, обобщение на основните нравствени идеи и голям раздел за влиянието върху европейската култура в пет посоки: знание, морална норма, език и литература, изкуство и образование. Финалът събира всичко в кратки изводи. Обзорът е подходящ за уроците върху Библията, за преговор и за подготовка на устен отговор.
„Книга на книгите“: Библията като духовен първоизвор на знания и мъдрост, обзорна разработка
Защо една книга, писана и допълвана в продължение на шестнайсет столетия, е наречена „Книга на книгите“ и продължава да стои в основата на европейската култура? Разработката отговаря последователно, а не с общи фрази. В началото е очертан обратът, който новата вяра внася след Античността: как идеята за единния Бог измества политеизма и как хармоничният идеал на древните за съответствие между дух и материя се превръща в разграничение между божествено и земно. Оттам е изведена и представата за тленната плът, за безсмъртния дух и за спасението на душата. Следва частта за строежа на Библията: двете ѝ части, какво описва Старият завет и какво проследява Новият, кой стои в центъра на библейския разказ и как се стига до християнството като отделно учение. Отделен раздел е посветен на езиците и преводите. Обяснено е на какъв език са първите старозаветни текстове, кой език говорят Иисус и учениците му, как и кога се появява гръцкият превод Септуагинта, кои са неговите създатели и откъде идва името Вулгата. Тук са и сведенията за броя на книгите и за разликите между църквите по въпроса кои от тях са канонични. Същинската част разглежда месианската идея в юдаизма: върху какви твърдения е изградена, защо Заветът е сключен с един народ, но заради спасението на света, как се стига до убеждението за богоизбраност и защо авторът приема тази идея за деформирана. Проследени са последиците за историческия път на юдеите, както и ролята на Талмуда и на периода, известен като „господство на Закона“. Финалната част е за нравствената същност на християнското учение: равенството пред Бога, грехопадението, разбирано преди всичко като спасение, а не като наказание, отказът да се отвръща на злото със зло и мястото на любовта към ближния и към врага. Изводите защо тези послания остават неразбрани в първите векове са направени в самия текст. Материалът върши работа при преговор на темата за Библията като културен паметник, при подготовка на устен отговор върху Стария и Новия завет и като основа за съчинение върху библейските послания.
Книгата, от която тръгва европейската култура: значението на Библията и основните библейски сюжети - обзор за 8. клас
Без няколко библейски сюжета половината европейско изкуство остава неразчетено. Тук е събрано на едно място онова, което ученикът трябва да знае за Библията, преди да тръгне по литературата на Средновековието и Възраждането. Първата част е посветена на структурата на Библията. Изяснено е защо разнородни по време и съдържание книги се събират в едно цяло, как се дели Библията на Стар и Нов завет и за кои религии всяка от двете части е свещена. Посочени са броят на книгите според източната традиция, времето и езиците на създаването им, разликата между каноничните и апокрифните книги, както и съставът на Петокнижието. Отделно внимание е обърнато на Новия завет: колко канонични книги съдържа, кои са четирите Евангелия и на какъв език са написани. Евангелието от Матей и Евангелието от Йоан са разгледани по-подробно, включително седемте знамения, чрез които се разкрива божествеността на Христос. Изброени са и останалите новозаветни книги. Втората голяма част представя основните библейски сюжети един по един. Старозаветните включват грехопадението, братоубийството и историята на първия библейски пророк, проследена през трите четиридесетгодишни периода от живота му, чудесата, десетте напасти, скрижалите и пътя към Обетованата земя. Новозаветната част обхваща евангелския разказ за раждането, проповедническата дейност, предателството, разпятието и възкресението, както и сюжета за Богородица. Изложението е конкретно и подредено: за всеки сюжет са дадени имената, местата и подробностите, които обикновено се питат на изпит, без да се разказва повече от необходимото. Подходящо е за 8. клас, за преговор преди класна работа и изпит, за подготовка на отговор върху значението на Библията за европейската култура и като справка при работа с текстове, които се позовават на библейски мотиви.
Малка библиотека между две корици: Библията, строежът на Стария и Новия завет и жанровото богатство на вечната книга. Разработка
Четена и превеждана на над две хиляди езика, Библията събира между две корици толкова различни текстове, че американският литературовед Нортръп Фрай я определя като малка библиотека, а не като една книга. Разработката тръгва от този спор и обяснява как сборникът все пак се държи като цялост: къде са неговите начало и край, кой е обединяващият принцип и как е утвърден Свещеният канон, в който различните християнски общности включват от 39 до 50 книги. Подробно е представено делението на Стария завет на три големи дяла: Мойсеевото Петокнижие с епическите и законодателните му книги, Пророческите книги с хрониките и словата на пророците, и Писанията, най-четивната част, в която влизат Псалтирът, Притчи Соломонови, поемата за Йов, Песен на песните и Плач Йеремиев. Отделено е място на Златния век на древната еврейска култура и на въпроса кое в псалмите наистина принадлежи на цар Давид, както и на Еклисиаст, чиито афоризми за суетата и за мъдростта се оказват изненадващо познати. Проследено е и жанровото богатство на сборника, от историческите описания и пророческите речи до молитвите, притчите, сказанията и законите. Разработка с цитати, подходяща за уроците върху Библията и за съчинение по старозаветните текстове.