Опитът да опознаеш себе си: теоретичен урок за съчинението есе, от Монтен до тезата, подтезите и аргументите

Този урок започва от самата природа на есето и от неговия създател, като цитира Мишел дьо Монтен. Първата част извежда общите характеристики на жанра: образни, експресивни и емоционални разсъждения, интересни примери и интригуващи факти. Обяснено е защо есето допуска свободата на мисълта, но изисква и логическа свързаност. Втората част е посветена на съдържателно-композиционните особености: какво се прави в началото и какво в края, каква е ролята на скритата теза и как се изграждат уводът, изложението и заключението. Накрая е даден кратък обобщен план за писане на есе, който може да се използва направо. Двадесет въпроса с отговори и практически задачи проверяват усвоеното. Разработката е удобна за подготовка преди класна работа, за самостоятелно упражнение и за поправяне на вече написан текст, а частта за образността помага текстът да не се превърне в сухо изброяване на аргументи. Обобщеният план в края е особено практичен, защото събира целия урок в няколко реда и може да стои пред очите на ученика, докато пише. Примерите показват и къде свободата на есето свършва. Цитатът в началото задава тона на целия урок.

Защо думата „есе“ означава „опит“ и какво следва от това за ученика, който трябва да напише такъв текст? Разработката започва с произхода на понятието и с Мишел дьо Монтен, публикувал през 1580 г. книгата си „Опити“, и разграничава значенията, в които „опитът“ присъства във всички определения за жанра. Оттук вниманието се насочва към същността на есето като аргументативен текст и към границите на прословутата му свобода: къде точно тя е позволена и къде не. Последователно са представени най-важните характеристики на жанра - скритата диалогичност и въображаемият читател, водещата роля на личното мнение, изискването за оригиналност и мястото на емоционалността, която не бива да измества мисълта. Отделен раздел е посветен на есеистичния стил: как в него се съчетават възможностите на различните функционални стилове и кои конкретни средства са допустими - обръщения към читателя, реторични въпроси, редуване на аз-, ти- и ние-формата, образи, изградени чрез сравнение и алегория. Финалната част уточнява какъв трябва да бъде проблемът в есето и с какви проблеми се работи в училищната практика, като въвежда насоките за работа върху есе по житейски проблем. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа и за самостоятелно упражняване, преди ученикът да седне да пише собствен текст.

Въпросите „Как да започна?“ и „Как да завърша?“ спират почти всеки ученик пред празния лист. Това помагало отговаря именно на тях, но не с готов шаблон, а с обяснение на самия процес на писане, разделено в четири части. Първата част изяснява какво представлява есето като жанр: откъде тръгва, кога и с чия книга се утвърждава като самостоятелен жанр и какво подсказва самото му название. Тук са разграничени видовете есета според съдържанието и предназначението им, както и признаците, които правят есето завършен текст, а не свободен поток от мисли. Втората и най-обширна част води през структурирането и композирането стъпка по стъпка: прочитът и тълкуването на зададената тема, планирането на работата в изпитна ситуация с двата възможни начина на подготовка, формулирането на теза, изборът на начало, изграждането на композицията, оформянето на абзаците и преходите между тях, изборът на изразни средства, изборът на финал и накрая редактирането. За всяка стъпка са посочени конкретни възможности, включително няколко различни варианта за начало и няколко за финал, между които пишещият може да избира според темата си. Третата част е посветена на есето по хуманитарен проблем върху литературна творба, което най-често се изисква в училище. Обяснено е какво точно се защитава в такъв текст, как може да бъде подредена работата и каква е изключителната възможност на есето да приеме условно формата на друг жанр. Финалната част разграничава трите вида текст, които участват в аргументативното писане, разсъждението, описанието и повествованието, и уточнява какво е мястото на всяко от тях. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа, за матура и за всяко изпитване, което изисква аргументативен текст. Полезен е и на ученици, които вече пишат есета, но искат да подредят композицията си, да формулират по-ясна теза и да разнообразят началото и финала.

Преди да седне пред белия лист, ученикът има нужда да знае как изобщо работи аргументативната реч. Този учебен материал по български език тръгва точно оттам: обяснява кой текст наричаме аргументативен и как проблемът, тезата и аргументите се свързват в едно цяло. В началото е поставен въпросът за трите основни типа реч и за мястото на разсъждението сред тях, а след това вниманието се насочва към произхода на думата „есе“ и към книгата, с която жанрът получава името си. Оттук е изведен списък с основните характеристики на есето като жанр на аргументативната реч: какъв проблем поставя, каква позиция изисква, как се доказва тезата, как се подреждат аргументите и каква образност допуска речта. Отделен раздел разглежда ситуацията на общуването при писането на есе: кои са участниците, каква може да бъде целта, какъв е предметът на текста и какъв резултат се очаква. Този поглед помага да се разбере защо едно есе звучи различно според това пред кого и заради какво се пише. Същинската част представя трите вида есе: есе рефлексия, есе казус и есе апел. Всеки от тях е описан поотделно, а различията между тях са обобщени в подробна таблица по редове като същност, цел, резултат, роля на автора, роля на читателя, аргументация, композиция и изразни средства. Така разликите се виждат наведнъж, вместо да се търсят из текста. Практическата част проследява последователността на работата стъпка по стъпка: осъзнаване на темата и проблема, формулиране на тезата, събиране на материал и изграждане на аргументативната верига, съставяне на план, написване и проверка на готовия текст. Всяка стъпка е обяснена с това какво точно се прави в нея и защо се пропуска трудно. Финалната част е посветена на плана на есето: двете функции на въведението, изискванията към основната част с тезата и аргументацията, задачите на заключението и схематичен модел на подредбата на цялото съчинение. Подходящ за подготовка за писане на есе в училище, за упражнение върху аргументативния текст и за самостоятелна работа преди изпит.

Есето изглежда като най-свободния жанр, докато не седнеш да го напишеш. Този учебен материал по български език подрежда свободата в правила и показва какво трябва да знае ученикът, преди да напише първото изречение. Първата част отговаря на въпроса какво е есе. Проследен е произходът на думата и на жанра, посочени са авторът и книгата, с които той започва, както и по-късните имена, които го утвърждават, включително и български. Есето е определено като споделен житейски опит и като граничен жанр, а определението е допълнено с речниковото тълкуване и с две цитирани мнения на изследователи за неговата природа. Отделено е внимание и на въпроса за обема: защо есето е кратък жанр и какъв обем се смята за оптимален. Втората част е практическа и води през писането стъпка по стъпка. Разделът за темата показва как една дума може да крие няколко различни значения и как се избира ъгълът, от който ще се пише, като разсъждението е онагледено с конкретен пример за тема. Разделът за увода предлага различни възможности за начало на текста и подрежда отделно нещата, които не бива да се правят в него. Следва частта за тезата: къде може да бъде разположена, какво съдържа, колко дълга трябва да бъде, какво не се допуска в нея и как се разделя на подтези. Разделът за аргументацията обяснява какви доказателства се подбират, в каква последователност се редят примерът, разсъждението и изводът, каква роля играят цитатите, съпоставките и антитезата. Заключението е разгледано през това как се проверява свършената работа и как се търси оригинален завършек, без да се повтаря вече казаното. Финалната част напомня какво всъщност показва ученикът чрез всеки написан от него текст. Подходящ за подготовка за писане на есе в училище, за матура и за самостоятелна работа върху жанра.

Материал, който не пише есе, а обяснява как се пише. И което е по-важно – казва по какво ще бъде оценявано. Именно тази втора част го отличава от обичайните указания. Критериите са изведени поотделно, в три групи, а под всяка стои какво точно се проверява. Разработката обхваща есето по житейски проблем и е събрана на три страници, разделени в четири озаглавени части. Първата определя жанра. Есето е назовано аргументативен текст и веднага са изброени четирите му задължителни елемента – от ясно заявената теза до логическата свързаност между частите. Уточнено е и откъде могат да идват доводите: от личен опит, от литература, от кино и театър, от наблюдение върху обществото. Втората част е за композицията и е разгърната в три равнища. Първо са назовани трите основни части, после е указан обемът в думи и в страници, а накрая е разписано какво съдържа всяка от тях. Особено полезно е разграничението вътре в същинската част. Разделени са трите ѝ съставки – теза, антитеза и аргументация, – като при втората е добавено уточнението, че тя се включва само когато е приложима. Именно това уточнение спестява често срещана грешка. Третата част е за оценяването и е най-стойностната. Тя изброява три показателя, всеки с по няколко подточки: какво се очаква по съдържание, какво по строеж и какво по езикова култура. При последното са назовани четирите норми поотделно. Тази част превръща материала в нещо повече от указание. Ученикът вижда предварително по какво ще бъде съден, а преподавателят получава готова таблица за оценяване. Четвъртата част са шест кратки насоки, всяка от по едно изречение. Сред тях са и две, които рядко се казват направо: да се избягват дълги изречения и текстът задължително да се препрочете преди предаване. Финалното изречение обобщава защо спазването на тези принципи има значение – не заради самите правила, а заради впечатлението, което текстът оставя. Изложението е справочно – с отстъпи, знаци пред всяка точка и разграничени равнища, така че нужното се намира веднага. За преподавателя това е готова опора при въвеждане на жанра, без нужда от подготовка. Третата част върши работа и самостоятелно – като критерии при проверка или като раздавателен лист преди писмена работа. За ученика материалът е кратък наръчник, който се прочита за минути и се използва преди всяко есе – както при домашна работа, така и при подготовка за матура.