Виктор Юго - „Клетниците” /1 глава/

Първа глава, озаглавена „Дете”, поместена в учебника по литература за пети клас, отделя особено място на Гаврош.

Писателят въвежда направо в събитието, като конкретно назовава мястото на действието - Париж - столицата на Франция. Авторът не се стеснява да го определи като гамен. Веднага бърза да поясни социалния произход на героя. Рисува портрета му и по този начин обосновава защо го нарича гамен.

Момчето е с неопределена възраст - между седем и тринадесет години. Не яде, защото няма какво. Няма риза на гърба си, няма обувки на краката си, нито покрив над главата. Живее с банда другари. Скита по улиците и спи на открито. Облечен е със стар панталон на баща си, с една единствена презрамка. На главата си е нахлупил шапка, която случайно е намерил.

С редица глаголи разказвачът представя ежедневието на героя: „тича, дебне, проси, пилее си времето, владее тарикатски език, пее непристойни куплети, а в сърцето му няма злост. Защото в него е скътан един бисер - невинността, а бисерите не се разтварят в калта..."

Най-ценното в характера на Гаврош, според Виктор Юго, е невинността.

В тълковния речник, прилагателното име невинен е обяснено с думите: непорочен, чистосърдечен, простодушен, без вина.

Това качество на момчето го прави симпатично на читателите.

Малкото създание е весело, незлобливо, не яде всеки ден, но има една страст - театърът - и ако му се прииска, всяка вечер е на представление.

Нарисуваният портрет на главното действащо лице в този епизод е направен успоредно с характеристиката на нрава и интересите му.

Като одухотворява големия град, Юго категорично заявява, че Гаврош е дете на Париж. С грейналото си от щастие лице, със способността си да се възторгва и забавлява, малчуганът превръща и най-зловонното и неугледно място в рай.

В тази част от романа „Клетниците”, френският белетрист ни запознава с любимия си герой, като успява да внуши мисълта, че детето-гамен е преди всичко човек с голямо сърце.

“НА БАРИКАДАТА”

Действието в този епизод от творбата на великия френски писател Виктор Юго се развива през нощта и утрото на 6 юни 1832 г. Барикадата е построена в парижкото предградие Сент Антоан. Въстанието е срещу монархията. В отбраната на барикадата участват петдесет души. Цялата нощ продължават приготовленията за битката. Призори е и началото на боя е поставено.

Гаврош се завръща на полесражението. Анжолрас командва за огън по артилеристите. Легл и Курфейрак дават и своите разпореждания.

Гаврош, с кошница за бутилки, се провира между убитите и изпразва паласките им. Детето не обръща внимание на заповедите и предупрежденията на въстаниците да се прибере зад барикадата. Дребният му ръст го прави лесно подвижен и трудно забележим сред пушечния дим.

С дълго сложно изречение авторът показва действията на хлапака. Редица от глаголи и оригинални сравнения (пълзеше, прибягваше, лъкатушеше, плъзгаше се, изпразваше паласките, както маймуна разчупва орех, за да вземе ядката) - разкриват качества от характера на героя. Открояват се ловкостта, предвидливостта, усърдието му.

Тринадесетгодишното момче събира сили и воля в едно, за да направи нужното - да снабдява своите с боеприпаси. Работата не му пречи да се шегува под прицела на куршумите.

В този епизод Виктор Юго изпъква като истински майстор - художник на бойни картини. Рисувайки пространно битката, с точно намерени и употребени изразни средства, баталистът оживява описаното.

Ние, читателите, сякаш чуваме гърмежите, виждаме пушечния дим и пълзящата фигура на малкия гамен.

Краткото описание на портрета разширява нашите представи за героя от предишния епизод. Когато гвардейците стрелят по него, той смело се изправя в цял ръст, с развони от вятъра коси. С ръце на хълбоците, гледа дръзко гвардейците и запява.

Показателни са две думи в портретната характеристика - наречието „дръзко” и глаголът „запя”.

Дързостта и жизнерадостта не го напускат в напрегнатите минути. Не губи присъствие на духа. Вдига кошницата от земята и продължава да я пълни с патрони.

И четвъртият куршум не го улучва.

Писателят баталист възкликва: „... Страшно, Вълнуващо зрелище...".

Гаврош се шегува. Забавно му е.

„Врабчето кълве ловджиите." На всеки изстрел отговаря с куплет.

Войниците му се подиграват и се целят в него хладнокръвно.

Отново, чрез редица глаголи (залягаше, пак се появяваше, плезеше се на оръдията, опразва патрондаши, пълни кошницата), са показани постъпките на смелото момче. Две чувства се преплитат в този момент - страх и възторг.

Барикадата трепери, а той пее. За втори път авторът дава израз на възторга си: „Не дете, а създание от приказките.”

Пълен контраст между неуязвимото мъниче и исполинската схватка.

Куршумите го гонят, но той е по-бърз от тях. Не звучи преувеличено заключението на разказвача. Хиперболата е показателна за храбростта, за съобразителността и ловкостта на момчето.

Финалният абзац на епизода рисува трагична картина.

Куршумът, определен неслучайно с прилагателно име в сравнителна степен - „по-вероломен”, улучва детето на Париж.

Барикадата ахва. Тя сякаш дава импулс за нови сили на Гаврош. Смъртно ранен, той се надига, но остава седнал. Кръв багри лицето му. Вдига нагоре ръце, поглежда стрелящите по него и запява.

Нов куршум прекъсва завинаги песента на детето-врабче, на детето - „блуждаещо огънче”.

Гаврош умира със смъртта на смелите – без страх, без хленч. Постъпката му е подвиг.

Пространно - подробно, обстоятелствено

Баталист - писател или художник, който рисува бойни картини

Хипербола - изразно средство, чрез което се преувеличават предмети, качества, свойства