Жестокият пръстен - Гео Милев

В нощта след бледните хвалебни литургии

ти пращаш да ме свържат твоите слуги -

под тягостния свод на вечна пирамида

за страшни пиршества ме водиш, Сън!

 

- О кървава глава във мойто блюдо!

сляп ужас на студената стена -

и призрачния път към призрачния свят отвън,

през мрачни коридори,

                        сплетени в жесток

 

без изход пръстен -

                        вън:

(О, агнец бял! след пълнослънчева зора над Нил,

опръскан с кървави петна,

                        склонил

глава — без грях, без жалба, без порок…)

 

Бог говори:

 

Край