Мъдростта, от която дума не може да се махне: български народни пословици и поговорки, произход, разлики и примери
Зареждане на оценките…
Пословиците са кратки народни умотворения, най-често съставени от едно изречение. С него се изказва обобщена мъдрост, резултат от вековния опит на нашите предци.
Пословиците правят речта ни по-образна, изразителна и стегната. Устойчивите изрази: „дето има една стара приказка”, „старите казват”, „дето се казва” и др., въвеждат пословиците в речевия поток, което означава, че те са характерни за устното езиково общуване. Но не са редки случаите и на употребата им в писмената реч.
Неизвестни са имената на народните творци, създали крилатите мисли-сентенции. Кратките народни мъдрости обхващат почти всички сфери от живота на човека и обществото и в тях се долавят чувство за хумор, остра наблюдателност и вечен стремеж на народа ни към добро и справедливост.
Повечето от пословиците са художествени обобщения на конкретни житейски наблюдения. Изразът: „Две дини под една мишница не се носят.", се превръща в пословица, когато конкретният смисъл получава преносно значение. В него е скрита житейска мъдрост. Тя звучи като предупреждение - да не се започват две работи наведнъж, защото тогава нито едната, нито другата работа може да се свърши добре.
Други пословици възникват от фолклорни творби. Поуката от приказката „Вълкът и овчарят” има самостоятелни функции за въздействие. Тя внушава изстрадани истини: „Вълкът козината си мени, но нрава - не.", което означава, че лошият човек трудно се променя.
Трета група пословици навлизат в речта от библейски притчи или от литературни творби, например: „За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство.", т. е. човек трябва да държи на достойнството си, за да го уважават хората. Заключителното или най-характерното за творбата изречение се превръща в пословица. Отделни изрази от любими творби придобиват ролята на сентенции (изречение, което изразява мъдра мисъл): „Не се гаси туй, що не гасне. "(Вазов)
Най-много пословици са посветени на стремежа на българина към учение и знание: „Който се учи, той ще сполучи.", „Без наука няма сполука.", „ Книгата е четири очи." и др.
В други пословици се изтъква уважението към родителите и обичта между членовете на семейството, вярно на традициите: „Бащино огнище, топло пепелище!", „Майка на чедо зло не мисли.", „Брат брата не храни, ала тежко му, който го няма." Българинът цени и уважава труда, учението, обичта, семейния сговор, ума и правдата. В пословиците поуката
е ясно изразена: „Не оставяй днешната работа за утре."
Приятелството е ценен дар и народът твърди: „Приятел в нужда се познава." Когато всеки един от нас среща трудности и трябва да ги преодолее, верният и последователен в действията си истински приятел ще ни помогне, а неискреният ще се оттегли.
Не случайно се казва: „ От пословицата дума не може да се махне." Краткостта й е едно от условията, които подпомагат бързото й запомняне. Думите й са подредени така, че нито една от тях не може да се замени с друга.
Поговорките са кратки народни умотворения - изречение или словосъчетание с преносно значение. Словосъчетанието „От дъжд на вятър" означава от време на време, а „След дъжд качулка"- намерено е разрешението на даден проблем със закъснение.
За да разберем скритото послание на пословиците и поговорките, необходимо е да вникнем в смисловото значение на всяка една дума, да усетим силата на народната мъдрост.
Бележитият български възрожденски книжовник Иван Богоров въвежда употребата на термините пословица и поговорка. Първият български фолклорист – Петко Рачов Славейков, е събрал и записал повече от 20 000 пословици и поговорки и ги е наричал „избрани думи” или просто „изречения”. Други ревностни изследователи на пословици са Стефан Л. Костов, Александър Т. Балан, Михаил Арнаудов и др.
Добре е да употребяваме пословици и поговорки, когато добре сме разбрали техния смисъл. Пословиците, точно подбрани и уместно използвани, придават убедителност на мисълта ни.
Свързани материали
Народната мъдрост в няколко думи: жизнената философия на българина в пословиците и поговорките (анализ)
Разработка върху най-краткия жанр на българския фолклор: пословиците и поговорките, разгледани не като списък от примери, а като подредена ценностна система. В началото е обяснено какво представляват тези народни умотворения и защо в максимално лаконичната им форма се събира вековният житейски опит на българина, заедно с трезвия размисъл и самокритиката на народния творец. Същинската част върви по теми. Първата група пословици е свързана с рода и кръвното родство, втората с трудолюбието и майсторлъка, третата със скромността и с превъзходството на делата над думите, четвъртата с чувството за отговорност и с идеята за възмездието, а последната със силата на изречената дума, която народът познава и като отровна, и като лековита. Във всяка група са цитирани конкретни пословици и е показано какъв житейски съвет стои зад тях, като смисълът е изведен от самия израз, а не наложен отвън. Тълкуванията са направени на достъпен език и са свързани с познати житейски ситуации, което ги прави удобни за преразказване със свои думи в клас или за цитиране в писмена работа. Финалната част обобщава защо тези кратки текстове напътстват, поучават и предпазват от прибързани решения и постъпки, и с какво остават полезни и днес. Разработката е подходяща за урок и за преговор върху фолклора, за съчинение или устно изложение върху народната мъдрост и като готов набор от примери с готови обяснения.
Мъдростта, събрана в едно изречение: български народни пословици и поговорки, учебен материал за 5. клас
Учебен преглед на двата най-кратки фолклорни жанра, който започва с произхода на самите термини и с имената на книжовниците, събрали първите сборници с пословици и поговорки. Обяснено е как тези умотворения пренасят натрупания опит от поколение на поколение и защо придават изразителност и убедителност на речта. Първата част е посветена на пословиците: какво ги отличава като строеж, какви страни от живота отразяват, кои прослойки и взаимоотношения намират място в тях и колко разнообразни са темите им. Дадени са примери за пословици, които утвърждават знанието, труда, правдата и приятелството, както и такива, които заклеймяват мързела, грубостта и глупостта, всяка с кратко тълкуване. Отделен акцент е поставен върху връзката между приказката и пословицата: показано е как поуката от народни приказки и анекдоти се отделя и заживява като самостоятелна мъдрост. Проследен е и сюжетът на приказката „Добър урок“, в която Хитър Петър намира начин да вразуми разглезения си племенник. Втората част разглежда поговорките: с какво се различават от пословиците, защо преносното им значение се губи при подмяна дори на една дума и как се употребяват в ежедневната реч. Обяснени са няколко от най-често срещаните. Материалът завършва с мястото на народните умотворения сред ценностите на общността и е подходящ за подготовка по литература в 5. клас, за упражнения върху преносното значение и за самостоятелни задачи по фолклор.
Народна мъдрост, побрана в едно изречение: сборник от български пословици и поговорки
Едно изречение, зад което стои опитът на цели поколения - така работи българската пословица. Сборникът събира на едно място най-често срещаните народни пословици и поговорки, подредени по азбучен ред, така че нужният израз да се открива бързо. Подборът обхваща основните области, в които народът е изразявал своята мъдрост: отношението към труда и мързела, силата на изреченото слово, приятелството и изпитанията, ученето и човешкия ум, възпитанието и уважението към старите, честността и лъжата, единството и сговора, както и разминаването между външност и същност. Материалът е полезен при работа върху фолклора и устното народно творчество в часовете по литература, при задачи за тълкуване на преносен смисъл, при съчинения и разсъждения, които изискват подкрепа с народна мъдрост, както и при упражнения по български език върху устойчиви изрази. Може да служи като готов сборник за преписване, за подбор по определена тема или за работа в клас, когато е нужен точен пример за нравствена поука.
Казана дума, хвърлен камък: подбор от седемдесет български пословици, поговорки и устойчиви изрази
Седемдесет народни мъдрости, събрани на едно място и подредени по азбучен ред. Първите шестдесет и една единици са пословици и поговорки, а последните девет са устойчиви изрази от разговорната реч. Подборът обхваща най-често изучаваните теми: ученето и книгата, труда и майсторството, мярката в думите, приятелството и сговора, чуждия пример и чуждата вина, разплатата за стореното зло, младостта и старостта, виното и неговите последици. Има и няколко израза, в които народният хумор е насочен към закъснялата помощ и към празното перчене. Списъкът върши работа при съчинение или беседа върху народната мъдрост, при търсене на подходящ цитат за начало и за извод, при упражнения върху преносното значение и при задачи за разликата между пословица, поговорка и устойчив израз.
Родното слово като светиня, духовна сила и опора на националното достойнство. Подробен анализ на стихотворението „Българският език“ от Иван Вазов с въпроси и отговори
Разборът работи много близо до текста и до неговия език. Началото представя Иван Вазов и произведението. Въпросите тръгват от историческия момент, в който е създадено стихотворението, и от значението на ключова дума. Следват питания в каква емоционална ситуация въвеждат определени изрази и какви противоположни характеристики на езика съдържат втората и третата строфа, с искане те да бъдат посочени. Отделен въпрос обяснява какъв ефект се постига, като изреченията в тези строфи са оформени като въпроси. По-нататък разборът пита кой не признава качествата на езика и кой защитава противоположното становище, изисква да се намерят думите, представящи обвиненията, и да се посочат двете ключови думи, изграждащи противопоставянето в петата строфа. Четиридесет и седем въпроса с отговори придружават анализа. Работата с отделни думи и с оформянето на изреченията като въпроси показва, че в тази ода нищо не е случайно, и подготвя за въпрос върху езика на творбата, който се задава често при изпитване. Отговорите са конкретни и с препратки към отделните строфи. Обемът е съобразен с учебната програма, а формулировките са достъпни и без предварителна подготовка.
Пламенната защита, която превръща родното слово във вечна национална светиня. Подробен анализ на одата „Българският език“ от Иван Вазов с въпроси и отговори
Разборът е особено подробен и се движи строфа по строфа. Началото дава думи за автора и за творбата, а рубриката „Да разчетем текста“ съдържа въпросите към нея. Сред тях са и такива, които обикновено се подминават: защо поетическият текст е оформен по определен начин, как насмешката в петата строфа отстъпва място на гневно изобличение и пряка атака срещу хулителите, какъв поетически обем звучи в последните две строфи. Отделни въпроси разглеждат как лирическият говорител вижда мисията си на поет, как е внушена идеята, че родното слово ще пребъде във времето, какъв е смисълът на опозициите в текста и какъв художествен ефект се получава от съчетаването на несъвместими на пръв поглед понятия. Рубриката „Да приложим“ прави връзка с други Вазови стихотворения за родината и езика. Шестдесет и четири въпроса с отговори и задачи покриват одата изцяло, което прави разработката подходяща за задълбочена подготовка и за писмен анализ. Изискването отговорите да се опират на конкретни стихове превръща разработката в готов сборник от цитати, което спестява много време при подготовка на съчинение върху родния език.