Битови народни приказки – „Отплатата на Хитър Петър“
Зареждане на оценките…
БИТОВИ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ
„ОТПЛАТАТА НА ХИТЪР ПЕТЪР“
Хитър Петър е един от най-популярните и обичани герои в народните приказки и анекдоти. В тях симпатичният хитрец проявява находчивост и забавно остроумие спрямо хората от своето обкръжение. Чрез думите и действията си той умело успява да се наложи сред другите, като показва гъвкавост и неизчерпаема изобретателност на ума. По този начин Хитър Петър, който в социално отношение представя обикновения беден човек от народа, успява да постигне уважение и признание, да спечели материални придобивки. В повечето случаи героят действа сам в различните ситуации, проявявайки се като хитър, умен и съобразителен. Понякога той има за съмишленик и друг хитрец. Тогава лъжите на двамата стават още по-объркващи и убедителни. Самото хитруване и украсяването на разни истории с измислици има игрови характер, показва желанието и умението на героите да се забавляват. В някои ситуации обаче остроумният селянин е надхитрен от противници, водени от завист или стремеж да покажат, че са по-умни. Но дори и когато е измамен, той не им остава длъжник и винаги успява да запази своята чест, достойнство и славата си на умен човек. Тези именно качества представят Хитър Петър като положителен герой, въплъщаващ разума и справедливостта, чрез които човек се противопоставя на злините в света.
В приказната „Отплатата на Хитър Петър“ героят първоначално е измамен, но впоследствие успява да надхитри противниците си. Самата творба се отличава с дълго повествование, комично преобръщане на ситуациите и носи белезите на две жанрови разновидности: приказката и анекдота. Хитър Петър инсценира ситуация, в която му се отдава да надлъже лъжците, да им даде урок и справедлива „отплата“. Тримата измамници от своя страна не могат да преглътнат обидата, че са победени, затова решават да сторят по-голяма злина на умния селянин. Той обаче отново се избавя в критичния момент и накрая дори тласва противниците си към подготвената за самия него гибел. Сюжетната схема на текста е изградена върху отношението между злото и отплатата за него. Всяко отмъщение обаче поражда нова злина. Затова краят на веригата идва именно със загубата на противниците на Хитър Петър. Водени от своята завист и непочтеност, те на два пъти предизвикват напрегнато съревнование. Постройката на творбата е организирана около три основни епизода, обединени около фигурата на главния герой и общата интрига. В трите случки участват обичайни за битовия свят на човека неща: крава, две зайчета и стадо овце. Във връзка с тях се разиграват различните комични ситуации. Губещ е този от героите, който е останал неподготвен и е в неведение за измамата. В първия случай това е Хитър Петър, а впоследствие – тримата лъжци, овчарят и селяните.
В центъра на творбата е състезанието – надхитряване между героите. В първия случай то е свързано с неприятна изненада за Хитър Петър, а във втория е организирано от самия него. В началния епизод участват само главните действащи лица – Хитър Петър и тримата завистници. В другите две части се появяват епизодични герои, които по един или друг начин помагат на съревноваващите се. На пръв поглед главният герой има равностойни противници хитреци. Те успяват да го излъжат и да му навредят, а впоследствие не желаят да се примирят с положението на губещи. В нравствен аспект обаче героите са неравностойни, защото са движени от съвсем различни подбуди.
Между Хитър Петър и неговите зложелатели е прокарано много отчетливо нравствено противопоставяне още в самото начало на текста. Тримата селяни са представени чрез глаголи с негативно значение: „завидели“, „се сговорили да му почернят хубавото име“, „като го подиграят“. По-нататък характеристиката им се допълва с поредица от синонимни названия, които се редуват в повествованието: „заговорници“, „лъгачи“, „зломисленици“ и др. Водени от завистта и подлостта си, тримата искат да навредят на един невинен, почтен и нищо неподозиращ човек, за да го принизят и осмеят. За Хитър Петър пък се подчертава, че е много умен и уважаван човек. Още тук доброто и злото са ясно и категорично очертани и разграничени.
Случката, която дава възможност на злосторниците да изпълнят замисъла си, се разиграва на панаира. Когато Хитър Петър тръгва натам, за да продаде своята хубава крава, той среща по пътя си тримата селяни. Още в този сюжетен момент е приложен похватът, който характеризира цялото повествование по-нататък: докато се проследяват и стават ясни намеренията на едната страна – тази на противниците, то другата е оставена в пълно неведение. Така действията на героя, който не знае какво са намислили другите, предизвикват смях и весело недоумение. Планът на тримата селяни наподобява сценарий, в който всеки от тях с удоволствие играе своята предварително определена роля: „те нарочно по това време тръгнали от панаира, за да го срещнат не всичките заедно, а един по един.“ Всеки от тях се преструва на добронамерен и добър човек, който иска да съдейства на пътника. В резултат на трите коварни съвета Хитър Петър се излъгва и отрязва опашката, рогата и ушите на кравата си. Така окастреното животно заприличва на карикатура и е една много комична и жалка гледка. Неслучайно всички купувачи се оттеглят, макар че кравата е много добре гледана и охранена. Накрая Хитър Петър се принуждава да продаде животното на касапите.
В епизода с кравата той проявява смешна и непростима наивност. Действията му са комично преувеличени, защото в съветите на тримата завистници в действителност няма здрав смисъл, а явна подигравка. По-важно е обаче как Хитър Петър реагира след случката. Той не може да преглътне обидата. Гордостта и честолюбието му го тласват да мисли „как да се отплати на подиграваните.“ На връщане от панаира той забелязва злорадството на лъжците, но не се издава и вече започва да подготвя плана си: „престорил се, че е благодарен, задето му направили толкова голямо добро, като го научили да окастри кравата“. Героят решава да се преструва на глупав, за да наложи своя начин на действие и да отмъсти, като възвърне поруганата си чест и добие материални облаги.
Втората случка разказва за това, как Хитър Петър „отговаря“ на злосторниците за подигравката с помощта на жена си и на две зайчета. Благодарение на остроумието и находчивостта си, героят се представя като добър търговец и умел фокусник. Той успява да внуши на своите нарочно поканени гости, че едно най-обикновено страхливо зайче е вълшебно. В действителност Хитър Петър ловко разиграва един трик, с който докарва селяните до глуповато недоумение. В този момент те са представени в комична светлина: „гостите много се чудили на заешката умщина...“ Водени отново от завистта и от алчността си да притежават това, което има техният съперник, тримата селяни пожелават Хитър Петър да им продаде „необикновения“ помощник. А героят само това и чака. За да внуши колко му е скъпо необикновеното зайче, първоначално не иска да го продава, но после склонява. Така той успява да си възвърне парите от окастрената крава „и малко повече свръх това.“ Епизодът завършва поучително: „Така скъпо заплатили зломислениците на Хитър Петър за шегата, която му изиграли...“ Този междинен финал утвърждава справедливото наказание – една идея, близка до народните мъдрости като: „Който зло търси, зло намира“, „Каквото почукало, такова се обадило“ и т.н.
Вместо да си вземат урок и да прекратят враждата, тримата заговорници отново започват да мислят как да отмъстят на Хитър Петър. Така в повествованието верижно се наслагва трета случка. Този път обаче зломислениците по-добре познават възможностите на своя противник. Очевидно те се страхуват от остротата и от ловкостта на ума му. Затова решават да настроят цялото село срещу Хитър Петър. Планът на тримата селяни отново е коварен и непочтен, защото изправя много хора срещу сам човек.
Третият епизод е свързан с един разпространен приказен мотив – хвърляне на героя в морето. Това е най-голямото изпитание за неговия ум, самообладание и находчивост. Затова тази случка е кулминационният момент в повествованието. В критичната ситуация Хитър Петър много бързо съобразява какво трябва да каже на случайно минаващия овчар – че селяните са го завързали в чувала, защото не иска да стане цар. Тези думи се оказват вълшебни – овчарят веднага се съгласява да се разменят. Хитър Петър успява точно да прецени, че бедният човек винаги ламти за богатство и слава, затова би рискувал. Героите се преобличат и така хитрецът си осигурява превъплъщението, с което ще удиви всички.
Комичен, но и тъжен е моментът, в който селяните хвърлят невинния овчар в морето. Те решават, че Хитър Петър е полудял, тъй като говори небивалици. Така хитрецът успява да избегне опасността, да си спаси живота и да продължи играта. В края на творбата той измамва селяните, като ги прави свидетели на едно „чудо“. Казва им, че не само се е спасил от удавяне, но се е сдобил и с овце, които е извадил от морето. Селяните забравят за враждата и „полакомени за овце“, се хвърлят в морето. Комично подчертана в случая е и голямата алчност на попа, който повежда другите след себе си.
С този смешен и твърде преувеличен епизод творбата завършва справедливо, утвърждавайки здравия разум и доброто, честността и достойнството, въплътени в образа на главния герой. В различните моменти на повествованието чрез противниците на Хитър Петър са изобличени едни от най-отблъскващите човешки недостатъци като завист, непочтеност, подлост и алчност.