Гръмовержецът Зевс.
Зареждане на оценките…
ЗЕВС е върховният Бог в древногръцката митология, неограничен владетел на небето и земята, над боговете и хората. Древните гърци вярвали, че той праща росата, дъжда, снега и вятъра, въдворява ред и хармония сред природата. Неговото най-силно оръжие били мълниите, които хвърлял по всеки, който се осмели да му се противопостави, затова бил известен и като застъпник на божествената справедливост.
Според древногръцките митове Зевс е син на Рея и Кронос, а родното му място е остров Крит. Кронос се страхувал за властта си. Опасявал се, че някой ден срещу него ще се вдигнат децата му и ще му отредят същата участ, на каквато той обрекъл баща си Уран. Затова заповядал на жена си Рея да му донася всяко от новородените им деца, за да го погълне. Рея страдала, като виждала съдбата на любимите си рожби. Хестия, Деметра, Хера, Хадес и Посейдон вече били погълнати. По съвета на родителите си – Уран и Гея, Рея се оттеглила на остров Крит и там, в дълбока пещера, родила най-малкия си син Зевс и го оставила на грижите на планинските нимфи. Кронос изобщо не подозирал, че е измамен от жена си. Зевс бил откърмен с млякото на божествената коза Амалтея. Пчели носели мед на малкия бог от склоновете на високата планина Дикта.
Когато пораснал, Зевс отишъл да работи като виночерпец при баща си. С хитрост успял да му даде билка, която го накарала да повърне погълнатите братя и сестри. Начело със Зевс те подели ужасна и упорита борба за владеене на света срещу Кронос и титаните. Тази борба била дълга и опасна за боговете олимпийци. Могъщи и страшни били техните противници – титаните. Но на помощ на Зевс дошли циклопите, които му изковали гръмотевици и светкавици. Накрая Зевс решил да освободи от недрата на земята и сторъките великани – хекатонхейрите, и ги повикал на помощ. Страшни, грамадни като планини, те излезли от земните недра и се хвърлили яростно в боя. Земята застенала. Тежък грохот изпълнил въздуха. Всичко наоколо се тресяло. Зевс хвърлял една подир друга огнени светкавици и оглушителни гръмотевици. Огън обхванал цялата земя, моретата закипели, гъсти смрадливи пушеци забулили всичко наоколо.
След десетгодишна война Зевс и братята му извоювали окончателна победа. Могъщите титани отстъпили. Това разсърдило Гея. За да отмъсти, тя се омъжила за Тартар и родила страшно чудовище със сто драконови глави – Тифон, което се появило от дълбоките земни недра. Страшният звяр надал див вой, наподобяващ лай на кучета, човешки гласове, рев на разярен лъв. Земята се разтресла под тежките му стъпки. Всички богове замрели от ужас. Единствено Зевс не се уплашил и смело се хвърлил в жесток двубой с чудовището. Затрещели гръмотевици. От светкавиците, които сипел гръмовержецът, пламнали буреносни облаци. И стоте глави на Тифон били превърнати в пепел. Тялото му излъчвало толкова силна топлина, че всичко наоколо се топяло. Зевс грабнал агонизиращия Тифон и го запокитил в най-тъмната част на Тартар. Но силата на чудовището не отслабвала. От него и жена му – Ехидна, която била полузмия-получовек, се родил страшният Цербер. От време на време Тифон разтърсвал земята, за да напомня за своето съществуване. Въпреки всичко, олимпийските богове победили своите врагове. След войната Зевс спечелил владението над небето, Хадес – на подземното царство, а Посейдон – на морето. Земята била определена като място за общо владение, за забавление и радост на всички. Боговете олимпийци можели спокойно да управляват света.
Въпреки че синовете на Кронос си поделили властта над света, все пак над тях царувал повелителят на небето – Зевс, известен не само като бог на справедливостта и милосърдието, но и като неверен съпруг. Жена му – Хера, гръцка богиня, покровителка на дома и семейното щастие, била изключително ревнива. Много елински девойки станали жертва на ревността на Хера, затова народът усърдно се опитвал да я умилостиви. Като съпруга на първия сред боговете, тя се ползвала с особено уважение.
Според една от легендите Зевс се влюбил в жената на спартанския цар Тиндарей – Леда. За да бъде близо до нея, се превърнал в лебед. По този начин тайно я посещавал. Леда родила от Зевс хубавата Елена, която по-късно станала причина за Троянската война. Като символ на любовта между Зевс и Леда, на небето засияло ново съзвездие – Лебед.
Римското съответствие на върховния древногръцки бог Зевс е Юпитер. През 1610 г. Галилео Галилей открива с далекогледна тръба четирите най-големи спътници на планетата Юпитер. Единият от четирите Галилееви спътници нарекли Европа, която, според легендата, била „похитена“ от Зевс. Баща й – цар Агенор и тримата й братя били крайно притеснени и обезпокоени от изчезването на прелестната девойка, която всички оприличавали на богинята на любовта и плодородието. Те пребродили много земи в безрезултатно търсене на изгубената Европа, докато стигнат прочутата Тива – града със седемте порти. Плод на любовта на Зевс и Европа били трима синове. Но след време властелинът омъжил възлюбената си за критския цар Астерий, който нямал деца. След смъртта му най-големият син на Европа – Минос, наследил трона на Крит.
Важен религиозен център на Древна Гърция бил Олимпия, където Зевс победил кръвожадния Кронос. През V в. пр. Хр. гражданите на Олимпия построили възхитителния храм на Зевс. Сградата се отличавала с величествените си 34 мраморни колони. В храма се намирала прославената в Античността статуя на Зевс, висока 12 метра, седнал на златен трон със скъпоценни камъни. Височината на вътрешното помещение била 20 метра. Статуята на Зевс била изработена от дърво и покрита с нежно-розова слонова кост. Създавало се впечатление, че ако Зевс стане, ще разруши тавана. Дрехите му били от златни листа. В дясната си ръка държал златна статуя на богинята на победата Нике, а в лявата си – скиптър. През 394 г. сл. Хр., около 800 години след създаването й, тя била пренесена в столицата на Византийската империя – Константинопол. Въпреки че вече християнството се било наложило като религия, а статуята на Зевс се явявала езическа скулптура, никой не посмял да я разруши поради невероятната й красота. Според историците тя изгоряла през 462 г. по време на пожар в двореца на император Теодосий II.
Статуята на Зевс Олимпийски е едно от седемте чудеса на света.