Есе на тема „Нещо велико ще сторя, та бъдните хора да помнят“ - човекът пред лицето на историята: Следата на достойния живот отвъд границата на времето (по Илиада)
Зареждане на оценките…
Есето тръгва от наблюдението, че има моменти, в които обикновеният живот отстъпва и остава само същественото. Оттам разсъждението стига до думите, зададени в темата, и до онова, което те разкриват за човека. Първата част показва защо стремежът към памет е достоен, а не суетен, и се опира на поведението на Хектор. Втората въвежда важно уточнение: историята рядко помни онова, което очакваме да помни. Третата отговаря на въпроса, който сам се налага, дали за да бъдеш помнен, трябва да умреш, и го отхвърля с аргументи. Последната част се обръща към днешния свят, към епохата на бързината и на моментното, и показва защо въпросът остава актуален. Литературният пример е използван като опора, а не преразказан, а личната позиция е ясна, без да е обявена с общи думи. Към текста са добавени задачи. Разработката е удобна като образец при писане на есе по цитат и при подготовка за класна работа върху античната поема. Преходите между частите са направени с въпроси, а не с изброяване, така че мисълта върви напред, вместо да се повтаря. Такова построение обикновено се оценява високо при писмена работа.
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
Есе на тема „Нещо велико ще сторя, та бъдните хора да помнят“ - човекът пред лицето на историята: Смъртният живот, който се превръща в послание към бъдещето
Есето стъпва върху думи от поемата, които веднъж изречени, не потъват в забрава. Първата част пита кой е човекът пред лицето на историята и го определя като песъчинка сред безкрайно много други. Втората показва, че героят разбира тази истина: той знае, че ще умре, и не може да промени това. Третата извежда голямата идея, която стои в основата на цялата човешка култура, а именно стремежът да остане нещо след нас. Четвъртата изброява различните отговори, които хората дават: едни оставят деца, други нещо съвсем друго. Последната част се обръща към днешния ден и показва, че величието не е задължително свързано с война или смърт. Към текста са добавени задачи. Литературната опора е използвана като начало на разсъждението, а не преразказана. Разработката е подходяща като образец при есе по цитат и при подготовка за класна работа. Разсъждението не се задоволява с възхвала на подвига, а пита какво остава след всеки човек, и точно затова темата излиза от античността и стига до днешния читател. Обемът и структурата съответстват на изискванията за есе в час, а задачите насочват към самостоятелно разсъждение по темата.
Есе по морален проблем: „Нещо велико ще сторя, та бъдните хора да помнят!“ - безсмъртието на човека между славата, дълга и следата, оставена в другите („Илиада“, песен XXII от Омир)
Есето разкрива стремежа на човека да надживее времето чрез своите дела, представен чрез Хекторовите думи преди последния му двубой с Ахил. Античният идеал за вечна слава е съпоставен със съвременното разбиране за истинско величие. Чрез образа на Хектор се утвърждава мисълта, че човек остава в паметта не само с героичните подвизи, а с верността към дълга, обичта към близките, моралната сила и доброто, което оставя след себе си.
Отговор на литературен въпрос на тема „Драмата на Хектор - между дълга към родината и любовта към семейството“: Достойният избор на човека, разкъсван между бащиното сърце и воинската чест
Отговорът разглежда един избор и обяснява защо той е толкова тежък. Началото описва миговете, в които сърцето и разумът тръгват в различни посоки. Първата част представя героя като първия истински образ на патриот в древногръцката литература и уточнява положението му в града. Втората възстановява света, в който той живее, защото без това конфликтът не може да се разбере. Третата прави важно уточнение: ако той беше обикновен човек, изборът щеше да е лесен. Четвъртата задълбочава драмата чрез предчувствието му за собствената гибел и чрез думите, отправени към съпругата му. Последната се обръща към днешния читател, който често би се учудил на такова решение. Всяко твърдение стъпва на текста. Обемът съответства на изискванията за самостоятелна работа в час, а текстът е подходящ за образец при отговор върху нравствен избор. Разсъждението не обявява избора на героя за лесен или самоочевиден, а показва цената му, и точно това прави отговора убедителен. Формулировките са прости и точни, а всяко твърдение е подкрепено с цитат. Обемът съответства на изискванията за самостоятелна работа в час, а структурата показва как се строят теза, аргументи и извод.
План за урок: „Илиада“ (Омир): откъс от XXII песен - „Двубоят между Ахил и Хектор“
Двубоят между Ахил и Хектор, разгърнат в учебен час с разписани реплики и с време за всеки етап. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Структурата е разчертана за 40 минути. Четири минути отиват за встъпление и мотивация, с точната реплика, с която учителят влиза в клас. Две минути са отделени за припомняне на епохата и автора, а четири за контекста на песента в цялата поема. Пет минути се отделят на драматизма на битката, на нейното начало и развитие, а нататък часът минава през образите на двамата герои, през ролята на боговете и през смисъла на изхода. Въпросите на учителя са изписани дословно и към всеки е даден очакваният отговор. Добавени са и задачи за самостоятелна работа. Отделно е предвидено и как се обяснява ролята на боговете в двубоя, без тя да отнеме заслугата на човешкия избор, което при тази песен е основната трудност. Часът завършва с обобщение, което свързва двубоя с основната тема на цялата поема, за да не остане епизодът изолиран случай. Планът е подходящ за преподаване в 8. клас, за подготовка на млад учител и като модел за собствен план върху антична творба.
Подробен анализ на „Хектор се прощава с Андромаха“ - Шеста песен от „Илиада“ с въпроси и отговори: Драмата между любовта към семейството и неотменимия дълг към родината
Шеста песен е разгледана като цялостна драматична сцена. Началото представя Омир, живял според преданията през VIII век преди новата ера, произведението и жанра на епопеята. Следва раздел за самата песен и за нейното място в поемата, а после анализ на композицията и на художествените похвати, като водещ е принципът на контраста. Отделни части са посветени на образите: на Хектор, на Андромаха, на Парис и Елена и на малкия Астианакс, чието присъствие променя цялата сцена. Следват раздели за основните теми и мотиви и за художествения език и стил. Тринадесет въпроса с разгърнати отговори придружават анализа. Разделянето по образи дава готова структура за писмен текст върху всеки от героите, а разделът за контраста обяснява защо сцената въздейства толкова силно. Разработката е подходяща за подготовка за час, за писмен анализ и за преговор преди изпитване. Обяснено е и защо тъкмо тази песен се смята за най-човешката в поемата и как контрастът между бойното поле и градската стена изгражда цялото ѝ въздействие. Отговорите се опират на конкретни стихове. Разделянето по образи улеснява и подготовката за устен отговор.
Есе по морален проблем: „Каква е ролята на паметта за миналото в нашето настояще?“. Викът, който не оставя настоящето да оглушее („Хаджи Димитър“, Христо Ботев)
Един вик отваря стихотворението и не позволява на настоящето да оглушее. Оттам тръгва ученическото есе за ролята на паметта, което чете „Хаджи Димитър“ на Христо Ботев не като урок по история, а като проверка на съвестта. Уводът очертава разликата между паметта като заучен спомен и паметта като будност, а после проследява къде в творбата тя е жива: в небето и Балкана, в природата, в песента, която се ражда от болката. Тезата, че паметта е действие, е въведена чрез най-известните стихове, но тълкуването им е оставено за самото есе. Изложението се движи през няколко ясно разграничени наблюдения: съпоставката между деня и нощта в творбата като образ на преживяното страдание; свидетелството на природата и оттам грижата за средата, в която живеем; песента като инструмент на паметта и съвременните ѝ форми; честният разговор за миналото срещу удобната възхвала или обвинение; цинизмът на днешния ден и отговорът, който творбата дава срещу него. Самостоятелен акцент е поставен върху състраданието в картината с ранения и върху най-трудния стих в стихотворението, който авторът на есето разчита като личен въпрос, а не като знак за безразличие. Заключението свързва паметта със свободата и с отговорността един към друг, без да превръща извода в лозунг. Текстът е подходящ за упражнение по аргументативно есе по морален проблем и за подготовка по темата за подвига и безсмъртието у Ботев.