Битови народни приказки – „Отплатата на Хитър Петър“
Зареждане на оценките…
БИТОВИ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ
„ОТПЛАТАТА НА ХИТЪР ПЕТЪР“
Хитър Петър е един от най-популярните и обичани герои в народните приказки и анекдоти. В тях симпатичният хитрец проявява находчивост и забавно остроумие спрямо хората от своето обкръжение. Чрез думите и действията си той умело успява да се наложи сред другите, като показва гъвкавост и неизчерпаема изобретателност на ума. По този начин Хитър Петър, който в социално отношение представя обикновения беден човек от народа, успява да постигне уважение и признание, да спечели материални придобивки. В повечето случаи героят действа сам в различните ситуации, проявявайки се като хитър, умен и съобразителен. Понякога той има за съмишленик и друг хитрец. Тогава лъжите на двамата стават още по-объркващи и убедителни. Самото хитруване и украсяването на разни истории с измислици има игрови характер, показва желанието и умението на героите да се забавляват. В някои ситуации обаче остроумният селянин е надхитрен от противници, водени от завист или стремеж да покажат, че са по-умни. Но дори и когато е измамен, той не им остава длъжник и винаги успява да запази своята чест, достойнство и славата си на умен човек. Тези именно качества представят Хитър Петър като положителен герой, въплъщаващ разума и справедливостта, чрез които човек се противопоставя на злините в света.
В приказната „Отплатата на Хитър Петър“ героят първоначално е измамен, но впоследствие успява да надхитри противниците си. Самата творба се отличава с дълго повествование, комично преобръщане на ситуациите и носи белезите на две жанрови разновидности: приказката и анекдота. Хитър Петър инсценира ситуация, в която му се отдава да надлъже лъжците, да им даде урок и справедлива „отплата“. Тримата измамници от своя страна не могат да преглътнат обидата, че са победени, затова решават да сторят по-голяма злина на умния селянин. Той обаче отново се избавя в критичния момент и накрая дори тласва противниците си към подготвената за самия него гибел. Сюжетната схема на текста е изградена върху отношението между злото и отплатата за него. Всяко отмъщение обаче поражда нова злина. Затова краят на веригата идва именно със загубата на противниците на Хитър Петър. Водени от своята завист и непочтеност, те на два пъти предизвикват напрегнато съревнование. Постройката на творбата е организирана около три основни епизода, обединени около фигурата на главния герой и общата интрига. В трите случки участват обичайни за битовия свят на човека неща: крава, две зайчета и стадо овце. Във връзка с тях се разиграват различните комични ситуации. Губещ е този от героите, който е останал неподготвен и е в неведение за измамата. В първия случай това е Хитър Петър, а впоследствие – тримата лъжци, овчарят и селяните.
В центъра на творбата е състезанието – надхитряване между героите. В първия случай то е свързано с неприятна изненада за Хитър Петър, а във втория е организирано от самия него. В началния епизод участват само главните действащи лица – Хитър Петър и тримата завистници. В другите две части се появяват епизодични герои, които по един или друг начин помагат на съревноваващите се. На пръв поглед главният герой има равностойни противници хитреци. Те успяват да го излъжат и да му навредят, а впоследствие не желаят да се примирят с положението на губещи. В нравствен аспект обаче героите са неравностойни, защото са движени от съвсем различни подбуди.
Между Хитър Петър и неговите зложелатели е прокарано много отчетливо нравствено противопоставяне още в самото начало на текста. Тримата селяни са представени чрез глаголи с негативно значение: „завидели“, „се сговорили да му почернят хубавото име“, „като го подиграят“. По-нататък характеристиката им се допълва с поредица от синонимни названия, които се редуват в повествованието: „заговорници“, „лъгачи“, „зломисленици“ и др. Водени от завистта и подлостта си, тримата искат да навредят на един невинен, почтен и нищо неподозиращ човек, за да го принизят и осмеят. За Хитър Петър пък се подчертава, че е много умен и уважаван човек. Още тук доброто и злото са ясно и категорично очертани и разграничени.
Случката, която дава възможност на злосторниците да изпълнят замисъла си, се разиграва на панаира. Когато Хитър Петър тръгва натам, за да продаде своята хубава крава, той среща по пътя си тримата селяни. Още в този сюжетен момент е приложен похватът, който характеризира цялото повествование по-нататък: докато се проследяват и стават ясни намеренията на едната страна – тази на противниците, то другата е оставена в пълно неведение. Така действията на героя, който не знае какво са намислили другите, предизвикват смях и весело недоумение. Планът на тримата селяни наподобява сценарий, в който всеки от тях с удоволствие играе своята предварително определена роля: „те нарочно по това време тръгнали от панаира, за да го срещнат не всичките заедно, а един по един.“ Всеки от тях се преструва на добронамерен и добър човек, който иска да съдейства на пътника. В резултат на трите коварни съвета Хитър Петър се излъгва и отрязва опашката, рогата и ушите на кравата си. Така окастреното животно заприличва на карикатура и е една много комична и жалка гледка. Неслучайно всички купувачи се оттеглят, макар че кравата е много добре гледана и охранена. Накрая Хитър Петър се принуждава да продаде животното на касапите.
В епизода с кравата той проявява смешна и непростима наивност. Действията му са комично преувеличени, защото в съветите на тримата завистници в действителност няма здрав смисъл, а явна подигравка. По-важно е обаче как Хитър Петър реагира след случката. Той не може да преглътне обидата. Гордостта и честолюбието му го тласват да мисли „как да се отплати на подиграваните.“ На връщане от панаира той забелязва злорадството на лъжците, но не се издава и вече започва да подготвя плана си: „престорил се, че е благодарен, задето му направили толкова голямо добро, като го научили да окастри кравата“. Героят решава да се преструва на глупав, за да наложи своя начин на действие и да отмъсти, като възвърне поруганата си чест и добие материални облаги.
Втората случка разказва за това, как Хитър Петър „отговаря“ на злосторниците за подигравката с помощта на жена си и на две зайчета. Благодарение на остроумието и находчивостта си, героят се представя като добър търговец и умел фокусник. Той успява да внуши на своите нарочно поканени гости, че едно най-обикновено страхливо зайче е вълшебно. В действителност Хитър Петър ловко разиграва един трик, с който докарва селяните до глуповато недоумение. В този момент те са представени в комична светлина: „гостите много се чудили на заешката умщина...“ Водени отново от завистта и от алчността си да притежават това, което има техният съперник, тримата селяни пожелават Хитър Петър да им продаде „необикновения“ помощник. А героят само това и чака. За да внуши колко му е скъпо необикновеното зайче, първоначално не иска да го продава, но после склонява. Така той успява да си възвърне парите от окастрената крава „и малко повече свръх това.“ Епизодът завършва поучително: „Така скъпо заплатили зломислениците на Хитър Петър за шегата, която му изиграли...“ Този междинен финал утвърждава справедливото наказание – една идея, близка до народните мъдрости като: „Който зло търси, зло намира“, „Каквото почукало, такова се обадило“ и т.н.
Вместо да си вземат урок и да прекратят враждата, тримата заговорници отново започват да мислят как да отмъстят на Хитър Петър. Така в повествованието верижно се наслагва трета случка. Този път обаче зломислениците по-добре познават възможностите на своя противник. Очевидно те се страхуват от остротата и от ловкостта на ума му. Затова решават да настроят цялото село срещу Хитър Петър. Планът на тримата селяни отново е коварен и непочтен, защото изправя много хора срещу сам човек.
Третият епизод е свързан с един разпространен приказен мотив – хвърляне на героя в морето. Това е най-голямото изпитание за неговия ум, самообладание и находчивост. Затова тази случка е кулминационният момент в повествованието. В критичната ситуация Хитър Петър много бързо съобразява какво трябва да каже на случайно минаващия овчар – че селяните са го завързали в чувала, защото не иска да стане цар. Тези думи се оказват вълшебни – овчарят веднага се съгласява да се разменят. Хитър Петър успява точно да прецени, че бедният човек винаги ламти за богатство и слава, затова би рискувал. Героите се преобличат и така хитрецът си осигурява превъплъщението, с което ще удиви всички.
Комичен, но и тъжен е моментът, в който селяните хвърлят невинния овчар в морето. Те решават, че Хитър Петър е полудял, тъй като говори небивалици. Така хитрецът успява да избегне опасността, да си спаси живота и да продължи играта. В края на творбата той измамва селяните, като ги прави свидетели на едно „чудо“. Казва им, че не само се е спасил от удавяне, но се е сдобил и с овце, които е извадил от морето. Селяните забравят за враждата и „полакомени за овце“, се хвърлят в морето. Комично подчертана в случая е и голямата алчност на попа, който повежда другите след себе си.
С този смешен и твърде преувеличен епизод творбата завършва справедливо, утвърждавайки здравия разум и доброто, честността и достойнството, въплътени в образа на главния герой. В различните моменти на повествованието чрез противниците на Хитър Петър са изобличени едни от най-отблъскващите човешки недостатъци като завист, непочтеност, подлост и алчност.
Свързани материали
История по въображение: Когато Хитър Петър среща Котарака в чизми
Двама герои от различни светове се срещат на един и същи прашен друм и оттам започва играта. Разказът въвежда първо Хитър Петър, тръгнал бос по пътя, а после и котарака, който се представя спокойно като съветник на своя господар. Диалогът носи по-голямата част от историята: всеки се хвали със своите подвизи и се опитва да надхитри другия. Оттам действието следва състезанието им и онова, което то показва за двата вида хитрост, народната и приказната. Пряката реч звучи достоверно и за двамата герои, а езикът пази приказната си окраска. Композицията е ясна и завършена. Разработката е подходяща за образец при творческа задача, в която се срещат герои от различни творби.
Анализ с 36 въпроса и задачи с подробни отговори върху „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски – анализ, приложение и проверка на знанията
Този материал е създаден за подготовка, при която не е достатъчно ученикът просто да познава сюжета на „Приказка за стълбата“. Разработката превръща произведението в система от въпроси, задачи и подробни отговори, чрез които могат последователно да се упражнят анализът, аргументацията, работата с цитат и разбирането на художествените внушения. Общо 36 задачи са разпределени в три ясно разграничени части, което позволява ресурсът да се използва както за самостоятелна подготовка, така и директно в учебен час. Първият раздел съдържа 12 въпроса и задачи, които обхващат основните опорни точки при изучаването на творбата. Работи се с паратекста, героите и техните роли, образа на тълпата, композицията и художественото пространство, сделката с Дявола, цената на изкачването, подмяната на сетивата и метаморфозата на момъка. Включени са и въпроси, насочени към предупрежденията на фейлетона и към неговата актуалност. Подробните отговори не се ограничават до кратки определения, а показват как наблюдението се развива и подкрепя с текстови доказателства. Втората част – „Да приложим“ – добавя 4 задачи, чрез които знанията се пренасят към по-самостоятелна аналитична работа. Тук акцентът пада върху връзката между заглавие и жанр, липсата на индивидуализация на героя, осъзнаването на предателството и начините, по които властта променя човека. Тази секция е особено удобна за упражнение след урок, за домашна работа или за подготовка на разширен писмен отговор. Третият раздел предлага 20 въпроса за проверка на знанията. Те насочват към по-конкретни детайли и проблеми – ролята на Дявола, числото три, отделните етапи на сделката, символиката на розите и „златното сърце“, образите на момиченцето и стареца, иронията, композиционната рамка и други важни елементи от художествената система. Така ресурсът позволява едновременно преговор на основното и проверка на по-задълбоченото четене. Голямото практическо предимство е, че към всяка задача е разработен подробен отговор. Това прави материала полезен не само за ученика, който иска да провери и доразвие знанията си, но и за учителя, който търси готов набор за дискусия, упражнение, преговор или проверка. Въпросите могат да се използват последователно или да се подбират според конкретната цел на часа. С този ресурс получавате 36 готови въпроса и задачи с подробни отговори, организирани в три функционални раздела – анализ, приложение и проверка на знанията. Вместо да подготвяте отделно въпроси, текстови опори и примерни отговори, разполагате с цялостен комплект за работа върху „Приказка за стълбата“. Подходящ е за систематизиране на материала, самоподготовка, работа в клас и изпитен преговор – готова основа, която спестява време и дава ясна посока на подготовката.
Между два свята: смелост, приятелство и изпитания в 10 глава на „Похитителят на мълнии“ (Анализ)
Автобус, тунел, долари и турист с фотоапарат, а между тях фурии, кентавър и божествен бронз: разборът тръгва точно от това смесване и показва как една древна история може да живее в съвсем съвременен ден. Първите части представят Рик Риърдън и начина, по който той пише за деца, както и основното предизвикателство пред героя, който трябва да се движи между два свята едновременно. Следва подготовката за път, разчетена като приказно напътствие с правила, и подаръкът на Хирон: защо е важно, че оръжието изглежда като нищо особено, какво подсказва името му и какъв морален урок стои зад забраната то да наранява простосмъртни. Отделен раздел е посветен на Мъглата и на човешкия навик да си измисляме удобно обяснение, за да не признаем, че светът е по-голям от представите ни. Оттам анализът влиза в автобуса: маскировката на злото, ролята на Анабет като разумния наблюдател, външният и вътрешният конфликт и изборът, който определя характера на героя. Хуморът в разгара на битката също е разчетен, а не подминат. Втората половина събира приказните елементи в главата: магическите предмети, наставника, изпитанието по пътя, маскираните злодеи и правилото, че магията има граници. Следват три съпоставки, всяка с посочени прилики и разлики, и кратък извод какво дават те за усета към различните култури. Финалът формулира посланието на откъса и въпросите, които то поставя пред читателя.
Обобщителен тест по литература върху раздела „Различни разкази за човека и света“: 26 задачи за тълкуване, съпоставка и писмен отговор, с верни отговори
Обобщителен тест с необичайно висока степен на трудност за раздела. Задачите не питат какво се случва, а изискват тълкуване — защо едно описание е преувеличено, какво подготвя един детайл още преди появата на героя, каква морална граница поставя едно правило. Материалът съдържа 26 задачи: двадесет и три с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Проверяваните текстове са „Хайдути“ от Христо Ботев, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми“, „Грозното патенце“ от Ханс Кристиан Андерсен и „Похитителят на мълнии“ от Рик Риърдън. Значителна част от задачите работят върху конкретен израз от текста. Проверява се какво подготвя началният призив в поемата на Ботев, каква логика стои зад мисълта, че юнакът не търпи тегло, какъв смисъл носи характеристиката за острия меч и тъпия ум и защо неразбираемият език е повече от подробност в легендата. Такъв подход изисква творбите да са четени, а не преразказани. Отделна и ценна линия следват междутекстовите връзки. Две задачи изискват да се открие какво свързва легендата с приказката за патенцето и в какво си приличат хитростта на котарака и понятието от съвременния роман, което прикрива истината от простосмъртните. Тези въпроси показват, че различни по произход текстове могат да работят с един и същ похват. Нравствената проблематика е поставена открито. Задачите върху котарака засягат двусмислието на средствата му, а върху романа — границата, отвъд която оръжието не бива да се използва. Отделен въпрос разглежда какво означава, че вълшебният предмет се връща сам при героя: че помощта не отменя личната отговорност. При „Грозното патенце“ въпросите проследяват детайли, които обикновено остават незабелязани — забавеното яйце като предвестие за различието и отличието на старата патица като знак за йерархия в двора. Тук е и въпросът за промяната в мисленето на героя. Трите отворени задачи изискват свързан текст: как майката и синът разбират по различен начин добрия път; кое е по-болезнено — ударите или подигравките; и кое защитава по-надеждно героите — вълшебните предмети или собствените им решения. И трите допускат различни отговори и се разгръщат добре в дискусия. Погрешните възможности заслужават отделна бележка. Те не са абсурдни, а предлагат прочит, който е възможен при бегло четене — че силата винаги печели, че красотата решава всичко, че вълшебният предмет прави героя непобедим. Отхвърлянето им само по себе си изгражда правилното разбиране за творбите. Полезно е и че тестът обхваща шест текста от много различен произход — възрожденска поема, легенда, две приказки и съвременен роман — и въпреки това не се разпада на шест отделни проверки. Свързващите въпроси и общата насока на формулировките го държат като едно цяло. Разделът с отговорите съдържа верния вариант с кратко обяснение към всеки затворен въпрос и примерни отговори към отворените. Материалът е подходящ за преговор в края на раздел, за контролна работа и за работа с ученици, които се справят леко с обичайните проверки върху съдържание.
Различни разкази за човека и света – обобщителен тест по литература: шест творби в съпоставка, с 26 задачи, верни отговори и примерни отговори
Обобщителен тест върху цял раздел, който не проверява творбите поотделно, а ги поставя в разговор помежду им. Материалът съдържа 26 задачи: двадесет и три с избираем отговор и три със свободен писмен отговор с оставени редове. Проверяваните текстове са „Хайдути“ от Христо Ботев, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми“, „Грозното патенце“ от Ханс Кристиан Андерсен и романът „Похитителят на мълнии“ от Рик Риърдън. Задачите са групирани по творби, но между групите има специално поставени връзки. Отделни въпроси изискват да се открие какво свързва легендата с приказката за патенцето и какво общо има приказката за котарака с поемата на Ботев. Тези съпоставителни задачи са най-стойностното в теста — те изискват едновременно познаване на два текста и умение да се извлече общ признак. Върху „Хайдути“ въпросите обхващат авторството, предпочитанието към юнашката песен, изграждането на героя като нравствена фигура и сблъсъка между майчината грижа и бунтовния избор. При „Легенда за рома“ се проверяват двойствеността на съдбата, ролята на царица Дай спрямо проклятията и символиката на китарата. При приказката за главатаря — слабостта, която го погубва, функцията на девойката в началото, урокът от невъзможната задача и смисълът на финала. Задачите върху котарака са особено интересни, защото засягат нравствено спорна територия: измислената титла и въздействието ѝ върху обществото, както и заплахите към селяните като средство за успех. Тестът не заобикаля този въпрос, а го поставя открито. При „Грозното патенце“ въпросите проследяват отхвърлянето заради външност, поведението на общността, ролята на страданието за израстването и жанра на творбата. При романа — понятието, което прикрива истината от простосмъртните, съчетаването на обикновено и митично и постъпката, разкриваща характера на героя. Трите отворени задачи изискват кратък свързан текст: съпоставка между двама герои по цели и средства; лична преценка кое тежи повече — външността или отношението на другите; и избор на герой, който изглежда най-силен по дух, с обосновка. Последните две допускат различни отговори и се разгръщат добре в дискусия. Прави впечатление, че почти нито един въпрос не проверява само съдържанието. Формулировките питат какво показва даден епизод, какво символизира предмет, каква е функцията на образ или каква слабост води до провал. Затова тестът измерва разбиране, а не памет за случки, и е подходящ за проверка след разбора на творбите, а не преди него. Обхватът е широк и по друг признак — в един материал се събират поема, легенда, две приказки от различен произход и съвременен роман. Съпоставителните задачи показват какво въпреки това ги свързва: отхвърленият герой, изборът между лесното и правилното, властта и справедливостта. Разделът с отговорите съдържа верния вариант с кратко обяснение към всеки затворен въпрос и примерни отговори към отворените. Материалът е подходящ за преговор в края на раздел или на срок, за контролна работа и за самостоятелна подготовка преди изпитване.
Интерпретативно съчинение: „Мнимият водач – образът на Печо и драмата на българската интелигенция в „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев
Единственият герой в комедията, който произнася истини. И единственият, чиито истини не струват нищо. Това съчинение обяснява защо. Интерпретативно съчинение върху комедията „Балкански синдром“ на Станислав Стратиев. Уводът е три реда и построява героя чрез парадокс. Оттам следва и формулирането на проблема, който авторът вижда в българската култура — разминаване, посочено в едно изречение. Тезата е особено силна, защото отхвърля двете лесни определения наведнъж: героят не е сатиричен персонаж и не е положителен. Вместо това предлага трето определение и посочва точно какво разкрива този образ. Именно отказът от простия етикет отличава работата от масовия прочит. Изложението се движи в шест части. Първата разглежда гнева на героя и признава, че обвинението му има основание. Втората показва къде точно той се компрометира — чрез едно самоопределение, чиято ирония е разгледана на три пласта. Третата е за реакцията на общността и разкрива социален механизъм, който важи и извън творбата: как критиката се отблъсква не с аргументи, а с изключване. Четвъртата част е централна и разглежда най-известния монолог, като първо изброява аргументите на героя, а после посочва подмяната, която той извършва. Тук е и най-справедливото място в съчинението: признава се, че всички изброени пречки са реални, и веднага се посочва доказателството от самия текст, което ги обезсилва. Петата разглежда втори монолог и открива зад комичния му образ дълбоко тъжно съдържание. Шестата се връща към един епизод и показва, че дори бунтът на героя е част от рутината — наблюдение, което рядко се прави. Заключението не преповтаря. То дава четири обобщения, като първите две уравновесяват едно друго, третото извежда принцип на модерната литература, а четвъртото формулира предупреждение, което надхвърля епохата. Финалът е образен и завършва с изречение, което обръща цялата тема. Цитатите са многобройни и точни, а всеки е следван от тълкуване. Езикът е ясен и премерен, изреченията са къси, преходите — естествени. Какво печели учителят: готов образец за час върху анализ на противоречив герой — показва как се пише за персонаж, който не е нито прав, нито крив. Чете се на глас за осем минути. Четвъртата част се раздава като задача: учениците съставят свой съвременен списък с пречки и веднага виждат механизма. Частта за изключването отваря разговор, който върши сериозна работа в часа на класа. Какво печели ученикът: завършена работа за класна работа и за писмено изпитване, а при устно изпитване всяка от шестте части става отделен отговор. Отгоре на това остава и схема, приложима при всеки противоречив герой: парадокс в увода, теза с отказ от етикети, признаване на правотата, посочване на компрометирането, механизъм на общността, централен монолог, справедливост към героя, четири обобщения. Обемът е за един учебен час. Преписва се спокойно, преговаря се за няколко минути и оставя място за собствени добавки. За този герой обикновено се пише, че е смешен. Вземете това съчинение и ще имате обяснение защо е и страшен.