Властта и човекът. (Есе по житейски проблем)

За разлика от общностите, които организират съвместното живеене на хората на основата на неписани правила и ценности, предавани от традицията, обществата, като по-сложни организми, се изграждат на базата на писани закони и на институции, осигуряващи спазването на законите. Основната нужда, породила създаването на обществото, е желанието за постигане на общо благоденствие. Човешките взаимоотношения трябва да се регулират така, че всеки отделен член на обществото да се чувства

Един от най-сериозните проблеми на властта се състои в психологическата готовност на човека да я приеме. При властовите отношения винаги има две страни – властници и подвластни. Както видяхме, всяка от тези позиции е свързана с другата – властниците са поставени на върха, за да служат на общността, а тя, от своя страна, се нуждае от властта, за да бъде силна и единна. Проблемът е в това, че често между тези две страни има не разбирателство, а противопоставяне. Подвластните мразят

Историята е безкраен поток от събития, личности и промени, които оформят света, в който живеем. В центъра на всичко това стои човекът – както създател, така и свидетел на своето време. Ролята на човека в историята е двупосочна: той е едновременно двигател на промяната и резултат от историческите обстоятелства. Темата „Човекът в историята“ поставя важни въпроси за значимостта на индивида , влиянието на обстоятелствата и отговорността, която носим към бъдещето. В това есе ще разгледаме

Есето по граждански проблем е сред най-трудните ученически текстове, защото не иска преразказ, а собствена позиция, подкрепена с доказателства. Тази разработка води през целия път от празния лист до завършеното съчинение. Началото изяснява какво прави един проблем граждански и по какво той се различава от моралния: къде се ражда идеята за гражданското общество, върху кои принципи стъпва то и защо нарушаването на едно право засяга цялата общност. Тази основа е нужна, за да може ученикът сам да разпознае гражданския характер на зададената тема и да не я подмени с морална. Втората част обяснява самата техника на писане. Показано е как авторът поема различна роля според вида есе, рефлексия, казус или апел, как се определя целта на текста и как тези два избора предопределят тезата, постройката на аргументацията, композицията и изразните средства. Следва последователност на работата в пет стъпки, от осмислянето на въпроса в заглавието до проверката на готовия текст, както и изискванията към плана с неговите три части и функциите на въведението, основната част и заключението. Същинската част е разработка на конкретна тема: „Социалните контрасти“. Проследено е как се тълкува самото понятие, как се събира и организира материалът от миналото и от съвременността, как се подреждат три различни аргументативни вериги и как от тях се стига до извод. Планът е изведен изцяло, с въведение, анализ на проблема, аргументация, сумиране и заключение, така че да се види как теорията се превръща в конкретна структура на страницата. Финалната част предлага примерен текст на есето, написан докрай, който служи за образец на тон, стил и изграждане на аргумента. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа и за матура, а моделът в нея може да се пренесе върху всяка друга гражданска тема.

Есето сравнява две разбирания за съдбата. Началото поставя въпроса дали тя съществува и дали животът е определен отгоре. Първата част представя древногръцкото разбиране за мойрата като неумолима сила, която стои над всичко. Втората показва, че митът за титана носи същата идея, защото героят знае предначертанията и въпреки това действа. Третата се обръща към съвременния човек, който вярва, че животът зависи от собствения му избор. Четвъртата дава примери за хора, преодолели с воля най-тежките обстоятелства. Последната отбелязва, че и днешните книги и филми често разработват идеята за силата на избора. Аргументацията е балансирана и не отрича нито едното, нито другото разбиране. Разработката е удобна като образец при есе по морален проблем и при подготовка за класна работа. Есето не отрича нито съдбата, нито свободната воля, а показва как двете разбирания се допълват, и точно това балансирано разглеждане отличава сериозното разсъждение. Примерите са конкретни и разнообразни. Обемът съответства на изискванията за есе в час. Личната позиция е ясно заявена, но не измества литературната опора, върху която стъпва разсъждението.

Разработка с озаглавени раздели и с обхват, който покрива цялата българска литература – над двадесет и пет автора и близо толкова назовани произведения, подредени по епохи. Материал, който замества няколко източника наведнъж. Устройството е в четири части и всяка носи свое заглавие, така че материалът може да се използва и на части. Първата част е понятийна. В нея се обяснява какво стои зад думата власт – значението на корена, философското разбиране при Фридрих Ницше, социологическото определение на Макс Вебер и трите начина, по които властта се приема за законна. Завършва с бележка за съвременните значения на понятието. Втората част е кратка и свързва понятието с човека и общността, обяснявайки защо темата е неизбежна за литературата. Третата част е основната и заема по-голямата част от материала. Тя върви хронологично, като всеки период получава свой обособен абзац. Началото е при старобългарската книжнина, светите братя и книжовната работа при княз Борис I и цар Симеон, с позоваване на Йоан Екзарх. Следва периодът на османското владичество и Възраждането – Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Добри Чинтулов, Любен Каравелов и Христо Ботев, при последните двама с изброени конкретни творби. Периодът след Освобождението е представен чрез Алеко Константинов и Елин Пелин, а началото на новия век – чрез Христо Смирненски, Гео Милев и Никола Вапцаров, всеки с назовани произведения. Тук материалът прави нещо, което рядко се среща: отделя внимание не само на критическите гласове след 1944 година, но и на авторите на официалния канон – Христо Радевски, Младен Исаев, Стоян Ц. Даскалов, Крум Велков. Едва след това идват Емилиян Станев, Павел Вежинов, Ивайло Петров, Георги Марков и Стефан Цанев, всеки със своя творба и с кратък разбор какво изследва тя. Периодът след 1989 година получава два абзаца – единият с романа „Земя за прицел“ на Свобода Бъчварова, другият с новите въпроси, които възникват след промяната. Четвъртата част обобщава развитието през всички епохи в няколко изречения, а финалният абзац извежда мисълта, че властта на езика не е по-малка от политическата. На преподавателя разработката дава готова опора за няколко учебни часа, включително за обобщителен урок. Всеки от четирите раздела върши работа и поединично, а понятийната част може да се използва и при друга тема. За ученика ползата е двойна: получава и понятията, и подредения по периоди списък с автори и творби, без да търси в няколко източника. Подходяща е за подготовка за изпит и за съчинение по обща тема.