Есе по морален проблем: „Нещо велико ще сторя, та бъдните хора да помнят!“ – безсмъртието на човека между славата, дълга и следата, оставена в другите („Илиада“, песен XXII от Омир)

     Тези думи, изречени от Хектор преди последната му, гибелна битка с Ахил, разкриват една от най-дълбоките страни на античното мислене – жаждата за вечна слава, за безсмъртие чрез делата. Макар че стремежът да оставим следа, да сторим нещо велико, което да ни надживее, е древен и напълно човешки, истинската величина не се измерва с военни подвизи, а с моралната сила да останем верни на себе си и на близките си дори пред лицето на смъртта.