Преди, сега и след момента на говорене: седемте глаголни времена в българския език. Урок за практическа работа с образци по лица, отрицателни форми и ориентири за бързо разпознаване

Деветте глаголни времена се учат поотделно, а в реален текст стоят едно до друго и се подреждат по логика. Тестът тръгва точно от такъв текст – кратък служебен запис, в който едно събитие е описано през няколко различни момента – и оттам стига до самостоятелното изграждане на времева последователност. Задачите са 20 и следват три части. Началото е кратък откъс с доклад и дневникови записи, следван от 5 въпроса. Изисква се да се определи времето на конкретни форми, да се посочат двете форми за завършено минало действие, да се разпознае бъдещето, да се открие формата, която показва предходност спрямо друго минало действие, и да се подреди хронологията на събитията. Последният въпрос е най-труден – изисква не разпознаване, а възстановяване на реда. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Проверяват се определенията за сегашно и за минало неопределено време, разпознаването на минало несвършено и на минало свършено, образуването на минало предварително, начинът за образуване на бъдеще време и значението на бъдеще в миналото, както и типичните форми за него. Отделно се разглеждат правилните отрицателни конструкции за двете бъдещи времена – място, на което се греши особено често. Включени са и въпрос за реда само с форми на минало несвършено, както и практически признак, по който то се разпознава. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: преобразуване на изречения в зададени времена, съставяне на изречения за три различни времена и изграждане на двойка изречения, в които предходността е ясно изразена. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Най-полезна е последната задача. Умението две действия да бъдат подредени така, че да личи кое е станало преди кое, е основа на всеки разказ, преразказ и отчет. Когато времената се смесят, читателят губи хронологията – затова задачата изисква изрично изграждане на предходност. Отделно внимание заслужават въпросите за отрицанието. Двете бъдещи времена имат различни отрицателни конструкции и тъкмо тук се появяват най-устойчивите грешки, пренесени от разговорната реч. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и посочват кое време е объркано. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък справочник – определение, начин на образуване и пример за всяко от времената.

Този вариант проверява темата преди всичко чрез разпознаване по формален признак: по окончанието, по спомагателния глагол, по конструкцията. Задачите изискват точно назоваване на времето, а след това – самостоятелно образуване на съответните форми. Задачите са 20 и следват три части. Началото е кратък текст от работен дневник, следван от 5 въпроса. Изисква се да се определи времето на четири различни форми и да се подреди хронологията на описаните действия. Текстът съдържа наведнъж сегашно, минало свършено, минало предварително и бъдеще в миналото, така че разграничаването им е реална задача. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Проверяват се определението за сегашно време, редът само с форми на минало свършено и редът само със сегашни форми, разпознаването на минало несвършено и формалният показател, по който то се различава, изречението в минало предварително, формата за бъдеще в миналото, употребата на минало неопределено, изречението, което най-добре предава повтарящо се минало действие, попълването на липсваща форма според смисъла, замяната на сегашна форма с минала и вярното твърдение за начина на образуване на времената. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: кратък преразказ, в който предходността трябва да е изразена с подходящите форми, трансформация на едно изречение в три различни времена с подчертаване на променените форми и съставяне на три изречения по зададена тема – по едно за всяко от три времена. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Задачата с попълване е сред най-показателните. В нея нито едно от предложенията не е граматически невъзможно – всички са реални глаголни форми, но само една отговаря на смисъла на изречението. Изборът зависи от отношението между двете действия, а не от правилото само по себе си. Полезен е и въпросът за формалните показатели. Когато ученикът знае по какво се разпознава дадено време – по окончание, по спомагателен глагол или по конструкция – разпознаването престава да зависи от усет и става проверимо. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и посочват кое време е сгрешено. За ученика при самостоятелна работа примерните решения показват как една и съща информация се пренася през различни времена, без смисълът да се загуби.

Едно събитие, описано от няколко момента – така изглежда всеки отчет, репортаж или разказ. За да бъде разбираем, времената в него трябва да са подредени и съгласувани. Тестът проверява точно това умение, наред с познаването на отделните форми. Задачите са 20 и следват три части. Началото е кратък служебен текст, следван от 5 въпроса. Изисква се да се определи времето на четири различни сказуеми и да се подредят действията по хронология – от най-ранното към най-късното. Последната задача е ключова, защото изисква формите да бъдат съотнесени една спрямо друга, а не разгледани поотделно. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Проверяват се определението за сегашно време, редовете само с форми на минало свършено и само с форми на бъдеще, разпознаването на минало несвършено, начинът на образуване на минало неопределено, същността на бъдеще в миналото и типичната му конструкция, значението на минало предварително и съответствието между название и форма. Включени са и задачи за разпознаване на минало неопределено в изречение, за преобразуване, което сменя времето без да променя смисъла, и за съгласуването на времената в сложно изречение. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: преобразуване на едно изречение в две различни времена с обяснение на разликата, съставяне на три изречения с назоваване на употребеното време и написване на кратък текст за експеримент с най-малко четири различни времена, отбелязани в скоби. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с разгърнати примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Задачата за хронологията е онова, което отличава този вариант. Тя не пита каква е формата, а какво следва от нея – кое действие е станало първо. Така граматиката се свързва пряко със смисъла и ученикът вижда, че времената не са етикети, а средство за подреждане на събитията. Полезен е и въпросът за съгласуването в сложно изречение. Смесването на времена в главното и подчиненото изречение е сред най-честите грешки при преразказ и съчинение, а тук случаят е поставен изрично, с обяснение защо само един от вариантите е коректен. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова основа за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа последната задача служи и като образец – кратък текст, в който всяко време е назовано веднага след употребата си.

Кратък разговор между двама души е входната врата към темата: от въпросите към него учениците сами усещат, че едно действие е приключило, а друго е било в ход в същия минал момент. Оттам разработката по български език подрежда разликата между минало свършено и минало несвършено време на глагола, без да я свежда до сухо правило. В началото се работи с наблюдение върху конкретни глаголни форми и се показва как всяко от двете времена гледа на действието по различен начин. Отделен раздел е посветен на повтарящите се действия в миналото, защото точно там колебанието коя форма е правилната е най-често. Следва частта за формите: с примерни двойки се проследява как се променя гласната пред окончанието, при кои глаголи формите на двете времена съвпадат и къде разликата остава видима винаги. Самостоятелен акцент е поставен върху спомагателния глагол „съм“, чиито форми поставят учениците пред особен случай. Практическата логика е събрана в раздел с два начина за разпознаване. Единият е описан като кратка проверка стъпка по стъпка, а другият тръгва от една-единствена подсказваща дума и показва кога тя пасва и кога звучи неестествено. Финалната част обобщава наученото в няколко правила за запомняне. Материалът е подходящ за въвеждане на темата в час, за самостоятелна подготовка и за преговор преди изпитване, а подредбата му позволява всеки раздел да се използва и отделно.

Всяко глаголно време изпълнява роля в текста: едно носи събитието, друго рисува фона, трето подрежда какво се е случило по-рано. Този тест по български език проверява дали ученикът различава тези роли и умее сам да ги разпредели. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е кратък откъс с герой на градска спирка, в който съжителстват фонови състояния, последователни действия, предходно събитие, пряка реч в повелителна форма и условна конструкция. Първите пет задачи се решават чрез него: определя се главното време на повествованието, откриват се формите, изграждащи фона, посочва се предходното действие, разпознава се повелителната реплика и се открива частта, изразяваща условие. Втората група задачи проверява системата. Обхванати са характерните времена за повествование и за описание, правилното подреждане на две действия по хронология, сегашно време с общоповторяем смисъл, формите за бъдеще време и за бъдеще в миналото, повелителното наклонение, образувано с частица, и типичната конструкция на условното наклонение. Включени са и задачи за добавяне на предходност в разказ, за уместното съчетание на времена при описание на герой, за разпознаване на преизказна форма и за общото правило относно съвместната употреба на времена в един абзац. Заключителните три задачи изискват собствено писане. Първата – кратко повествование с ясно разграничени главни и фонови действия и една повелителна реплика. Втората – преобразуване на едно изречение в три различни форми, включително разгръщане в описание. Третата – описателен текст с фон в минало несвършено и задължително условно изречение. Приложен е ключ с верните отговори и пояснения за всеки избор, както и примерни решения на трите отворени задачи с коментар кои форми са употребени и защо. За учителя това е удобен материал за текуща проверка, за упражнение по граматика или за подготовка преди писмена работа. За ученика тестът показва пряко как изборът на глаголна форма влияе върху яснотата на текста. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.

Кога разказът за отдавна отминали събития изведнъж проговаря за нещо, което тепърва предстои? Урокът тръгва от кратък текст, в който само една глаголна форма сочи напред, и от въпроса по какво тя се различава от останалите. Оттам е изведено значението на времето: действие, предстоящо спрямо определен минал момент, обяснено и чрез мислена линия на времето. Образуването е разписано върху един и същ глагол в пълна парадигма по лица и числа, така че разликата между формите да се вижда веднага, а отрицанието е дадено в отделен блок със своята спомагателна дума. Употребата е разделена на три ясно отграничени случая, всеки със свой пример от всекидневната реч: предстоящото след минал момент, прекъснатото намерение и по-неочакваната употреба, при която формата зазвучава като учтива забележка. Кратка задача с две реплики проверява дали ученикът разпознава кое значение е налице, а обобщението събира наученото в три изречения. Накрая стои бележка за случай, който упражненията често подминават: кога спомагателната дума може да се каже само веднъж при няколко глагола с един и същ извършител. Полезно за самостоятелна подготовка и за преговор върху глаголните времена.