Мит и митология
Зареждане на оценките…
■ ВЪПРОСИТЕ НА ЧОВЕКА
Човекът е най-обикновеното, но и най-загадъчното същество. Също така обикновен, но и загадъчен е светът, в който човекът живее и без който той не би могъл да съществува. Около света и човека витаят безброй въпроси. Какъв е човекът и защо е такъв? Какво представлява светът, в който хората живеят, как е устроен и защо? Кога и откъде са произлезли светът и човекът, как съществуват, на какво се крепи животът?
На тези въпроси от векове търсят отговор различни науки - физика, биология, астрономия, история. Още преди да се появят науките, на същите въпроси хората се опитвали да дадат отговор и с помощта на митовете.
■ МИТ И МИТОЛОГИЯ
Митовете са най-древните разкази за богове и герои, които съдържат вярванията на хората. С тях се обясняват произходът и устройството на света. Съвкупността от всички митове на един народ представя неговата митология. Затова говорим за българска митология, гръцка митология, скандинавска митология.
■ БОГОВЕТЕ
В стремежа си да разбере своя живот и света, който го обкръжавал, праисторическият човек вярвал, че всичко, което вижда около себе си, се управлява от богове. Той си ги представял като необикновени същества, надарени с изключителни способности. Богове владеели небето, земята и морето, бог било слънцето, богиня била и луната.
■ ГЕРОИТЕ
Освен за богове, митовете разказват за герои и за техните подвизи. Митичните герои най-често побеждават чудовища или даряват хората с някакви блага.
■ ОСОБЕНОСТИ НА МИТИЧНИТЕ РАЗКАЗИ
Митовете са дошли до нас, след като са били разказвани и преразказвани в продължение на хилядолетия. Тези разкази в повечето случаи са примитивни и наивни, изглеждат странни. Такива са, защото съдържат в себе си представи от най-ранното, още неразвито, първобитно човешко съзнание.
■ ОДУШЕВЯВАНЕ НА ПРИРОДАТА
В митовете не само природните явления, но и животните и растенията са представени като одушевени, разумни същества. Праисторическият човек не съзнава себе си като нещо различно от ограждащата го среда и затова й приписва своите усещания и мисли.
■ ОПОЗИЦИОННА ДВОЙКА
Друга особеност на митовете е начинът на мислене, при който две противоположни неща се разбират като свързани едно с друго - например добро - зло, високо - ниско, ляво - дясно, свещено - обикновено. Злото е противоположно на доброто, защото ако нямаше добро, нямаше да знаем какво е зло. Представата за високо не може да съществува без представата за ниско и обратно. Също така ляво е обратната посока на дясно, а дясно - обратната на ляво.
Тези съчетания от понятия, които са едновременно и противопоставени едно на друго, и неотделимо свързани, се наричат опозиционни двойки.
На най-ранните етапи от своето развитие хората са осмисляли света е помощта на подобни опозиционни двойки.
■ МИТОВЕ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО
Едни от основните въпроси, които съзнателният човек си задава, е откъде е произлязъл, кой, кога и по какъв начин е създал вселената, как са възникнали нещата, които по-рано не са съществували. На тези въпроси се опитват да отговорят митовете за сътворението, които разказват за началото на всички неща - на света, на хората, на предметите и явленията.
Във всяка митология разказите за произхода на света заемат централно място и имат най-голямо значение. Това е така поради две причини. На първо място, защото няма по-важен въпрос за човека от това кой е самият той и какъв е светът, в който живее. И на второ - понеже митовете са преди всичко разкази за началото. Древните хора обяснявали всяко нещо с разказ за това как то е било създадено или откъде се е появило.
■ ХАОС И КОСМОС
Различните народи имат най-разнообразни представи за това как се е появил светът. Повечето от тях обаче споделят представата, че преди космосът да бъде създаден и подреден, е съществувал абсолютен хаос. Хаосът, който предхожда света, в представите на древните хора е безформена пустош като мрак или като водна пустиня. За да се роди светът следователно, е било необходимо този изначален хаос да бъде организиран.
Разбирането, че светът е подреден, е изразено в самата дума космос, с която в много езици се назовава светът. Тя е старогръцка и означава ред. Но означава и нещо повече - под космос се разбира не каква да е подредба, а красива, празнична. Така в най-първичните виждания на човека за света той му се представя като подреденост, противопоставена на хаоса.
■ РАЗДЕЛЯНЕ И ПРЕОБРАЗУВАНЕ
Създаването на ред става чрез разделяне и преобразуване (или превръщане).
Подреждането се проявява първо като разделяне. Отделят се земята и небето, които първоначално са били слети в хаоса. После сушата се отделя от водата.
В съгласие с космическия ред мракът се превръща в светлина, празното пространство се запълва с материя, а безличието и безформеността се преобразуват в красота.
■ РЕДЪТ
Основна ценност в митологията е редът. За да има свят, трябва да има ред. Редът е необходим, за да могат хората да съществуват нормално. А освен че е необходим, той се разбира като добър и красив. Затова тези, които го създават и помагат за поддържането му, са добротворци, а другите, които го нарушават, са вредители, сили на злото и грозотата.
■ МИТИЧНИ ИДЕИ ЗА ПРОИЗХОДА НА СВЕТА
Независимо от изключително голямото си многообразие митичните разкази за произхода на света оформят две главни групи според основната си идея - идея за развитието и идея за сътворението.
■ ИДЕЯ ЗА РАЗВИТИЕТО
Първата група съдържа разкази за началото на света, организирани около идеята за развитието. Според тези митове светът е произлязъл от някакво начално безформено състояние чрез постепенно развитие. Това начално състояние обикновено е хаос, мрак или вода, но в някои митове се описва и като космическо яйце, от което светът се „излюпва“. Понякога от яйцето излизат първите хора. В други случаи от него се ражда богът, който ще сътвори света. В отделни митове светът се оформя от тялото на някакво гигантско същество, убито от боговете.
■ ИДЕЯ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО
Вторият тип митове за началото на света се основава на идеята за сътворението. Според тях вселената е създадена по волята на някакво свръхестествено същество. Най-често представата за сътворението се свързва с фигурата на бог творец.
■ МИТОВЕ ЗА ПРОИЗХОДА НА БОГОВЕТЕ, ХОРАТА И ПРЕДМЕТИТЕ
В тясна връзка с митовете за произхода на света са тези за произхода на боговете и на човека, както и разказите за появата или създаването на различните предмети и явления. В тези митове отново основните способи на сътворението са разделянето на по-рано слети елементи и преобразуването. В някои митове създаването на човека се описва като отделяне на хората, които първоначално били сраснали, един от друг. В други човекът бива направен от кости на животни, от орехи, от парче дърво или от прах.
Редом с общата представа за сътворението, която обяснява произхода на всичко в света - от всемира, през боговете и хората, та чак до предметите, съществува и идеята, че освен да бъдат направени, нещата могат да бъдат откраднати. Такъв е митът за открадването на огъня от боговете. За разлика от направените неща, които са разумни и добри, откраднатите носят в себе си не само полза, но и заплаха. Така огънят се приема както като благо, което помага на човека, така и като стихия, която може да разруши живота му.