В света на хъшовете - между мрака на чужбината и светлината на родолюбието. Анализ на I глава от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов. Въпроси и отговори

Първа глава е разгледана през обстановката и през това, което тя разказва сама. Началото представя Иван Вазов, роден в заможно, задружно и патриархално семейство в Сопот, и произведението. Въпросите тръгват от настроението, което създава природната картина в началото, и стигат до знаците на страданието и на героизма в описанието на кръчмата на Странджата. Следват питания за какво разговарят героите и какво разкрива тонът, с който го правят, както и какво се научава за Бръчков от неговата характеристика. Отделна група въпроси е посветена изцяло на описанието на предметната обстановка: какво научава читателят за знаменосеца от него и какви сведения за епохата се съдържат в него. Двадесет и един въпроса с разгърнати отговори придружават анализа. Работата с предметната обстановка е особено полезна, защото свързва изучаваното в часовете по създаване на текст с четенето на художествена литература. Свързването на описанието с представата за епохата е най-ценното тук, защото учи да се чете и онова, което не е казано пряко. Отговорите се опират на конкретни изрази от главата. Отговорите са конкретни и с препратки към текста.

Първа глава е разгледана през предметната обстановка и през онова, което тя разказва. Началото представя Иван Вазов и произведението, а първият раздел поставя хъшовете между страданието и героизма: какъв е смисълът на заглавието на повестта, какъв смисъл влага повествователят в ключово понятие, кои са знаците на страданието и на героизма в описанието на кръчмата и как върху този фон са изградени индивидуалните портрети. Вторият раздел работи изцяло с предметите: върху кой образ е поставено логическото ударение, какви са елементите на обстановката в кръчмата, как предметите разкриват настоящето и миналото на героите и за какво бъдеще копнеят те. Третият съдържа приложни задачи: обясняване на смисъла на изрази от текста и извеждане на основните елементи в характеристиката на героите. Четиридесет и два въпроса с отговори и задачи придружават анализа. Работата с предметната обстановка е най-ценната част, защото свързва изучаваното в часовете по създаване на текст с четенето на художествена литература и учи да се разчита онова, което не е казано пряко. Отговорите са конкретни и с препратки към изрази от главата.

Втора глава е разгледана изцяло през ежедневието на изгнаниците. Началото представя Иван Вазов и произведението, а въпросите тръгват от съня на Странджата: за какво мисли той, преди да заспи, как е облечен и за какво говори облеклото му, защо носи револвер в пояса си, при положение че в Румъния оръжието не му е нужно. Оттам разборът се разширява към цялата група: кое е най-голямото изпитание за хъшовете в чуждата страна, защо великолепието на града не им носи радост, какви перспективи виждат за себе си и какво им липсва най-много. Следват въпроси за отношението на местните хора към тях, за начините, по които изкарват прехраната си, и за причината някогашните герои от битките да не могат да се върнат в отечеството за нови подвизи. Последният въпрос обобщава какъв е единственият избор, който им остава, за да оцелеят. Тридесет и един въпроса с отговори правят разработката удобна за час и за писмена работа. Подредбата от отделния герой към цялата група показва как Вазов изгражда обобщен образ чрез отделни съдби, а отговорите са достатъчно разгърнати, за да послужат наготово при устен отговор.

Прочитът е кратък и построен около собственото възприятие на ученика. След представяне на Иван Вазов, удостоен приживе със званието народен поет, рубриката „Да се впиша в текста“ подготвя четенето. Следват два кръга размисъл: „А какво мисля аз“ след първия откъс и същата рубрика след прочитането на цялата глава, така че първото впечатление да може да се сравни с окончателното. Рубриката „В час ли съм“ проверява разбирането, а отделен раздел извежда основните моменти в главата и предлага готов план. Последната част, „Тайните на текста“, се спира на детайлите, които обикновено остават незабелязани, сред тях и светещото прозорче, дало името на разработката. Обемът е умерен, а подредбата позволява текстът да се използва и на части. Разработката е подходяща за подготовка преди час, за домашна работа и за случаите, когато е нужен план на главата, а не най-подробният възможен анализ. Готовият план е практичната част: по него може да се разкаже главата в час, без да се чете отново целият текст, а „Тайните на текста“ добавя точно толкова тълкуване, колкото е нужно. Разделите са кратки и ясно озаглавени.

Втора глава е разгледана в съседство с първа, защото едната обяснява другата. Началото представя Иван Минчов Вазов, а рубриката „Да си припомним“ проверява какво е останало от предходната глава: какво впечатление оставя описанието на браилските улици, кои са главните герои, представени там, по какво се различават Бръчков и Странджата и кои детайли от описанието на знаменосеца говорят за патриотичния му дух. Следват въпроси върху самата втора глава: какви са хъшовете във всекидневния си живот, с искане твърденията да бъдат подкрепени с цитати, и какво изгражда Бръчков в своя сън като идеализирана представа за тяхната съдба. Отделни задачи изискват коментар на конкретни изречения и на думите на Македонски към младежа. Разделът „Да се упражняваме“ поставя две конкретни задачи: главата да бъде разделена на епизоди и да бъдат записани стилистичните фигури от определено изречение. Разработката е удобна за час и за писмена работа. Задачата за деленето на епизоди и тази за стилистичните фигури дават конкретен резултат, който може да се провери, вместо да останат общи разсъждения за настроението на главата.

Мрачна изба в чужд град и хора, които мечтаят за свобода. Анализът на първа глава проследява този контраст. В началото са представени авторът и произведението. Същинската част е построена като номерирани въпроси с развити отговори. Първият разглежда ролята на пейзажното описание в началото на главата, което задава цялата ѝ атмосфера. Следва въпросът за отношението на повествователя към надписите, изображенията и прякорите в кръчмата, тоест към онова, което на пръв поглед е дребна подробност. Отделен въпрос е посветен на предметната обстановка и на онова, което тя внушава, което при тази глава е особено важно, защото обстановката говори вместо героите. Последният разглежда за какво говорят хъшовете и кое ги вълнува най-много, което е и ключът към образа им. Отделно е обяснено и защо кръчмата в тази глава не е просто място, а образ на самата хъшовска съдба. Въпросите са построени така, че отговорът да идва от текста, а не отвън. Материалът дава и опора за характеристика на Странджата. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа, за отговор на литературен въпрос и за съчинение по темата за мизерията и мечтата.