Кофти или лошо: неутралните и експресивните думи в текста. Учебна разработка по лексикология за експресивността, неологизмите и новите значения на старите думи, с контролен списък и мини-речник

Една и съща мисъл може да се изкаже неутрално или така, че да боли. Часът е за думата като лексикално средство. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Урокът принадлежи към раздела „Лексикология и фонетика“. Ходът е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент и три за припомняне на вече изученото за думата. Дванадесет минути са отделени на разграничението между неутрална и експресивна лексика, като първата е въведена самостоятелно, за да служи за отправна точка. Нататък часът минава през неологизмите, през остарелите и диалектните думи и през ролята им в текста. Отделно е предвидено и как се показва, че изборът на дума е избор на отношение, което е и същинската цел на урока. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се работи с двойки изречения, в които се променя само една дума, за да се вижда как се променя цялото внушение. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за упражнение върху лексиката и като модел за собствен план по езикова тема.

Два големи дяла от учебното съдържание, обединени в един лист – така изглежда тази обобщителна проверка. Първата половина се занимава с думите и техния подбор, втората – със звуковите промени в тях, а свързващото звено е едно и също умение: да се прецени коя форма и коя дума са уместни. Задачите са 20 и следват три части, като трудността нараства от разпознаване, през преценка за уместност, до самостоятелно писане. Началото е кратък текст с рубрики, следван от 5 въпроса. Проверява се определянето на типа поднасяне, разпознаването на експресивна дума сред неутрални, откриването на езиковедски термин, разпознаването на реда с нови думи и разчитането на пример, който показва разминаване между изговор и запис. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Лексикалната група обхваща стиловата уместност – кое изречение е подходящо за новина и кое не за отчет, положителната експресивност, замяната на разговорни думи с неутрални, домашните думи, произхода на заемките, разбирането за пуризма и уместната българска замяна в административен текст. Фонетичната група проверява непостоянната и подвижната гласна, редуването и правилото за удвоената съгласна, като всяка задача поставя конкретни двойки думи. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: обяснение как контекстът определя избора между неутрална и експресивна лексика с примери за двата случая, две заемки с предложени български замени и обосновка, и накрая кратък текст, в който трябва да се съберат петте разгледани звукови явления. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всяка избираема задача и с разгърнати примерни решения при отворените. Материалът е подходящ за обобщителна контролна, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Обединяването на двата дяла има ясна логика. И при подбора на думата, и при избора на формата решението зависи от едно и също – от нормата и от ситуацията, в която се пише. Затова резултатът показва не две отделни умения, а обща езикова култура. Задачите за заемките и за пуризма заслужават отделно внимание. Те не изискват отказ от чуждите думи, а преценка кога съществува ясна българска дума, която върши същата работа – умение, което е особено полезно при писане на официален текст. За преподавателя листът дава бърза проверка върху голям обем съдържание и показва кой от двата дяла е усвоен по-слабо. За ученика обясненията към отговорите остават като кратък справочник, приложим и при следващи писмени работи.

Тестът обобщава цял дял и обхваща както групите думи в речника, така и културата на устното общуване. Задачите са 23 и следват две части. Първите двадесет са с избираем отговор и по четири варианта. В началото е поместен текст, в който клас обсъжда думите – кои се употребяват всеки ден и кои се срещат рядко. Върху него са зададени пет въпроса: коя е темата на разговора, кои са дадените примери за често употребявани думи, как е пояснена другата група, какъв риск крият близкозвучните думи и коя речева стратегия е препоръчана при неприятни теми. Следващата и най-обширна група работи с понятията поотделно. Проверяват се определението за активна лексика, редът, в който всички думи назовават изчезнали от бита предмети, характеристиката на думите, изместени от по-нови названия, редът само с нови думи, уместната употреба на нова дума в изречение и вярното описание на пасивната лексика. Отделна група е за близкозвучните думи: определението, правилната им употреба в изречение, двойка с различни корени и възможността замяната да бъде използвана нарочно за комичен ефект. Третата група е върху речевата култура – кой вариант е уместно смекчено название, как се характеризират грубите думи, какво представлява дискусията, кое поведение е подходящо при нея и кои средства въздействат при устно изказване. Последните три задачи изискват писане: кратък диалог по зададена тема, три примера от различните групи думи с изречения и обяснения, и изречения с три двойки близкозвучни думи с посочена разлика в значенията. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки избор и с примерни решения на трите отворени задачи, включително готов кратък диалог. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Обемът позволява тестът да се раздели на две части, ако времето е ограничено. Основното му предимство е обхватът. В един материал се проверяват всички групи думи от дела заедно с темата за общуването, така че резултатът показва цялостна подготовка, а не познаване на отделно понятие. Особено ценна е задачата с трите двойки близкозвучни думи. Тя изисква не само правилна употреба, но и обяснение на разликата – а именно то показва дали значението е разбрано, или думите просто са запомнени. Полезна е и последната група въпроси. Свързването на лексиката с културата на говорене показва, че изборът на дума не е само правописен въпрос, а част от умението да общуваш уместно. За преподавателя тестът дава пълна проверка с готови отговори. За ученика поясненията представляват кратък справочник по цялата тема.

Този вариант е най-обемният по темата – двадесет и две задачи, които обхващат подбора на думите, произхода им и звуковите промени при образуване на форми. Акцентът пада върху уместността: коя дума подхожда за медиен текст, коя за официално съобщение и коя изобщо не бива да се появява там. Задачите са 22 и следват три части. Началото е кратък текст за училищно събитие, следван от 5 въпроса. Проверява се определянето на стила, разпознаването на експресивна дума, откриването на научен термин, разпознаването на реда с нови думи и разчитането на пример за разминаване между изговор и запис. В откъса присъстват едновременно четири различни лексикални пласта. Втората част включва 14 задачи с избираем отговор. Лексикалната група е разгърната: противопоставяне между неутрално и оценъчно название, преценка кога експресивността е уместна в публицистика и кога стилът се нуждае от неутрална замяна, откриване на думата без оценъчност, градация на оценката, домашни думи, заемки с посочен произход, разбирането за пуризма, уместната замяна в официален текст, разграничаването на архаизъм от историзъм и преценка къде употребата на заемка е неуместна. Добавен е и въпрос за избор на подходящо заглавие. Фонетичната група проверява подвижната гласна и редуването в сродни форми. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор: обяснение на разликата между двата типа лексика в медиен текст с примери, две заемки с предложени български замени и обосновка и кратък текст, обединяващ петте звукови явления. Отговорите са приложени накрая, с кратко пояснение при всяка избираема задача и с разгърнати примерни решения при отворените. Материалът е подходящ за обобщителна контролна и за преговор преди изпитване. Листът е готов за разпечатване, а по-големият брой задачи го прави удачен и за двучасова работа или за разделяне на две по-кратки проверки. Силната страна на този вариант е практическата преценка. Много от задачите не питат какво е дадено понятие, а коя от четири възможности звучи уместно в конкретна ситуация – в новина, в отчет, в училищно съобщение. Това е умение, което не се усвоява от определения и се проявява едва при писане. Полезен е и въпросът за подходящо заглавие. Той изисква обобщение на целия прочетен текст и преценка кое название е едновременно точно и стилово неутрално – задача, близка до реалната работа с текст. За преподавателя обхватът позволява оценка върху голям обем съдържание наведнъж, а обясненията към отговорите съкращават проверката. За ученика те остават като кратък справочник по двата дяла, полезен и при следваща писмена работа.

Лексикалната норма на българския книжовен език определя три неща: общоприетите значения на думите, възможностите за употребата им в пряко и преносно значение и правилата за съчетаването им в различни контексти. Урокът тръгва от определението за думата като материален знак, който назовава явления от действителността и носи значение, за да разгърне цялата картина на лексиката: как значенията се уговарят от езиковата общност, как прякото значение ражда преносни, как контекстът решава кое значение е активно. Разгледани са типичните лексикални грешки: неточно избрана дума, нарушена съчетаемост, смесени регистри, и е показано как се поправят. Финалът обобщава ролята на лексикалната норма: тя пази взаимното разбиране, без да спира развитието на речника. Пълен урок за лексиката и нейната норма.

Една и съща мисъл може да бъде изразена неутрално или образно, с топлота или с укор – изборът на дума решава как ще прозвучи текстът. Двадесетте задачи проследяват този избор. Първите пет въпроса са към поместен художествен откъс и изискват откриване на думата с умалителен оттенък, разпознаване на преноса по сходство и на назоваването на място вместо хората, преценка коя замяна отслабва образността най-силно и определяне на стила на изказа. Следващата група задачи изяснява основните понятия: какво е речниково и какво граматично значение, каква е същността на многозначната дума и на метафората. Друга група въпроси разглежда стиловите пластове чрез редици от думи – неутрални, експресивни названия за едър човек и за хубава жена, както и навлезли чрез технологиите нови думи. Отделни задачи изискват откриване на примера без пренос, разпознаване на назоваването на автор вместо творба и на отрицателната оценъчност, изразена чрез наставка. Трите задачи със свободен отговор насочват към практическа работа: съставяне на изречения с неутрална и с експресивна дума и обяснение как се променя отношението, създаване на собствен пример за метафора и за назоваване по съседство и описание на три стъпки за самостоятелно установяване на значението на непозната дума. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни решения.