Възникване и развитие на човешките митове

          Възникването на митологичната култура започва едновременно с появата на човека и неговите общности. Нещо повече - развитието на човека не би било възможно без митологичните образи, защото това, което го отличава от животното, е способността му да създава свои представи за появата и подредеността на света, които да предава от поколение на поколение, и така да изгради вътрешното единство на своята общност и цивилизация.
          Ето защо не е чудно, че най-ранната форма на митологично мислене е свързана с вътрешното родство на човека с животните. Вътрешната свързаност на човека с всичко живо и същевременно пораждащото се у него самосъзнание за известна различност от света на животинското предизвикват множество представи за вътрешното родство/различие между човека и животните. Според едни от най-древните митове животните са произлезли от хората, докато според други - хората са произлезли от някое животно.
          Обикновено в тази начална епоха възникват вярванията, че дадено племе има за свой прародител определено животно, което бива тачено като покровител на племето. В този случай животното се явява негов тотем. Връзката на хората с техния животински „прародител“ е много силна, защото извежда на преден план онези черти от характера на животното, което съответното племе възприема като присъщи за себе си.
          В този тип култура човекът все още не се е отделил от средата, която го заобикаля. Но въпреки това е налице основният белег на митологичното мислене: изграждане на образ на света с помощта на опозиционни двойки: човек - животно, тотем - нетотем.
          Във връзка с това разделение на света възниква и един от най-древните цивилизационни механизми: т. нар. табу - забрана да се извършва определено действие. Първото табу е свързано с храната - забранено е да се изяждат животните, обявени за тотем на племето. В този акт се открива и още един изключително важен аспект на цивилизацията: стремежът към йерархизиране на света. Така се открива пътят към втората решителна крачка към изграждане на единен образ на света: създаване на представата за цялостно и единно мироздание - космос в истинския смисъл на думата.
          При тотемистичния вид култура такъв общ образ на мирозданието все още не е възможен. Затова пък в т.нар. космогонични митове той е първата и най-важна предпоставка. Основното различие тук вече не е човек - животно, а хаос и космос. Основният въпрос е: Как се е породил светът, как в него нещата са се подредили по определен начин, кой е творецът, как са произлезли боговете (теогония), как се е появил човекът (антропогония). Такива митове срещаме във всички култури, независимо дали са имали някаква връзка помежду си, или не.
          В този вид митология ясно се разграничават основните йерархични опозиции - светлина/мрак, горна земя/долна земя (обиталището на мъртвите предци), земя/слънце, суша/влага. Сред всички тези неща и човекът има своето точно определено място, което му е посочено от създателя. В тази представа човешката цивилизация все още не се е отделила напълно от природния свят, но вече го е подредила и е възприела себе си като негова част. Пълното отделяне на човека от общата люлка на природата се осъществява в третия етап от развитието на митологията - възникването на културните митове. В тях се говори най-вече за това, как са възникнали онези дейности, които са дали възможност на човека да вземе съдбата си в своите ръце: укротяване на огъня, развитие на занаятчийските умения, поява на първите културни растения - жито, лоза, маслиново дърво, домашните животни. И тъй като в повечето случаи тези умения са се възприемали като присъщи на божественото, придобиването им от страна на хората се смятало за непозволено посегателство и се е наказвало - пример за това е доживотното приковаване на Прометей - титанът, дарил хората с укротения огън; изгонването от рая на Адам и Ева, които без позволение яли от дървото на познанието и научили що е добро и зло.
          Основното противопоставяне в този пласт на митологията е опозицията култура/природа, разпадаща се на множество разновидности: дом/път, поле/гора, сурово/варено, диво/домашно и т.н. А основната фигура в тази митология вече не е богът творец, а културният герой - човек или божество, което дарява блага на хората. Сред по-известните културни герои са Прометей, Тезей, Язон, Дедал и др.
          По времето на възникване на културните митове се извършва още един важен преход в развитието на митологичното мислене. Неговите прояви се разделят на два типа: жречески и фолклорни. В първия случай магическите ритуали все повече заприличват на религиозни. Възникват култови митове, които оформят вътрешно единни и стройни религии. От този момент нататък митологичното знание става тайно, предназначено само за посветените жреци, докато непосветените простосмъртни трябва да слушат тълкуванията на свещенослужителите. В този период започва и първото записване на митове за целите на възникващите религиозни култое. Тези записи също са тайни (езотерични) и придават допълнителна свещеност на култа, доколкото съхраняващата сила на писмото се възприема като дарена от божеството. Подобни записи на култови митове можем да прочетем по стените на египетските пирамиди и храмове, в тайните книги като известната египетска „Книга на мъртвите“, или свещените индийски „Веди“. Към този ред спада и първата част от Библията, приписвана на еврейския водач Мойсей, който бил получил свещеното знание от Бога. Всички тези записи имат сакрално-култов характер и са били обект на божествено преклонение. За нас те имат значение най-вече като извор, от който черпим сведения за митологичните вярвания.
          Вторият дял на митологията е свързан с на родните ритуали, в чието протичане участват специфични словесни текстове – нововъзникващият фолклор. В този случай митологичната образност не е езотерична, а явна; не е култова, а профанна; в нея липсва единството на стройните религиозни системи, затова е възможно да има множество варианти на един и същи сюжет. По силата на своята традиционност и обвързаност с трудово-ритуалния цикъл на природното живеене обаче тези вярвания са се съхранили много добре. Всъщност възстановяването на митологичните представи най-често се прави именно след анализ на фолклорни песни, приказки и ритуали.