Свети Георги и ламята: Гергьовден и Димитровден в българския фолклор, легенди, песни и обичаи
Зареждане на оценките…
■ ГЕРГЬОВДЕН И ДИМИТРОВДЕН
Гергьовден е един от най-големите празници на българите. Празнува се на 6 май в чест на християнския светец Георги – змееборец и воин, покровител на земеделския труд, на домашните животни и на плодородието. Обявен е за Ден на българската армия и е официален празник в Република България.
Тясно свързан с Гергьовден е Димитровден, който се отбелязва на 26 октомври. Свети Димитър е застъпник на християнската вяра и неин мъченик.
Двата празника определят началото и края на полските работи за селянина. В годишния календар гергьовските тържества са знак за настъпването на пролетта и лятото. Започва и работата по полето, градините, кошарите. Димитровден пък бележи приключването на усилния полски труд и началото на зимата – време на заслужена почивка. Наричат празника още Разпуст, защото в деня след него ратаите и слугите можели да сменят господарите си.
В народните представи Георги и Димитър са братя близнаци. Те са змееборци, влияят върху плодородието, освобождават пленените, защитават бедните. Разнасят християнската вяра. За да могат да обхождат навсякъде, братята си поделили света. По същия начин в народния календар празниците им секат годината на две половини - лятна и зимна. Свети Георги е господар на лятото, а свети Димитър властва над зимата.
■ ЛЕГЕНДАТА ЗА СВЕТИ ГЕОРГИ
Легендата за свети Георги и змея (ламята) пресъздава характерната за фолклора тема – юнак побеждава силите на злото и възвръща равновесието в света на хората и в природата.
В представите за светеца това противоборство го поставя в ролята на закрилник на общността и борец за вярата.
■ СВЕТИ ГЕОРГИ В СТАРИТЕ ВЯРВАНИЯ
В старите вярвания свети Георги бил юнак змееборец. Най-често злите чудовища ограничават достъпа на общността до водните източници (реки, езера, извори). След намесата на героя водата потича и плодородието се възвръща.
Така легендите нагледно показват промените в календара. Зимата се представя като люта хала, която обрича хората на нещастие и безводие. Убийството й освобождава природата от зимния студ и ледената скованост. Настъпва пролетта – време на изобилие и пълноводие.
■ СВЕТИ ГЕОРГИ В ХРИСТИЯНСКИТЕ ПРЕДСТАВИ
След приемането на християнството много от народните обичаи били нагодени към християнския празничен календар. Така е и с честването на свети Георги. В християнските представи свети Георги става носител на новата вяра и борец за налагането й. Чудовищата, с които се бори, олицетворяват противниците на християнството. Змееборци са и други християнски светци – свети Илия, свети Тодор, свети Димитър.
■ ПРЕДАНИЯ И ЛЕГЕНДИ
За свети Георги и свети Димитър има и много народни предания, които говорят за техния произход, дела и подвизи.
Преданията са устни разкази за отдавна минали събития. С течение на времето описаното в тях все повече се отдалечава от историческата истина. Добавят се нови измислени моменти. За разлика от легендите в преданията няма фантастика и чудодейства.
СВЕТИ ГЕОРГИ И ЛАМЯТА
Има една легенда за Свети Георги.
Свети Георги не са го уважавали хич! Добре, ама имало нейде си едно езеро. От това езеро излизал всяка година един змей и взимал по една мома. Добре, ама дошло време да вземе една царска дъщеря и да я изяде.
Дошъл при нея един човек. А тя плачела.
– Защо плачеш, моме? – казал.
– Ами плача – казала тя, – всяка година един змей излиза от това езеро и взима по една мома! Сега дойде вече и моят ред. И мене ще изяде.
– Не бери грижа – казал човекът. – Седни!
Тя седнала. Той легнал на скута й.
– Аз ще легна малко да поспя и когато се разбуди змеят, когато забучи змеят, ти ще ми
викнеш!
Добре, но змеят, като забоботил, тя не искала да го събуди, ами почнала да плаче. И като плакала, една сълзичка паднала на свети Георги върху лицето. Като паднала сълзата, той се събудил и рекъл:
– Моме, защо плачеш?
– Ами плача – казала, – ето го вече змея, ще ме изяде!
– Не бери грижа! – рекъл.
И тогава той скочил и тъкмо змеят си подавал вече устата да лапне момата – с копието си го убил.
Като убил змея, казал на момата:
– Хайде сега върви си.
И оттам насетне свети Георги почнали да го уважават.
■ ПРАЗНУВАНЕТО НА ГЕРГЬОВДЕН И ДИМИТРОВДЕН
На Гергьовден момите стават рано и берат горски и полски цветя. С тях окичват вратите и прозорците на къщите за здраве. Месят се питки, украсени със сцени от живота на селските стопани.
Овчарите, козарите и говедарите ритуално доят първото мляко. То се раздава на близки и съседи. Част от него се излива в реката, за да е обилно млякото през годината и „да тече като река“.
В чест на свети Георги във всеки дом се коли първото родено в края на зимата мъжко агне. Агнето се украсява с цветно венче, а на левия му рог се поставя свещичка. Отправя се молитва към светеца за плодородие (берекет) и здраве. После се сяда на обща трапеза. Играят се хора, пеят се песни.
Всички се люлеят на люлки и се теглят на кантари за здраве. Люлките се връзват на силни и здрави дървета, за да бъдат и празнуващите силни и здрави през годината.
Димитровден се отбелязва с всеобщо веселие. Правят се селски сборове, редят се богати трапези, посрещат се гости. Според това какъв е първият гост (богат, добър, здрав, силен), пристъпил прага на дома, се гадае за предстоящата година.
На Димитровден стопаните тържествено отбелязват края на работната част от годината и се подготвят за зимна почивка. Песента „Рано ми ранил Димитър“ илюстрира разбирането, че на деня на св. Димитър приключва полската работа:
РАНО МИ РАНИЛ ДИМИТЪР
Рано ми ранил Димитър,
рано ми сутрин в понеделник.
Изведе лиси биволи,
наора черни угари,
посе ги с бяла пшеница,
напълни нови хамбари.
Станала катлък година,
крината желта жълтица,
килото бели грошови –
на чорбаджии продава,
на сиромаси харизва.
□ РЕЧНИК
лиси. Които имат светло петно на главата.
катлък. Неплодородна (година).
крина. Стара мярка за житни култури.
угар. Разорано поле.
харизвам. Давам даром, подарявам.
Молитва – думи, отправяни от вярващите към техния бог. Чрез молитвите се иска прошка (милост), възвеличават се божиите дела, измолват се блага.
ГЕРГЬОВДЕН И ОБЩНОСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Гергьовден е празник, който обединява голяма част от общностите у нас.
Ромите честват Ерделез, наричан на различни места в страната още Ерделезе, Хидрелез, Хъдерлез, Идерлез. Датата му съвпада с Гергьовден. Честването на Гергьовден при ромите идва от стари вярвания, според които свети Георги (подобно на свети Васил) е спасител на ромите. Легендата разказва, че зъл змей започнал да изяжда ромите, но свети Георги го убил с копието си.
Празникът се почита и от мюсюлманите в България.
Празнуват и арменците, за които свети Георги е Сурп Кеворк.
Независимо от различията във вярата и обичаите този празник е свързан винаги с настъпването на пролетта и с възраждането на природата.
Името Георги идва от гръцката дума „земеделец“. Името Димитър се свързва с гръцкото Деметриос, което означава „посветен на богинята Деметра“. Според гръцката митология Деметра е богинята на плодородието.
ГЕРГЬОВСКА ПЕСЕН
Рано рани свети Георги,
рано ми рани на Гергьовден,
изведе си ранян коня,
оседла го с синьо седло,
препаса го с пъстри смоци,
обузда го с жълта юзда,
жълта юзда алтънена,
впрегна го, възседна го,
че отиде да си обиколи,
да си обиколи зелен чаир,
зелен чаир, житен синор.
На път срещна три синджира,
три синджира черни роби:
първи синджир - все орачи,
втори синджир - все овчари,
трети синджир - все лозари.
Че изтегли свети Георги,
че изтегли тънка сабя,
че пресече три синджира.
Текнали са дор три реки:
първа река - жълто жито,
втора река - бяло мляко,
трета река - руйно вино.
Отговаря свети Георги:
– Хайде жито по орачи,
хайде мляко по овчари,
хайде вино по лозари,
да се радват тъй на вази!
Туй на здраве, свети Георги!
□ РЕЧНИК
ранян. Хранен, охранен, в смисъл на добре гледан.
смоци. Змии.
юзда алтънена. Златна юзда.
чаир. Ливада, пасище.
В иконите свети Георги най-често разкъсва с копието си ламята. Свети Димитър пък е изобразяван в бойни доспехи, яхнал червен кон. Той забива острието си в езичниците – тези, които не вярват в християнския Бог. Иконите представят и двамата братя заедно, препускащи на коне надясно (посоката на доброто).
Легенда за братята близнаци
Според легендите Георги и Димитър си поделили света на две. Всеки тръгнал на различна страна. Заклели се, ако някой от тях умре, оцелелият да го намери. Уговорили се, ако единият брат види да капе кръв от стрехата на къща, значи другият е загинал.
Минало време. Съзрял Димитър – от една стреха тече кръв. Разбрал, че близнакът му не е между живите, и тръгнал да го търси.
Много скитал. Накрая стигнал при ламите. Те били изяли Георги. Заставил Димитър ламите да върнат душата на брат му. После двамата яхнали конете си и отлетели на небето, където станали светци.
И с двата празника са свързани много поверия:
Ако на Гергьовден завали, годината ще е плодородна. Ако е ясно и сухо, годината ще е сушава. Ако денят е мъглив и мрачен, ще има много градушки.
На Гергьовден момите гадаят и за любов. Наричат три стръка чесън с имената на своите избраници. На сутринта гледат кой стрък най-много е порасъл. На когото е наречен, за него момата ще се омъжи.
Каквото е времето на Димитровден, такова ще е на Коледа и на Гергьовден.
Зимата ще е мека и топла, ако на Димитровден падне първият сняг. Народът вярва, че той се сипе от дългата бяла брада на светеца.
Спазват се и определени забрани:
Нищо не се дава назаем вечерта преди Гергьовден, особено мляко, сирене, масло, защото може да спре млякото на животните.
На Гергьовден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо, а на Димитровден – Димитър, Димитрина, Дима.
Свързани материали
Мълчана вода, роса и белият кон на свети Георги: Гергьовден, обичаи, ритуали за здраве и преданието за змея
Гергьовден е представен не просто като дата в календара, а като празник с богата обредност, чиито ритуали са разгледани един по един. В началото са дадени различните имена на празника по краищата на България и мястото му в стопанската година, която започва на 6 май и приключва на Димитровден. Обяснено е защо във фолклора свети Георги е свързан с плодородието и с пролетната животворна влага, защо е представян като светец воин на бял кон и защо е смятан за покровител на земеделците, овчарите и стадата. Отделен раздел събира ритуалите за здраве, повечето от които са свързани с водата: вярването в магичната сила на росата в нощта срещу празника, събирането на гергьовденска вода, обредните къпания в реки и извори и обичаят да се носи мълчана вода, с която да се замесят обредните хлябове. Втората част представя фолклорното предание за чудото, извършено от свети Георги: далечният град, езерото със страшния змей, отровният му дъх и решението на владетеля, което довежда царската дъщеря на брега. Как се намесва светецът воин и какво следва оттам за жителите на града, се разказва в самия текст. Разработката е подходяща за уроците върху фолклорния модел за света и празничния календар, за проекти и презентации за българските обичаи и за самостоятелна работа върху връзката между народните вярвания и християнското предание.
Мечът, който разсича Хаоса: легендата за свети Георги и сура ламя, фолклорно-митологично тълкуване
Змееборският сюжет, разказан докрай и после разчетен: защо свети Георги посича чудовището и защо това става точно на 23 април. В началото е предадена самата легенда така, както я знае целият християнски свят: воинът, плачещата девойка край езерото, езическият град, който всяка година жертва по мома на змея, условието на царя и двубоят на брега. След разказа започва по-интересната част. Обяснено е кога змееборският епизод се прикрепя към житието на светеца и защо това се случва толкова късно, какво издава гръцкото значение на името Георги и защо новопокръстените народи разпознават в младия воин свое по-старо божество. Същинската част извежда легендата извън християнството и я поставя сред най-разпространените митове на Европа и Азия: двубоят между Върховния Бог и Змея на Дълбините, представата за Хаоса, който в края на годишния цикъл поглъща Времето и Пространството, и връзката между змееборския мит и мита за сътворението на света. Показано е и защо българските песни за двубоя с „лютия змей“ се пеят на Коледа. Отделен акцент е поставен върху календарната загадка: щом змееборството е новогодишен сюжет, какво прави датата 23 април, която не съвпада нито със зимното слънцестоене, нито с 1 март. Отговорът минава през съзвездието Плеяди, през градушките и болестите по стадата и през имената, с които народът нарича чудовището, змей, ламя, хала. Текстът е подходящ за час по фолклор и митология, за реферат за Гергьовден и за всеки, който иска да разбере не само какво разказва легендата, а и откъде идва тя.
Преразказ: Ритуалите, обичаите и празнуващите на Гергьовден
Преразказът подрежда празника по реда, по който той протича. Началото обяснява мястото на Гергьовден в народния календар, а оттам изложението следва подготовката: брането на зелени клонки, треви и цветя още преди деня. Следват ранното излизане навън, докато тревата е росна, и обичаите, свързани с росата и със здравето. Отделно е представено гергьовското агне като жертвен курбан и онова, което се прави с месото. Обичаите са обяснени, а не само изброени, така че се вижда какъв смисъл народът им придава. Изреченията са кратки и ясни, а понятията са изяснени в самия текст. Разработката е подходяща за преговор, за кратко съобщение в час и като образец при преразказ на текст за празник.
Тестови задачи. Български език и литература – 7 клас. (Вариант 40)
Прочетете текста и отговорете на въпросите 1. – 4. Евангелската легенда разказва, че императрица Александра приела с душа и сърце християнската вяра, след като станала свидетелка на чудесата на Бог по време на мъченията на любимеца на мъжа й – висшия военен и държавен сановник Георги. Текстът премълчава дали първата по почести жена в могъщата Римска империя се е влюбила в красивия , снажен и мъжествен палестинец и само настоява, че тя е била осенена от чудото на видяното. А мъченията на
Как народът обяснява света: българските народни предания и легенди, от орисниците на Хаджи Димитър до Свети Георги и ламята
Обзор на две по-рядко разглеждани, но много обичани части от българското народно творчество: преданията и легендите. Началото обяснява какво ги отличава от песните, приказките и пословиците по тематика, съдържание и поетична форма. След определението за предание идват историческите разкази: най-многобройната група, свързана с падането на България под османско владичество, и тези за личности като цар Иван Шишман, Крали Марко и Хаджи Димитър. Преданието за Хаджи Димитър е разгледано отделно, през наричанията на трите орисници и през това как всяко от тях намира съответствие в живота и в посмъртната слава на войводата. Оттам изложението минава към легендата и към разликата между нея и преданието. Обяснено е откъде идва потребността от такива разкази, защо много от тях стъпват на библейски и апокрифни сюжети и как вярата в свръхестественото запълва липсата на знание. Като образци са представени легендата за Господ, който дава душа, но не дава дни, разказът за Свети Николай Чудотворец и рибата чудовище с езическия пласт за зимното слънцестояние, както и „Свети Георги и ламята“, съпоставена с вълшебната приказка „Тримата братя и златната ябълка“ по общия мотив за унищожаването на злото. Отделно място е отредено на легендите, които обясняват имена на местности, чрез „Тодорини кукли“ и образа на смелата и взискателна българска девойка. Текстът е подходящ за подготовка на урок и на отговор върху фолклора, за уверено разграничаване на предание от легенда и за съчинение върху народните представи и послания.
Зрънце истина за сътворението на света: български народни легенди, поверия и празнични предания
Кратък обзор върху българските народни легенди, който тръгва от най-общия въпрос: откъде идват те и защо у нас са запазени по различен начин от митовете на други народи. Първата част обяснява разликата между мит и легенда и посочва историческата причина, поради която българското творчество не пази митовете в тяхната първична пълнота. Следва прегледът на онова, което все пак е оцеляло: прабългарските образи на змейове и чудовища и техният отглас в песните, приказките и легендите. Като пример е разгледана легенда, свързана с Никулден, и връзката ѝ с представата за смяната на годината. Оттам изложението стига до поверието за полазника и до поганните дни между Коледа и Ивановден, за да покаже колко близо стоят легендата, обредът и вярването. Отделено е място и на обреда Ладуване, а последната част подрежда останалите видове легенди: за исторически личности и събития, за имена на местности и за природни явления, като извежда общото между тях. Обзорът е подходящ за въведение в темата за народното творчество, за подготовка на кратко изложение в час и за примери, когато се говори за митове, легенди и предания.