Хъшовската съдба - глад, унижение и несломима любов към родината. Анализ на II глава от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов. Въпроси и отговори

Втора глава е разгледана в съседство с първа, защото едната обяснява другата. Началото представя Иван Минчов Вазов, а рубриката „Да си припомним“ проверява какво е останало от предходната глава: какво впечатление оставя описанието на браилските улици, кои са главните герои, представени там, по какво се различават Бръчков и Странджата и кои детайли от описанието на знаменосеца говорят за патриотичния му дух. Следват въпроси върху самата втора глава: какви са хъшовете във всекидневния си живот, с искане твърденията да бъдат подкрепени с цитати, и какво изгражда Бръчков в своя сън като идеализирана представа за тяхната съдба. Отделни задачи изискват коментар на конкретни изречения и на думите на Македонски към младежа. Разделът „Да се упражняваме“ поставя две конкретни задачи: главата да бъде разделена на епизоди и да бъдат записани стилистичните фигури от определено изречение. Разработката е удобна за час и за писмена работа. Задачата за деленето на епизоди и тази за стилистичните фигури дават конкретен резултат, който може да се провери, вместо да останат общи разсъждения за настроението на главата.

Първа глава е анализирана като въведение в цял един свят. Началото представя Иван Минчов Вазов и творбата, а разборът тръгва от картината на нощна Браила: какво настроение създава тя и кои думи и изрази изграждат впечатлението за непрогледен мрак, студ и пустота. Оттам въпросите се насочват към преносните значения на ключови думи, към скрития смисъл на едно наименование и към общото между имената на кръчмите, посещавани от българските хъшове. Отделно е изяснено какъв трябва да бъде човек, за да бъде наречен така, както ги нарича повествователят, как могат да се определят взаимоотношенията между самите хъшове и какво е общото между прякорите им. Последните въпроси разглеждат ключовите образи и детайли от картината на посрещането на четата. Тридесет и девет въпроса с разгърнати отговори следват главата ред по ред. Такава подробност е полезна при подготовка за устен отговор, при търсене на цитати и при преговор преди класна работа върху повестта. Обяснено е и защо главата започва с описание, а не с действие, и как създадената атмосфера подготвя появата на хъшовете в следващите страници на повестта.

Втора глава е разгледана през отношението на разказвача. Началото представя Иван Минчов Вазов и произведението. Първият въпрос пита какво е отношението на повествователя към героите и как то личи в текста. Вторият проследява какъв образ на България изгражда главата, тоест как изгубената родина изглежда през очите на изгнаниците. Третият задава важен литературоведски въпрос: защо в първа и втора глава преобладават описанията и разсъжденията, а не действието. Отговорът обяснява как така изградените глави подготвят по-нататъшното развитие. Осемнадесет въпроса с разгърнати отговори придружават анализа. Съсредоточаването върху малко на брой, но съществени въпроси прави разработката удобна за бърза подготовка преди час и за писмен отговор върху образа на родината в повестта. Въпросът защо в началните глави преобладават описанията е сред най-трудните и тук получава ясен отговор, който обяснява цялата композиция на повестта. Отговорите са разгърнати и се опират на текста. Разработката е подходяща за писмен отговор върху образа на България в повестта и за преговор върху композицията на началните глави.

Двете начални глави са разгледани заедно, защото едната подготвя другата. Началото представя Иван Вазов като класик на българската литература, а анализът на първа глава тръгва от въпроса защо създаденото от него има функцията на национална история. Следват питания защо тази глава е важна за композицията на повестта, защо при описанието на Странджата е използвана кръгова композиция, какво е определението на самия ученик за ключово понятие от текста и как си представя той един повествовател. Втората част е размисъл преди четенето на втора глава: какво се знае за повестта и какво се очаква да се случи. Третата работи вече върху текста и започва с два неочаквани въпроса: защо сънят е необходим на човека и какво според читателя ще сънуват хъшовете, а после проверява съвпаднало ли е очакваното с написаното. Петдесет въпроса с отговори придружават разбора, който е удобен за работа в час и за домашна подготовка. Въпросите преди четенето са ценни, защото карат ученика да предположи, преди да провери, и така превръщат четенето в проверка на собствена хипотеза, а не в изпълнение на задача. Отговорите са подредени по реда на двете глави.

Втора глава е разгледана през ежедневието на хъшовете и през чувствата, които го съпътстват. Кратко въведение за Иван Вазов и за повестта предхожда разбора, а нататък всеки въпрос отваря отделна страна на главата: как повествователят характеризира живота на изгнаниците, какво е България за тях и с какви думи е изразен копнежът по изгубената родина. Отделно е проследен мотивът за четата на Хаджи Димитър и е направена съпоставка между думите на повествователя и представата на хъшовете за подвига. Разгледана е ролята на описанието на предметната обстановка в кафенето на Ламбри, а поведението на Македонски при играта на карти е предложено за оценка от самия ученик. Девет въпроса с разгърнати отговори и допълнителни задачи следват логиката на главата. Наблюденията върху езика на Вазов помагат и при търсене на подходящи цитати за собствен текст. Разработката е подходяща за подготовка за час, за писмен отговор върху съдбата на хъшовете и за преговор преди класна работа. Обяснено е и защо главата е изградена като смяна на настроения: от хвалбите и смеха в кафенето до тъгата по родината, и как тази смяна подготвя следващите страници на повестта.

Втора глава е разгледана в две части и с речник на понятията. Началото представя Иван Вазов и творбата. Първата част носи заглавие за суровия делник и мечтата за подвиг и саможертва и включва рубриките „Да разчетем текста“ и „Да приложим“. Към нея е добавена малка енциклопедия на литературните понятия, нужни точно тук: лирическо отстъпление, преносна употреба и олицетворение, всяко с обяснение и с пример от главата. Втората част проследява мотива за подвизите и славата, образа на Дунава като граница между два свята, носталгията по отечеството и обръщенията на героите към нея. Отделна задача връща към стихотворение на Добри Чинтулов и търси връзката между двата текста. Двадесет въпроса с разгърнати отговори придружават анализа. Обяснените понятия правят разработката удобна и за ученик, който още не си служи уверено с литературоведската терминология, а съпоставката подготвя писмен текст. Обяснението на лирическото отстъпление е особено полезно тук, защото именно чрез него Вазов излиза от разказа и говори пряко за съдбата на изгнаниците. Отговорите се опират на конкретни изречения от главата.