Есе по житейски проблем на тема: „Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.“ по романа „Ноев ковчег“ на Йордан Радичков

     „Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.“ Когато прочетох тази мисъл на Радичков и после отворих „Ноев ковчег“, почувствах, че някой е надникнал в тетрадката на живота ми. Виждам първата главна буква – смело, красиво начало, сякаш някой е натопил перото в чиста светлина. А после започват криви букви, размазано мастило, избързани думи, препинателни знаци, сложени на грешно място. И все пак изречението върви. Някой е вдъхнал любов в него и то диша.