Тестови задачи. Български език и литература – 7 клас. (Вариант 40)

Прочетете текста и отговорете на въпроси от 1 до 6. В началото съществувал само вечният, безграничен и тъмен Хаос. В него се криел изворът на живота и на света. Всичко възникнало от безграничния Хаос – целият свят и безсмъртните богове. От Хаоса произлязла и богинята Земя - Гея. Широко се разстлала тя, силна, даваща живот на всичко, което живее и расте върху нея. А далеч под земята, тъй далеч, както е далеч от нас необятното светло небе, на неизмерима дълбочина се родил мрачният Тартар – ужасна

Тест по литература върху разказа „Една българка“ на Иван Вазов с тридесет и четири задачи. Материалът е с изключителен обхват и с висока степен на трудност – подходящ за клас с разширено изучаване или за края на подробен разбор. Тестът започва с приведен литературнокритически текст върху творбата и четири задачи към него. Проверяват се видът на текста, значението на понятие в него, акцентът, който в него отсъства, и вярното твърдение според съдържанието. Този увод е рядко срещан: ученикът работи не с художествен, а с научен текст и се учи да го чете внимателно. Следва задача върху цитирано авторово свидетелство за повода за написването, което свързва творбата с реално пътуване. Основната част следва хода на действието и на местата, в които то се разгръща. Разгледани са многозначността на заглавието, ролята на възклицанието преди началото, мястото на срещата и характерът на пространството, в което тя се случва. Обособена е обемна линия за манастира и за неговия обитател. Няколко задачи разглеждат името на обителта, тълкуването на приведено изречение за нейното състояние, значението на повторението в думите на духовника и причината за втората му отстъпка. Тази група е сред най-стойностните, тъй като изгражда цялостен образ на един второстепенен герой. Отделни въпроси засягат ролята на ретроспекцията, разграничаването на определенията за отделните лица, обозначенията на времето и връзката между героинята и християнските символи на светицата, чието име носи манастирът. Три задачи изискват съотнасяне по образец, при което трябва да се запази отношението между две понятия – формат, който проверява логическо мислене наред с познаването на творбата. Две задачи са езикови и изискват да се открият несъответствия със съвременната книжовна норма в приведени изречения от текста. Финалните две изискват свободен отговор – за художествените средства в кратко изречение и за истинската подбуда зад една реплика на духовника. Двете езикови задачи заслужават отделна дума. Те стъпват върху действителни изречения от творбата и показват, че езикът на автора отразява етап, в който правописните правила още не са установени. Така материалът свързва двата учебни предмета и приучва ученика да чете старинния текст с разбиране, вместо да го поправя наум. Последната задача е и най-стойностната. Тя пита защо духовникът внезапно омеква и произнася привидно съчувствени думи, а отговорът разкрива, че промяната идва след получените пари. Такова наблюдение изисква внимателно четене и променя целия прочит на образа. Разнообразието във вида на задачите е голямо: работа с критически текст, избор между четири варианта, отрицателни формулировки, съотнасяне по образец, езикова редакция и свободен отговор. Отговорите са изнесени накрая, като при част от тях са добавени и кратки пояснения – например защо дадено прозвище не се членува с пълен член или на какво основание почива съотнасянето при задачите по образец. Форматът е готов за разпечатване – приведените текстове са ясно отделени от задачите, а самите задачи са номерирани с разграничени варианти и с място за писане при свободните отговори. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готова проверка от най-високо ниво, а отделни задачи могат да прераснат в разбор. На ученика служи за задълбочен преговор и за подготовка преди съчинение върху творбата.

Прочетете текста и отговорете на въпросите 1 .-4. Когато предадоха Христос на евреите да го мъчат и да го ругаят, след всичкото зло, което му сториха, някои го замерваха с неварени яйца. Те се строшаваха о главата на мъченика и течаха по лицето и тялото му. Откогато възкръсна Христос, след като го свалиха от кръста, яйцата били благословени да се боядисват червени като кръвта му, да се дават един другиму на Великден и хората да се поздравяват с думите „Христос воскресе!“ Някои разказват, че когато възкръснал

Прочетете текста и изпълнете задачи 1 – 6. „Храмът на Артемида Ефеска е един изключителен и неповторим земен дом на боговете. Който веднъж го зърне, ще се убеди, че тук земята и небето са сменили местата си и светът на безсмъртните богове се е преместил от небето на земята.“ Така Филон започва да описва постройката, която всички хора от древността провъзгласяват единодушно за най-възхитителната в света. „Ловджийката със златното вретено“, „богинята с доблестен характер“, „девойката

Гергьовден рядко се разглежда сам. Тук той е поставен редом с Димитровден, за да се види как двата празника разсичат народната година на две половини. В началото са представени датите, светците и мястото на празниците в календара на земеделеца: началото и краят на полските работи, значението на името Разпуст и народната представа за Георги и Димитър като братя близнаци, поделили си света. Следва частта за свети Георги. Разгледани са легендата за змея и ламята и смисълът на змееборството като възстановяване на равновесието, старите вярвания, в които чудовището спира водата и обрича общността на безводие, и промяната след приемането на християнството, когато светецът става борец за новата вяра. Обяснена е и разликата между легенда и предание. Включени са цели фолклорни текстове: народната легенда за свети Георги и ламята, разказана с гласа на народния разказвач, гергьовската песен за светеца, който пресича трите синджира роби, и песента „Рано ми ранил Димитър“. Към тях са добавени речници на редките и остарелите думи. Обредната част описва как се празнува: беритбата на цветя и украсата на дома, ритуалното издояване на първото мляко, обредната питка, курбанът, люлките и кантарите за здраве, а за Димитровден, сборовете, богатите трапези и гадаенето по първия гост. Самостоятелен раздел е отделен на общностите в България, които честват празника заедно с българите, и на произхода на имената Георги и Димитър. Финалната част събира поверията за времето и плодородието, гаданията за любов, забраните преди празника и имените дни. Учебният текст, фолклорните образци и обясненията на понятията са подредени така, че всяка част да може да се използва самостоятелно: за четене на глас, за преразказ, за сравнение между легенда и предание или за работа с речника. Подходяща е за подготовка по фолклорния модел за света, за работа с народни песни и легенди в клас, за реферати и презентации за Гергьовден и Димитровден и за домашни задачи върху българските празници.

Тест по литература върху разказа „Една българка“ на Иван Вазов с тридесет и три задачи. Материалът е сред най-обемните и най-задълбочените по тази творба и е предназначен за клас с добра подготовка или за края на подробен разбор в час. Тестът започва необичайно – с приведена изцяло народна песен и осем задачи към нея. Проверяват се темата, настроението във финалните стихове, изразните средства, най-подходящото заглавие и връзката с известно стихотворение от друг автор. Отделна задача изисква да се определи как именно тази песен се свързва с разказа – като негово мото. Този увод е много сполучлив. Той показва откъде тръгва творбата и приучва ученика да чете двата текста един през друг, вместо да разглежда мотото като украса. Основната част следва хода на действието. Разгледани са портретът на бунтовника и детайлът, който въвежда усещането за необикновено, репликите на героинята, значението на дума от нейната молитва, ролята на второстепенните лица и обезличеното пространство на манастира. Обособена е обемна линия за нравствената страна. Няколко задачи разглеждат кой извод не звучи като християнска мъдрост, коя молитва не е свързана с идеята за доброто и защо увереността на героинята в едната част преминава в колебание в другата. Последната задача е сред най-фините в целия материал. Отделно място заемат въпросите за строежа: защо втората част е ретроспекция, кои части съдържат кулминацията и в какво се изразява нравствената кулминация, различна от драматичната. Четири задачи изискват попълване по образец – да се допълни двойка качество и герой така, че отношението да се запази. Този формат проверява едновременно познаване на героите и разбиране на техните прояви. Отделна задача изисква да се посочи цитат, доказващ, че огънят в творбата е метафора на предателството. Финалната задача извежда извън разказа и изисква съотнасяне с героиня от друга творба на същия автор. Разделът с отговорите заслужава отделна дума. При голяма част от задачите обяснението е разгърнато и добавя наблюдение, каквото не се среща в обичайните тестове – например защо жените в творбата поемат ролята, която мъжете са изоставили, или защо поведението на духовника е равносилно на предателство. При задачата за огъня са дадени няколко възможни цитата от различни части. Затова разделът може да се чете и самостоятелно, като подробен опорен конспект по творбата. Разнообразието във вида на задачите е голямо: избор между четири варианта, задачи с отрицателна формулировка, попълване по образец, посочване на цитат и свободен отговор. Всеки от тези формати проверява различно умение. Обхватът е пълен – от народната песен в основата, през всички части на действието и всички герои, до съпоставката с друга творба. Форматът е готов за разпечатване – песента е ясно отделена от задачите, а самите те са номерирани с разграничени варианти и с оставено място за писане при свободните отговори. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готова проверка от най-високо ниво, а отделни задачи могат да прераснат в разбор. На ученика служи за задълбочен преговор и за подготовка преди съчинение върху образа на българката.