Опитът да мислиш на глас: какво представлява есето и как се пише есе по житейски проблем. Теоретични насоки за ученици
Зареждане на оценките…
Думата „есе“ е френска по произход (фр. essai – „опит“) и се свързва с глаголите опитвала, изпробвала, претеглям, за да установя качествата на нещо. За основоположник на този литературен вид се смята френският философ Мишел дьо Монтен, който през 1580 г. публикува книгата си „Опити“. Самият Монтен характеризира творбите си в нея като опити за откровени разсъждения върху същността на човека и човешките взаимоотношения, върху различни страни от човешкото битие. През вековете са се появявали множество определения за есето, но във всички ключовата дума е „опит“ в значението й като споделяне на житейски опит, като опит за доказване на лично мнение, като опит за непринудено общуване с другите. Това, което трябва да се има предвид, когато ви предстои да работите върху този вид съчинение по предварително поставена задача в училище, е същността на есето като аргументативен текст.
Есето обикновено се свързва с относителна свобода при създаването му по отношение на съдържанието и формата. Тя трябва да се търси преди всичко в свободното тълкуване на идеи и проблеми, в привежданите аргументи, в естествения език, в който терминологията не е задължителна. Много важна характеристика на есето е неговата скрита диалогичност – представете си, че постоянно търсите контакт с въображаем читател, т.е. не му налагате свое мнение, а го споделяте, като винаги имате предвид, че може да съществува и друго разбиране, различно от вашето. Това е текст, в който главното е личното мнение на пишещия, не само споделящ, но и съпричастен към поставения проблем. Есето се характеризира с оригиналност – не само по отношение на мнението, но и на избраната форма, на езика, на аргументацията, която често използва асоциации и лични преживявания на пишещия. Особеност на есето е неговата емоционалност, която въздейства силно върху читателя. Емоционалното в есето обаче не трябва да доминира над мисловното – не бива да се забравя, че есето е вид разсъждение. Често се говори за есеистичен стил, а това означава интересно, оригинално поднасяне на фактите, органично съчетаване на възможности на другите функционални стилове на езика (научен, художествен, разговорен, публицистичен). Този специфичен стил не изключва и директни обръщения към читателя; употреба на въпросителни и възклицателни изречения; използване на реторични въпроси; съчетаване на аз-, ти- и ние-формата на изложение; изграждане на интересни образи на принципа на сравнението и на алегорията.
Съдържанието на есето представя определен проблем, по който се изказва и обосновава лично мнение. Проблемът обикновено е значим, по него човек си заслужава да мисли и да изразява становище. В училищната практика проблемите са свързани с литературни произведения, с научни въпроси, но най-вече са житейски и актуални за момента или за възрастта на учениците. Тук ви предлагаме насоки за работа върху есе по житейски проблем, като се ръководим от основните съдържателни елементи на този литературен вид.
Свързани материали
Опитът да опознаеш себе си: теоретичен урок за съчинението есе, от Монтен до тезата, подтезите и аргументите
Учебна разработка, която обяснява какво всъщност е есето, преди да се пише есе. Началото отвежда към Монтен и към заглавието на неговите „Опити“, за да покаже откъде идва самата дума и защо жанрът се определя като опит да опознаеш и да разкриеш себе си. Оттам текстът стига до работното определение за есе като аргументативен текст с обоснована лична позиция и отговаря на въпроса защо учениците предпочитат точно него: свободата на мисълта, диалогичността, изискването за оригинален изказ, образността и експресивността, съчетаването на различни стилове, тропите и фигурите. Втората част е посветена на съдържанието и композицията. Разгледани са ролята на заглавието като ключ към темата, тезата като основна мисъл и различните места, на които може да застане в текста, включително случаят, в който остава скрита до самия край, подтезите и антитезисното им изграждане, аргументите и логическата връзка между тях, както и свободната композиция с незадължителните увод и заключение. Твърденията са подкрепени с цитат от изследване върху ученическите писмени текстове и с кратки образцови примери за теза, за реторичен въпрос и за развит аргумент. Разработката е подходяща за подготовка преди писане на есе в гимназията и за час, в който жанрът се въвежда теоретично, преди учениците да седнат пред собствената си тема.
Как се пише есе - подробен урок: От личната позиция и свободния полет на мисълта до убедителния, образен и логически свързан текст
Този урок започва от самата природа на есето и от неговия създател, като цитира Мишел дьо Монтен. Първата част извежда общите характеристики на жанра: образни, експресивни и емоционални разсъждения, интересни примери и интригуващи факти. Обяснено е защо есето допуска свободата на мисълта, но изисква и логическа свързаност. Втората част е посветена на съдържателно-композиционните особености: какво се прави в началото и какво в края, каква е ролята на скритата теза и как се изграждат уводът, изложението и заключението. Накрая е даден кратък обобщен план за писане на есе, който може да се използва направо. Двадесет въпроса с отговори и практически задачи проверяват усвоеното. Разработката е удобна за подготовка преди класна работа, за самостоятелно упражнение и за поправяне на вече написан текст, а частта за образността помага текстът да не се превърне в сухо изброяване на аргументи. Обобщеният план в края е особено практичен, защото събира целия урок в няколко реда и може да стои пред очите на ученика, докато пише. Примерите показват и къде свободата на есето свършва. Цитатът в началото задава тона на целия урок.
Есето от първата до последната дума: как се пише есе - структура, композиция и етапи на писането
Въпросите „Как да започна?“ и „Как да завърша?“ спират почти всеки ученик пред празния лист. Това помагало отговаря именно на тях, но не с готов шаблон, а с обяснение на самия процес на писане, разделено в четири части. Първата част изяснява какво представлява есето като жанр: откъде тръгва, кога и с чия книга се утвърждава като самостоятелен жанр и какво подсказва самото му название. Тук са разграничени видовете есета според съдържанието и предназначението им, както и признаците, които правят есето завършен текст, а не свободен поток от мисли. Втората и най-обширна част води през структурирането и композирането стъпка по стъпка: прочитът и тълкуването на зададената тема, планирането на работата в изпитна ситуация с двата възможни начина на подготовка, формулирането на теза, изборът на начало, изграждането на композицията, оформянето на абзаците и преходите между тях, изборът на изразни средства, изборът на финал и накрая редактирането. За всяка стъпка са посочени конкретни възможности, включително няколко различни варианта за начало и няколко за финал, между които пишещият може да избира според темата си. Третата част е посветена на есето по хуманитарен проблем върху литературна творба, което най-често се изисква в училище. Обяснено е какво точно се защитава в такъв текст, как може да бъде подредена работата и каква е изключителната възможност на есето да приеме условно формата на друг жанр. Финалната част разграничава трите вида текст, които участват в аргументативното писане, разсъждението, описанието и повествованието, и уточнява какво е мястото на всяко от тях. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа, за матура и за всяко изпитване, което изисква аргументативен текст. Полезен е и на ученици, които вече пишат есета, но искат да подредят композицията си, да формулират по-ясна теза и да разнообразят началото и финала.
Едно име върху много различни текстове: видовете есе, есеистичният стил и скритата диалогичност на жанра
Едно и също име стои върху текстове, които изглеждат съвсем различно, и това обърква всеки, който за пръв път получава задача да напише есе. Тук жанрът е представен именно през своите разновидности. В началото е дадено кратко определение за есето и е обяснено защо в него могат да се съчетават аргументи и понятия от различни дисциплини, което води и до различен подход при писането. Основната част разграничава видовете есе според съдържанието им: философското, морално-етичното, историческото, биографичното и литературнокритическото. За всеки вид е посочено с какво се занимава и по какво се разпознава. Отделно е разгледано ученическото есе, обяснено е защо на практика то е съчинение с разсъждения и лични позиции и по какви теми се пише най-често. Следват няколко по-фини особености на жанра: как се определя есеистичният стил и защо се нарича така, каква естетическа функция изпълнява есето и защо свободната форма на изложение не отменя оформянето на теза и подтези. Финалната част посочва признака, който отличава есето от жанрове като статията и очерка, и обяснява какво този признак изисква от пишещия и каква роля отрежда на читателя. Полезно за ученици преди писане на есе, за преговор на жанровите особености и за час, в който се въвеждат видовете есе.
Краткото изкуство на егоцентризма: как се пише есе, откъде идва жанрът, каква е същността му и какви са изискванията към ученическото есе
Преди въпроса как се пише есе стои друг, по-рядко задаван: откъде идва този жанр и защо границите му са толкова размити. Изложението тръгва именно оттам. Първата част проследява раждането на есето: книгата от 1580 г., която му дава името, и какъв тип мисъл стои зад нея, както и по какво се отличава от опитите на другия родоначалник на жанра. Показано е защо още при появата си есето се очертава като критически жанр и как през 19. и 20. век свободната му форма става предпочитана и от критици, и от писатели. Отделен раздел е посветен на българската традиция: кой е наречен „първият български есеист“ и защо, къде могат да се потърсят по-ранните корени на жанра, с кои произведения есето се утвърждава у нас и какво се случва с него през 30-те години на 20. век, когато есета започват да пишат не само писатели и критици, а и философи, историци, психолози и художници. През цялото време изложението държи двете страни на жанра една до друга: свободата, заради която есето минава за най-разкрепостения тип текст, и мярката, без която то се разпада. От съотношението между тях са изведени и практическите изисквания в края. Същинската част отговаря на въпроса какво всъщност е есето. Приведено е определението от речника на литературните термини, обяснено е защо есето синтезира там, където романът и разказът анализират, и къде минава границата, отвъд която написаното престава да бъде есе и се превръща в обикновена статия. Характеристиките на жанра са обобщени в четири точки, подкрепени с мнения на критици. Най-практичната част е за ученическото есе. Изброени са точните изисквания към него, от определянето на обхвата на темата и центрирането на идеята до смисловото свързване на абзаците и езика на изложението. Обяснено е и какво се очаква, когато темата е зададена чрез цитат, и защо тогава свободата на пишещия е по-голяма. Финалът събира няколко гледни точки към жанра, между които и определението, което нарича есето кратко изкуство на егоцентризма. Полезно за ученици, които предстои да пишат есе по литературна тема или по цитат, за подготовка за изпит и за учители, които въвеждат жанра в час.
Голям ум в малко слово: какво е есе и как се стига от темата до заключението. Учебен материал за писането на есе
Есето изглежда като най-свободния жанр, докато не седнеш да го напишеш. Този учебен материал по български език подрежда свободата в правила и показва какво трябва да знае ученикът, преди да напише първото изречение. Първата част отговаря на въпроса какво е есе. Проследен е произходът на думата и на жанра, посочени са авторът и книгата, с които той започва, както и по-късните имена, които го утвърждават, включително и български. Есето е определено като споделен житейски опит и като граничен жанр, а определението е допълнено с речниковото тълкуване и с две цитирани мнения на изследователи за неговата природа. Отделено е внимание и на въпроса за обема: защо есето е кратък жанр и какъв обем се смята за оптимален. Втората част е практическа и води през писането стъпка по стъпка. Разделът за темата показва как една дума може да крие няколко различни значения и как се избира ъгълът, от който ще се пише, като разсъждението е онагледено с конкретен пример за тема. Разделът за увода предлага различни възможности за начало на текста и подрежда отделно нещата, които не бива да се правят в него. Следва частта за тезата: къде може да бъде разположена, какво съдържа, колко дълга трябва да бъде, какво не се допуска в нея и как се разделя на подтези. Разделът за аргументацията обяснява какви доказателства се подбират, в каква последователност се редят примерът, разсъждението и изводът, каква роля играят цитатите, съпоставките и антитезата. Заключението е разгледано през това как се проверява свършената работа и как се търси оригинален завършек, без да се повтаря вече казаното. Финалната част напомня какво всъщност показва ученикът чрез всеки написан от него текст. Подходящ за подготовка за писане на есе в училище, за матура и за самостоятелна работа върху жанра.