Влияние на кръстоносните походи върху генотипа и фенотипа на Западноевропейската цивилизация

Историята на съвременната Западноевропейска цивилизация започва от разпадането на Западната римска империя и от завладяването на нейните територии от варварски племена през IVV век от новата ера. Разпадането на Западната римската

Духовната култура на Западноевропейската цивилизация се формира около остта на запазилата се от римско време християнска църква. Християнската църква е генетичния код, ДНК-то, свързващ двете цивилизации.

Фенотипът на Западноевропейската цивилизация е многокомпонентен. Но най-важните му съставки са стопанският живот, социалната структура и държавно- политическият компонент.

Материал, който отделя цял раздел на един въпрос, какъвто рядко се поставя в учебна разработка: какви са били отрицателните страни на Църквата през тази епоха – и ги изброява наравно с положителните. Именно тази двустранност издига целия текст. Той не възхвалява и не осъжда, а показва защо епохата е противоречива, и оставя преценката на читателя. Разработката е върху Средновековието и е устроена в шест озаглавени раздела, следвани от седем въпроса с разгърнати отговори. Началото е неочаквано – с обяснение откъде идва самото название на епохата и защо хората, живели в нея, никога не са се наричали така. Проследено е кой пръв въвежда понятието и кой го утвърждава два века по-късно. Следва разделът за прехода, изграден върху едно точно наблюдение: че отвън империята още изглежда антична, докато вътре в нея вече текат процеси, които ще я преобразят напълно. Историческите граници са дадени с уговорката, че са условни, а за края на епохата са посочени три различни събития – всяко със своя довод. Средището е разделението на три подпериода. При всеки от тях са изброени определящите събития, а най-любопитно е обяснението за последния: как една епидемия неочаквано връща стойността на земния живот. Разделът за светогледа е най-обширен и обхваща осем отделни черти на християнското мислене, всяка с подзаглавие. Тук е и обяснението защо новото учение се възприема като изход от идейна криза, а не просто като поредна религия. Разделът за изкуствата обхваща иконописта, стенописите и катедралите, включително прочути имена от два различни архитектурни свята. Литературната част стига до българската книжнина, до създаването на азбуката и до златния век, при това с обяснение защо темата за делото на солунските братя обединява държавното с религиозното. Накрая са изброени и пет заглавия от старобългарската книжнина. Втората половина е със седем въпроса и подробни отговори. Те не преповтарят изложението, а го подреждат другояче и на места го разширяват значително. Именно последният е най-стойностен. Той изисква самостоятелно проучване и завършва с два дълги списъка – седем положителни и седем отрицателни черти в дейността на Църквата, всяка с обяснение и с примери. Заключението обобщава епохата през три определящи елемента и завършва с мисълта защо тя продължава да присъства в днешния живот. Преподавателят получава готов урок за няколко часа, а последният въпрос върши работа и като тема за спор или за работа по групи. Ученикът разполага с материал, който покрива целия раздел – от произхода на понятието до отделното произведение – и със седем готови отговора за преговор преди изпит.

Защо гръцкият храм не крие нищо, а източните светилища потискат с тайнственост? С въпроси от този род започва прегледът на античната култура, разделен на два големи дяла: Древна Гърция и Древен Рим. Гръцката част разглежда представата за човека, която стои в основата на епохата: идеалът за „видимата доблест“, възпитанието на гражданина, съотношението между философия, наука, религия и изкуство. Самостоятелен раздел е посветен на гръцкия храм като символ на културата, на неговото устройство, на връзката му с човешкото тяло и с околната природа и на разликата му от източните култови сгради, включително значението на трите ордера. Римската част тръгва от предшествениците на римляните, етруските, и следва развитието на римската култура по периоди, с подробна хронология на държавата от основаването на Рим до 476 г. Обяснени са понятия като принципат, триумвират и доминат, а отделен обзор представя римското изкуство: архитектура, портретна скулптура, исторически релеф, живопис и приложни изкуства. Следват акценти върху римската религия и разликата ѝ от гръцката, върху ролята на държавата, правото и военното дело и върху практическия дух, който обяснява защо Рим развива историята и прозата повече от мита и поезията. Представени са Златният и Сребърният век на римската литература с кратки портрети на Вергилий, Овидий и Хораций. Финалната част съпоставя двете култури и очертава духовния облик на античния човек. Полезен е за уводните часове върху Античността, за реферат или презентация, както и за преговор преди изпитване върху епохата и нейното наследство.

Прегледът е стегнат и подреден в няколко части. Първата представя християнската религия като основен светоглед на епохата и обяснява как тя определя мисленето и изкуството. Втората извежда значението на Средновековието като културна епоха. Третата е посветена на образованието: как и къде се учи, кой има достъп до знанието и каква е ролята на манастирите и училищата. Отделен въпрос обяснява какво представляват апокрифите и какви са причините за тяхното възникване и разпространение, което рядко се среща в кратките училищни материали. Заключението обобщава изводите. Десет въпроса с разгърнати отговори придружават текста. Умереният обем прави разработката удобна за подготовка за един учебен час, за домашна работа и за преговор преди изпитване, когато е нужен ясен поглед към епохата без излишни подробности. Обяснението за апокрифите е особено полезно, защото те се споменават в учебниците, но рядко се изясняват, а тук са свързани с духа на епохата и с нуждите на обикновения вярващ. Отговорите са конкретни и достъпни. Заключението обобщава изводите за епохата накратко. Всеки раздел е кратко и ясно озаглавен, така че нужното се намира бързо при подготовка за час.