Есе по морален проблем: „Трябва ли враговете на родината и предателите да бъдат презирани и преследвани и след смъртта им?“ - Когато омразата трябва да спре пред прага на гроба (по „Антигона“ от Софокъл)

Есето разглежда един от най-древните човешки импулси и не бърза да го осъди. Началото признава, че в мигове на голяма болка желанието за възмездие изглежда напълно естествено. Втората част обръща посоката и посочва капана: отмъщението никога не носи истинско облекчение, а само повтаря злото. Третата показва, че то не остава лична работа и се разпростира далеч отвъд онези, които го извършват. Оттам разсъждението стига до най-важния въпрос: как може да се прекъсне този кръг. Първият отговор е правосъдието, разбирано не като лична саморазправа, а като обществен ред, закони и институции, а после есето продължава с още възможности. Литературната опора е трагедията на Уилям Шекспир, а мисълта, извлечена от нея, служи на тезата, вместо да я замества. Разработката е удобна като образец при писане на есе по морален проблем и при подготовка за класна работа. Есето не се задоволява с осъждане на отмъщението, а търси изход и предлага конкретни отговори, което го отличава от обичайното разсъждение по такава тема. Тонът остава спокоен и премерен. Обемът и структурата съответстват на изискванията за есе в час.

Последната част на трагедията е разгледана като път към закъсняло прозрение. Началото представя Софокъл, живял около 496 до 406 г. пр. Хр., един от тримата велики старогръцки трагически поети наред с Есхил и Еврипид, и произведението. Следва раздел за развитието на трагическия конфликт, а после части за проблемите и конфликтите и за иронията в трагедията, която тук е особено силна, защото героят разбира истината едва когато вече нищо не може да бъде поправено. Отделни раздели са посветени на героите и на ценностите, идеите и посланията. Практическата част е разделена по епизоди: въпроси и задачи към четвърти епизод, към пети епизод и към екзода, а последната рубрика съдържа задача да се начертае таблица и да се сравнят характерът и качествата на героите. Тридесет и пет въпроса с разгърнати отговори и дискусионни задачи придружават анализа. Разделянето по епизоди дава готов план, а таблицата превръща наблюденията в конкретен резултат, което прави разработката подходяща за работа в час, за писмен анализ и за преговор преди класна работа върху финала на трагедията. Обемът е съобразен с учебната програма, а формулировките са достъпни и без предварителна подготовка.

Есето разглежда два противоположни отговора на нанесената болка. Началото описва миговете, в които човек е обзет от гняв и горчивина. Първата част се връща към древността и към закона на отмъщението, познат от Стария завет. Втората въвежда думите на Иисус Христос, които разтърсват целия свят и обръщат установеното. Третата се пита какво прави отмъщението с човека, който го извършва, и стига до неочакван извод. Четвъртата обяснява как то превръща отмъстителя в подобие на онзи, който го е наранил. Последната разглежда прошката като освобождение и показва, че тя освобождава преди всичко самия прощаващ. Опората е библейски текст, използван за размисъл, а не преразказан. Разработката е удобна като образец при писане на есе по морален проблем, при упражнение върху противопоставянето на две позиции и при подготовка за класна работа. Есето не осъжда онзи, който изпитва гняв, а показва какво губи и какво печели човек с всеки от двата избора, и точно затова изводът звучи убедително, а не назидателно. Обемът съответства на изискванията за есе в час. Изводът е формулиран ясно и без излишни повторения.

Животът винаги е бил най-голямата ценност за човека, а смъртта – най-големият му страх. Съзнанието, че сме смъртни, още от древни времена е принудило хората да поставят въпроса за живота и смъртта заедно в центъра на космическия ред и да се попитат какъв е смисълът на техния тъй кратък живот. Първият извод, до който са стигнали, е, че човекът не може да се намесва във въпросите за живота и смъртта – те са във властта на висши сили. Затова всички религии не приемат самоубийството.

Есето подрежда печалбите и загубите и оттам стига до извод. Началото поставя отмъщението сред най-древните морални проблеми и се позовава на първата библейска история за двамата братя. Първата част признава очевидната печалба: възстановяването на нарушения баланс и чувството за справедливост. Втората обаче показва, че тези печалби са повърхностни, и започва да изброява загубите. Първата загуба е моралната, защото отмъщавайки, човек става подобен на онзи, срещу когото се обръща. Втората е свързана с времето и енергията, които отмъщението изисква. Третата засяга физическото и душевното здраве и се позовава на мисъл на известен философ. Аргументацията е балансирана и не осъжда прибързано, а стига до заключение по своя път. Разработката е подходяща като образец при писане на есе по морален проблем и при подготовка за класна работа върху трагедията на Шекспир. Есето не осъжда прибързано, а признава и печалбата, и цената, и точно това балансирано разглеждане отличава сериозното разсъждение от общото порицание. Изводът е формулиран ясно и следва от аргументите. Обемът съответства на изискванията за есе в час.

Трагедията е разгледана цялостно, от автора до финала. Началото представя Софокъл, живял от 496 до 406 г. пр.Хр., наречен атическата пчела, и излага сюжета. Следват раздели за античната драма и нейните корени, за пътя на трагедията от дитирамба към класическата форма и за трагическия конфликт между писан и неписан закон. Отделни части обясняват понятията трагически герой и катарзис и съпоставят двете трагически съдби в творбата. Последният раздел извежда темите и идеите. Въпросите и задачите са лични и дискусионни: какви мисли и чувства извиква сюжетът, какво означават ключови думи на героинята, защо владетелят е тиранин и какви гледни точки към властта се сблъскват в разговора му със сина му, как се оценява финалът. Тридесет и четири въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа, което го прави удобен за цялостна подготовка. Дискусионният характер на въпросите е предимство, защото показва, че в трагедията няма изцяло прав и изцяло виновен, и подготвя ученика за задачи, в които се иска собствена позиция, а не готов отговор. Обемът позволява подготовка и за най-подробния изпитен въпрос върху трагедията и нейния конфликт.